понеделник, 30 ноември 2009 г.

Може ли да съществува независима телевизия в България?

В контекста на по-широка дискусия в цял свят и за всякакви медии, така зададен въпросът е може би прекалено конкретен. Но за да избегна "може би" частта поставям въпроса така.

Поводът е спирането на Re:TV. Съобщението от телевизията има доста претенциозни заявки, но за мен важно е да се обърне внимание на тази част и мисля, че тя не може да бъде оспорена:
...Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV...

вторник, 10 ноември 2009 г.

Комуникационни канали

С прехода към все по-масова онлайн комуникация представите ни за комуникационни канали се променят.

Докато класическите като говор, език на тялото, интонация на гласа и други от този вид се зараждат интуитивно, новите са директно планирани и проектирани. Така например класическият чат е просто текст, но в последствие е обогатен с емотиконки, моливът в Skype (който издайнически трие и чупи), аватарите в SecondLife (отново за разлика от реалния живот, жестовете тук няма как да са спонтанни), харесване във Facebook, Digg.it и т.н. Така в дигиталните медии невербалната комуникация е съзнателна (или по-лесна за забелязване и манипулиране) вместо неволна.

Разбира се там където технологиите просто се използват да предават конвенционална комуникация това не е така. Например при интернет телефонията интонацията е частично интуитивна, също така и изборът на думи издава характер.

Опасността от едностранна история*

* заглавието е взаимствано от лекцията на Чимаманда Адичи (Chimamanda Adichie), The danger of a single story.

Сред педагозите е добре известно, че една идея може много по-лесно да се предаде, когато тя бъде доведена близо до контекста на слушателя. Ето един добър пример: лекцията на Чимаманда Адичи за това колко подвеждаща може да е представа, развита въз основа само на една история...



...и примерът със Скарлет Йохансон и представата ѝ за България.



Една съвсем друга тема е дори това, което казва да е обективно, доколко приемливо е да го казва публично. Този въпрос може да получи различен отговор в различни култури.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

За подривните промени в ежедневието ни

Днес попаднах на една много хубава статия за новата дефиниция на грамотност (на английски), която въвлича много идеи и представи, за да постави повече въпроси, отколкото дава отговори.

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Лично или не?

Фен съм на съвременното изкуство. Не знам почти нищо за историята му и трудно помня имена, но когато то се докосне до мен, го ценя много високо. Това е рядкост, но си заслужава да видиш десетки творби, за да намериш една, която наистина да те грабне.

Затова и ми стана много приятно и интересно когато започна блогът Нищо лично. Понеже България е една малка страна, а българите се привличат взаимно със спецификата си, според мен няма как нещо българско да не е лично. Блогът ми харесва. Но някак си много странно ми харесват статиите, които засягат теми, за които аз лично знам малко. В момента, в който съм по-запознат с темата, анонимният автор има доста далечни от моите представи. Въпреки това ми харесва... предвид реалностите и възможностите.

неделя, 1 ноември 2009 г.

Не крадете, Бойко каза!

В оригиналния си вид тази статия беше едно видео без коментар. За съжаление видеото беше свалено от източника и така статията се обезсмисли. Близо 7 години по-късно Борисов повтори заканата си, но през изминалото време вече има натрупани много повече случаи, които демонстрират разминаването между думи и дела.