събота, 31 декември 2011 г.

Нова година в един нов свят

В коментари след статията за предизвикателствата пред еврозоната през 2012 развих една своя теза. От една страна тя е опит за отговор на един поколенчески проблем, с който човечеството се сблъсква. От друга това е индивидуалният отговор, върху който аз работя несъзнателно през последните 15 години и съзнателно през последните 5. За съжаление този отговор (както и всеки, който е смислен) не е универсално, а мое индивидуално решение. Всеки трябва да реши задачата за себе си. Сега малко по-подробно: използвах подзаглавието на статията като контрапункт, за да развия тезата си.
Забавящ се ръст на икономиката, италиански дългове и нуждата от още икономии ще са истинското предизвикателство през следващата година
Моят прочит е, че истинското предизвикателство е увеличаващата се глобална конкуренция и неспособността на Европа да се адаптира към това. На Европа спешно е нужна нова добавена стойност, за която в световен мащаб има търсене. В текстилната и добивната индустрии, както и в комуникациите, здравеопазването и образованието Европа загуби каквито и водещи в световен план позиции да е имала. Под огромен натиск са машиностроенето (вкл. автомобилостроенето), селското стопанство и ИТ. Умишлено не споменавам финансите, но и те са по-скоро в първия списък. Въпросът е с какво съвременният европеец заслужава по-високото си качество на живот от останалия свят? Отговор все още няма. Въпреки, че сме назад от останалата част на Европа, ние в България продължаваме да работим по-малко и да живеем по-добре от много страни в третия свят. Защо, докога? Тези отговори можем да си ги даде само всеки един от нас поотделно, но засега ми се струва, че отговорите не са никак приятни. Като че ли има единодушие, че структурните реформи са най-доброто, което правителството може да направи, но не са най-важното като цяло. Най-важното е всеки от нас да се вземе в ръце и да покаже, че е незаменим.

Тук не става дума само за това да работим повече - повече работа е само едно от възможните решения, и далеч не най-доброто. По-добър начин да се повиши добавената стойност е да се работи по-ефективно - по-интелигентно, с по-малко халос, с повече концентрация, с повече желание и хъс, с повече мисъл, с повече внимание към това какво може да се научи и от грешките и успехите. Това е решението, което виждаме Северна Европа (и най-вече Германия) да прилага.

Но има един друг според мен още по-добър начин за повишаване на добавената стойност: е да измислиш нещо ново, за което има търсене, но няма предлагане. Това е изключително трудно и не всеки може да го направи. Още по-трудно е да можеш да се издържаш (и то дългосрочно) от предлагането на такава услуга, но успелите със сигурност ще получат уникално предимство.

В България вече се откриха няколко такива ниши като някои иновативни ИТ продукти, многоезичните центрове за поддръжка, античния исторически туризъм, но за да си заслужим благоденствието всеки от нас го чака много работа. Аз лично смятам, че в страната ни има изключително голям потенциал за неконвенционалното обучение (заради кризата в образователната система). Училището по роботика Робопартанс със сигурност е един пример за успешен бизнес в тази област.

Това, което все още предстои да бъде открито в областта е как да бъдат достигнати глобални пазари, защото българският е прекалено малък (и като брой и като средства). А потенциал има голям - ние имаме културни връзки с Европа (все още най-големият икономически съюз в света), рускоезичните страни (огромен пазар, където формалното образование също буксува) и Турция (втората най-бързо растяща икономика в света).

сряда, 28 декември 2011 г.

Предразсъдъци

За много хора в България Дунавско хоро означава Нова година.

За мнозина бенгалският огън означава Нова година.

вторник, 27 декември 2011 г.

Свободата означава и отговорност

Много хора в България смятат дълговата криза притискаща развития свят за проблем, свързан с либерализма и икономическата свобода. За тях информационни кампании като това кратко видео са манипулативни:



За мен то показва една световна тенденция, подробности от която може и да са премълчани. Но смятам за по-важно обсъждането на една по-основоположна тема преди това - темата за личната (политическа и икономическа) свобода. Замислих се за огромното объркване по тази тема когато прочетох статията в Уикипедия описваща пост-комунистическите процеси в България.

Може би основната идея зад борбата за лична свобода е, че няма как да има човек или малка група, която да знае (дори да има добрата воля) какво е най-доброто за всеки различен индивид в обществото. Причината е проста - няма как да влезем в кожата на всеки и да видим света през неговите очи. Хубаво е да се опитваме, но без да сме изживели целия негов (или неин) живот, няма дори да съумеем да изтълкуваме един миг по същия начин. От тук произлиза и необходимостта всеки да има право на глас в решенията, които го засягат - били те политически или пазарни.

Разбира се, който взима решениея, носи и отговорността за тях - още повече в един все по-сложен свят. Затова и в свободните общества става все по-важно човек да е информиран, да разбира гледните точки на околните и да взима решения, така че да не предизвика конфликт в средата, в която живее. Това е трудно и именно то се корени във фрустрацията на хората от свободата.

Накрая ще приложа един пример, който за мен е свързан със статията за Велин Цанов, която коментирах наскоро. Познавам Велин, но не съм го виждал от доста години. Знам, че е интелигентен и отговорен човек, затова по-скоро вярвам, че той като личност няма да се впише в примера, за който искам да го използвам. По-скоро използвам написаното в статията, отколкото самият Велин. Не за друго, а защото думите там "поканен на работа (наистина поканен, не кандидатствал) в престижна финансова компания" ми се сториха доста кухи, предвид тежестта, която авторът иска да им предаде. Познавам и други хора, които работят в "престижни финансови компании". Присъствал съм на разговори, в които някой се хвали, че вече (рано в кариерното си развитие) получава шестцифрена заплата в британски лири или, че през изминалата седмица е спечелил определена голяма сума на борсата.

Смятам това за много хубав пример, защото показва явно взимане на важни решения като разглежда само финансовата страна на нещата. А за мен е много по-важно с какво се занимават предприятията, в които е инвестирано, или например какъв е бил дисбалансът, който инвеститорът е открил, когато е заложил срещу него. Смятам за много по-важна качествената цел, от количествената успеваемост. Втората също има своето огромно значение, но само когато посоката е правилна - в смисъла на устойчива спрямо заобикалящата среда.

вторник, 20 декември 2011 г.

За индивидуалните различия и образованието

Попаднах на една статия със заглавие "На кого е нужно държавното образование?", която бих искал да коментирам по няколко причини. На първо място ми хареса как в нея авторът илюстрира индивидуалните различия. Ето мита, който авторът оприличава на образователната система:
Митологичният разбойник Прокруст от древна Атика е обичал да завързва жертвите си на желязно легло; ако те се окажели по-дълги от леглото, им отрязвал краката, за да се вместят; ако са били по-къси, ги разтягал с въжета, докато умрат от скъсване на ставните връзки. Тази извратена игра на изравняване на хората бива прекъсната от героя Тезей, който връзва Прокруст за собственото му легло, и тъй като Прокруст се оказва твърде голям за него, му отрязва краката и главата.
Ако звучи интригуващо, препоръчвам прочитането на цялата статия като начин за задаване на контекст на този много кратък коментар.

Аз лично не бих отишъл толкова далеч колкото автора да обвиня държавната образователна система в злонамереност. Според мен проблемът е по-прозаичен и много по-трудно решим. Аз мисля, че проблемът е, че за да се отдели индивидуално внимание на всяко дете, е необходимо много повече от един силно ограничен ресурс - усилие от страна на учителите и обществото.

Част от ответната реакция след осъзнаването на този проблем също изобщо не е засегната в разглежданата статия, въпреки че смятам, че цитираният Велин Цанов много добре осъзнава, че тя е допринесла за неговото личностно развитие. Това е социалната среда. Нещо, което е много по-лесно да бъде намерено в голям град, отколкото в малко населено място. Ще оставя последното като един отворен край за тази безкрайна тема, която ми се иска занапред да продължа.

Явно и другите причини ще останат за друг път :)

неделя, 30 октомври 2011 г.

Мисия Лондон

Днес гласувах за президент... два пъти. Направих нарушението в присъствието на репортер и пред други свидетели.

Според мен с това показах, че демокрацията не е демокрация веднъж на 4 години, а всеки ден. Затова в тези избори аз смятам за много по-голяма изборна победа, че милицонерската власт номинира Росен Плевнелиев вместо Цветан Цветанов.

сряда, 19 октомври 2011 г.

Обещания и изпълнение

Четири години след инициативата ми за кметски въпросник, тя трябваше да бъде доведена до край, затова се обърнах отново към спечелилите кметове, за да си дадат самооценка. За съжаление през това време Горичка.бг се е променила, и за разлика от първата статия (когато получихме десетки коментари с въпроси), сега читателите на горичка останаха безмълвни към нашия призив и не можа да се получи така търсеният в обществото диалог между политици и избиратели. Може би затова от Горичка.бг решиха да не публикуват статията за единствения отговор на отчетност, който получихме, но ми разрешиха да я публикувам тук.

В края на мандатите за местна власт, потърсихме отчетност от спечелилите кандидати, които бяха поели ангажименти пред нас. Единственият, който ни отговори с равносметка за свършеното беше Мартин Заимов – кандидатът за София, който не спечели изборите за кмет, но стана общински съветник и заместник-председател на СОС (Столичен общински съвет). За наше огромно съжаление и въпреки неколкократните ни запитвания, двамата дългогодишни кметове Хасан Азис и Георги Иванов не отговориха. Лошото е, че по този начин те ни оставят да се информираме за тяхната работа само от медиите, а там, за тях конкретно, ние успяваме да намерим само политически скандали. Дали не си мислят, че веднъж щом те здраво са хванали властта, вече избирателите не могат да им държат сметка?

Но да се върнем на Заимов, който както и другите кандидати, направи много сериозни заявки преди 4 години. Тогава той разказа за намеренията си за справяне с индустриалните замърсители, парниковите емисии, отпадните води и компостирането. Той също сподели идеите си за развитие на енергийната устойчивост и градската транспортна мрежа.

Въпреки че през тези години няма властта, която би имал като кмет, Мартин Заимов все пак успява да се похвали с постигнати резултати в някои сфери. Отчита, че личните му постижения са в три области: като председател на работната група, разработваща плана за организация на движението в София; като съосновател на Българската асоциация електрически превозни средства (БАЕПС); и като основен поддръжник на състоялото се включване на София в Конвенцията на кметовете. В позицията си на претендент в предстоящите избори, той е също така критичен към цялостната работа на кмета – отбелязва липсата на осезаем напредък в общината при контрола на замърсителите, концесионерите и изграждането на инфраструктура.

Заимов споделя някои детайли от плана за мобилност, който комисията под негово ръководство разработва с помощта на консултантска компания. Планът има за цел значително да намали автомобилния трафик (с 20% за пет години) и да развие не само обществения транспорт и велоалеите, но и пешеходната инфраструктура. За съжаление на последната сесия на този общински съвет гласуването на въпросния план беше отложено предизборно. Сред нещата, за които Заимов споменава, че има принос във връзка с плана е и въвличането на организации на велосипедисти в планирането на градската мрежа от алеи.

Две други организации, които Заимов изтъква като свои постижения, са БАЕПС – новата организация подпомагаща навлизането на електомобили в България, на която той е съосновател, и Конвенцията на кметовете, на която с негова помощ София вече е член. Във втората участват европейски местни власти, които си съдействат заедно да подобрят енергийната си ефективност и развитието на възобновяеми източници.

На фона на липсата на други политици, които да демонстрират желание за отчетност в зелените политики, Мартин Заимов има с какво свършено да се похвали. В същото време се вижда, че амбициозните му заявки от преди 4 години тепърва предстоят да бъдат изпълнени. Очевидно е, че това е само възможно със съвместна работа и подкрепа за начинанията му – не само от страна на кмета и другите политици в общинския съвет в София, но и от всеки гражданин, който споделя целите му. Предстоят избори – време, когато политиците обръщат най-много внимание на желанията на избирателите си. А когато виждаме, че има хора, които нагледно доказват, че не само обещават, а и работят за поставените цели, нашата задача е да отсеем спекулантите от отговорните политици. Защото това е единственият начин държавата да заработи за хората в нея.

събота, 3 септември 2011 г.

Приватизацията на Булгартабак

Покрай приватизацията на Булгартабак отново избуяха разни мантри от времето на комунизма, които за моя изненада, се оказа, че срещат подкрепа сред хора, които смятам за интелигентни. Затова искам да коментирам една статия, която приятел ми прати. Може би извадени от цялостния текст параграфите не дават пълна представа за статията, но ето тези, които ми направиха впечатление:
Приватизацията у нас се оказа по-тежка от торнадото, което удари Ню Орлийнс, поне причини четири пъти повече щети и бедствия за дълго. Изведнъж се оказа, че идеалните инвеститори не идват тук, за да развиват производство, а за да източват предприятия. Не ги интересуват сферите в които има конкуренция, а с хищно настървение заизвадиха пари за покупката на монополните предприятия, защото знаеха, че по този начин стъпват на гърлото на потребителите и ги превръщат в свои пленници. Няма български пример за добро управление на приватизиран монопол. Хиляди семейства всеки месец се зареждат с валериан преди да проверят сметката си за ток или вода, защото знаят, че от малкото листче с хартия ще ги връхлети ужас, подобен на роман на Стивън Кинг. А трябва ли да припомняме болезнените случаи с авиокомпания „Балкан” и „Кремиковци”, за да видим, че в тази икономическа градска легенда нещо куца.
Явно не всички помним, че през комунизма нямаше сфери, в които има конкуренция, а грубото описание на пазара се изчерпваше с наше, руско и най-доброто - нещо от страните в Централна Европа. Всъщност пазар е неточно казано, защото вторите две алтернативи най-често не бяха достъпни в нашите магазини. Иначе поради липсата на държавна регулация, монополите наистина злоупотребяват с положението си. Но "Кремиковци" и "Балкан" са изключително лоши примери в случая, защото става дума за две крайно неефективни предприятия, които ако не бяха приватизирани, щяха да бъдат ликвидирани.

На фона на това е хубаво да си припомним, че Булгартабак не е монопол като доставчик на цигари, а като купувач на тютюн, което само по себе си е огромен проблем за общностите, които са зависими от тютюнопроизводството.
Друг въпрос. Никой никога не е бил в състояние логично да ми обясни защо трябва да се приватизира едно печелившо предприятие. Защо държавата да се лиши от един доход, който да разпредели по други пера и да го отдаде в частни ръце? Нима някой би подарил заплатата си доброволно, дори и ако му обясняват, че с това действие ще спаси душата си? Нали все пак държавата трябва да има ресурси за своето функциониране? Лишавайки се от тях, тя започва да става куха, недействена, все по-малко социално и в крайн сметка – изпразнена от съдържание. Но всъщност идеолозите на тоталната приватизация нямат проблем с тази идея. Проблем ще имат всички онези, които един ден ще поискат достъпно здравеопазване, образование за всички или поддържани влакове.
В глобализиращата се икономика нещо, подобно на приватизацията, е свойствено не само за държавите, но и за предприятията. В бизнеса това се нарича аутсорсинг и често се прави, за да може организацията да се освободи от дейности, които не са са основни и да пренасочи освободените ресурси към основните. За една държава такива дейности са например сигурност, управление на природните ресурси и регулация на вътрешните пазари. А що се отнася до това дали една тежка бюрократична машина с много функции може да е по-социална от едно фокусирано държавно управление, връзката е толкова далечна, че не смятам за уместно да коментирам тук и сега.

От друга страна е хубаво да си припомним, че в случая става дума за Булгартабак и тютюнопушене, при което перспективата е да бъдат въвеждани все повече ограничения и на практика държавата се освобождава от необходимостта да проявява своеобразната шизофреничност от една страна да ограничава тютюнопушенето, а от друга да поддържа предприятие, занимаващо се с производство на цигари.
Цялата схема на идеологията „приватизация на всяка цена” е политическа до мозъка на костите си. Не се оставяйте някой да ви заблуди, че тоталната приватизация е експертно-икономическа теория, това е политика и то възможно най-скапана. Защото нейните адепти на българска почва, икономическите сектанти, които всекидневно ни заливат с намръщени лица и размахани пръсти по телевизията, всъщност не могат да посочат почти нито един успешен пример за приватизация на стратегически сектор. Точно обратното – там, където се настаниха частниците услугите се влошиха, цените скочиха, бюрокрацията стана невъзможна, а клиентите са третирани единствено като дойна крава.
Като оставим манипулативния изказ настрана, бих искал да оспоря универсалността на последствията. За мен пример за положително развитие след приватизацията е БТК. Аз съм склонен да се съглася, че в този случай цената може да не е била изгодна за държавата. Все пак БТК беше компания, която не смогваше включи в мрежата си желаещите абонати. В крайните квартали на София, хората се сдобиха с мобилни телефони преди да бъдат присъединени фиксираната телефонна мрежа. Поради динамичната среда в комуникациите в момента Vivacom предлага пълния спектър комуникационни услуги, включително и телевизия и мобилен интернет.

За завършек ще използвам друг цитат от статията, който смятам, че я описва най-добре: "предпочита крясъка и многословието, за да скрие, че лъже". Това е подход, който преди години аз видях и много силно ме впечатли в предизборната програма на БСП.

понеделник, 29 август 2011 г.

Грешката на българското общество

Миналата година премиерът заподозря, че в българската образователна система има проблем. Тези дни Симеон Дянков показа, че е значително по-интелигентен от началника си и посочи едно голямо разминаване в начина, по който се управлява България и този, по който се управляват останалите страни в ЕС. По-конкретно проблемът е, че тук се дават пари на силови министерства, а в останалите страни - за образование, култура и наука.

За да разберем размера на този проблем е хубаво да се вгледаме по-задълбочено в МВР. Ето два много показателни примера за размера на проблема:



Оказва се, че в МВР все още са широко разпространени тоталитарно-опортюнистичните методи на работа от комунизма. За 20 години олигархичната клика явно е съумяла да се самоизолира и подсигури.

На фона на тази информация изглежда сме допуснали огромна грешка да позволим двамата най-влиятелни политици в страната да са кадри на МВР. Струва ми се, че вариантите за поправяне на това недоразумение не са много. Все пак на следващите избори ще е хубаво да се постараем повече, ако искаме българското общество да поеме в по-добра посока.

петък, 1 юли 2011 г.

И пак за мениджмънта в България

Един цитат от Майк Роте - чужденец, управляващ бизнес в България:

Сред предимствата на България е, че тук има добри служители, които са мотивирани и гъвкави. Данъците също са ниски. Но има и недостатъци. Пазарът е много по-малък в сравнение с Румъния. Административната и правната система не са надеждни. Аз лично виждам още един недостатък и това е липсата на добро корпоративно управление както при вземането на решения, така и в работата със служителите. Не може да си представите колко са благодарни служителите, когато имат доверие в началника си. Но това се случва твърде рядко

И аз напоследък се замислям дали в България най-големият проблем е вертикалното разстояние на властта - усещането (съчетано със желание да е така) на хората, че решенията се взимат далеч от тях. Мисля, че това е свързано и с повсеместното неумение в България да се работи в екип.

петък, 17 юни 2011 г.

В името на монопола

След поредната новина за лобистски законопроект, прокаран от иначе непрекъснато хваленото министерство на Нона Караджова отново се сетих за абсурдното функциониране на българската икономика. В имитация на свободен пазар, тук държавата подкрепя монополи, защото тяхното контролиране е по-лесно за администрацията от регулиране на свободна и конкурентна среда.

Един много интересен пазар в това отношение са комуникациите. Както и в други сфери заради цялата конюктура държава и организирана престъпност работят за консолидиране на пазара. Така чрез много съмнителен процес са се получили 3 кажи-речи монополиста (Виваком, Мтел и Близоо) в първоначално три различни пазара. Обаче заради технологичното развитие от всички комуникационни услуги данните (интернет достъпът) с времето стават най-доходни. За никой от трите монополиста това не е първоначалният пазар, в който са си уредили монополно или картелно положение и сега им се налага да се конкурират. Поради неумението да са конкурентни, този процес се превръща в една гротеска демонстрация на българската реалност и абсолютно незачитане на правата на потребителите. Достатъчно е да отидете с оплакване при която и да е от трите компании (ще се радвам ако някой даде опровергаващи примери в коментарите), за да изпитате пълната драма на неефективни връзки с клиентите.

А заради това, че йерархично-олигополната структура не е достатъчно гъвкава да смогне на темпа на навлизане на технологиите, големите играчи дори не могат да проследят всичките квартални конкуренти, които им ядат пазара чрез нерегулирани услуги. Старите модели са обречени, но ние трябва да им помогнем да си отидат по-бързо.

сряда, 8 юни 2011 г.

Вътрешен ред и сигурност*

* заглавието е взаимствано от термина, който ползва ЕК, за да демонстрира, че проблемите по пътя полиция-прокуратура-съд са взаимносвързани.
Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Кoгато дойдоха за профсъюзите, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Мартин Нимьолер (1892-1984)

Благодарение на социалните мрежи се разчу за поредното безумие в правораздаването в България. Става дума за един конкретен съдебен процес, в който подред полиция, прокуратура и съд пренебрегват доказателства с цел да обявят за разкрит един грабеж, независимо от обстоятелствата. Най-вероятно под обществен натиск втора съдебна инстанция разкрива злоупотребите (защото това са именно целенасочени пропуски) и прави следните констатации:

...Още към момента на постановяването на присъдата сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд (осъдил Максим Савов на 3 години условно - бел. ред.), са съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства, поставящи под съмнение съпричастността на Савов, които обаче мълчаливо са били подминати в мотивите...

Пространната, но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството на деянието на практика се гради единствено на субективните възприятия на свидетелката Димитрова (ограбената продавачка - бел. ред.), намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента е разпознала на улицата минаващия оттам подсъдим като извършител на грабежа, и в съставените протоколи за разпознаване, направено пак от нея...

...ако го беше сторил (да прегледа съществуващите видеозаписи - бел. ред.), дори и без експертна помощ, районният съд щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от потърпевшата събития не съответстват и използваният при грабежа нож има отлика с иззетия от дома на подсъдимия...

И най-сетне, първостепенният съд елементарно не е отговорил на въпроса що за мотив е имал Максим Савов да извърши обсъждания грабеж, при положение че по делото са били събрани достатъчно доказателства за материалната му обезпеченост, а според експертното мнение на специалистите в областта на психологията и психиатрията Савов изцяло се отличава от другите профили на лица, обвинени за подобни деяния...

Аз лично знам и други случаи (за щастие не толкова тежки), където последващите инстанции дори си позволяват да променят фактите по обвинението.

Но в крайна сметка за мен е напълно закономерно, че при присъда в Страсбург парите се плащат не от джоба на полицаи (които и без това незаслужено получиха част от пенсиите на категорийните работници чрез противоконституционната национализация), прокурори и съдии, а от държавния бюджет. Логиката за това е проста: ако ние не си оправим държавата, неволята няма да дойде да ни я оправи. А именно ние сме избрали (с гласуване, въздържание или недостатъчна подкрепа на алтернативите) хората, които днес носят отговорност за провала и на МВР (Борисов, който заедно с Цветанов спъва реформите в министерството) и на прокуратурата (Първанов, който постави Велчев, за да няма кой да разследва делата му), а и индиректно на съдебната власт, защото повечето членове на ВСС са назначени под техния контрол.

В този ред на мисли и предвид наближаващите избори за мен е много важно да бъдат подкрепени кандидати, които говорят за тези проблеми и за търсене на отговорност от силните на деня. Дори да сме скептични към предизборни обещания, даването на гласност на проблемите определено е по-голям ангажимент от мълчанието. За мен това мълчание е признак на гузна свързаност.

неделя, 5 юни 2011 г.

Предизборните ботове

За тази публикация, както и друг път, си имам ясно разграничими причина и повод. Поводът за тази статия е един коментар във Фейсбук, гласящ "Пуснали са предизборните ботове". Причината е много дискутираното тригодишно проучване на PISA, което разкрива, че обучението на българските ученици продължава да е на много лошо ниво. В изследването PISA 2009 е бил поставен фокус на четивната грамотност.

В работата си неколкократно съм се сблъсквал с един технически проблем, който от десетилетия изкушава изследователи и инжинери по света. Става дума за изкуствен интелект, който може да поддържа разговор. Съществува ежегодно състезание, направено според теста за изкуствен интелект на Тюринг. регламентът изисква за 5-минутен разговор, съдия да не може да разбере, че не разговаря с човек.

За мен двете теми са изключително свързани, защото и двете се отнасят до това какво става с информацията в текста, след като тя бъде възприета от системата, била тя човешко съзнание или компютър. Тази прилика донякъде се разяснява с констатацията на международното проучване, която според в. Капитал е:
Най-тревожният извод е, че 41 процента от българските ученици са под критичния праг за четивни умения. Това означава, че притежават елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстовете. Съответно най-трудната част за деветокласниците е осмислянето и оценяването на текста. Още по-слаби са резултатите при анализа на нетрадиционни формати като графики, илюстрации и карти. Учениците с най-добри резултати в България са под 3 процента (за сравнение съответният процент в Шанхай е 21,4%).
При чат ботовете повечето синтактични и семантични проблеми са решени. Съществуват алгоритми, които могат да разбират и поправят граматика и правопис. Често системите са свързани с различни бази данни с речници и онтологии. Проблемът, който остава нерешен е участието в дискурса. До сега не е измислена програма, която да успее да поддържа развитие на разговора с интелигентен човек. За целта са необходими много качества, сред които познаване на контекста, емоционална интелигентност и ангажираност в разговора. За съжаление понякога ми се струва, че тези толкова ценни качества не се виждат и при разговори с хора. Затова аз бих си позволил да направя едно грубо обобщение в отговор на въпроса дали изкуствения може да надмине човешкия: като че ли някои хора се опитват да демонстрират, че това вече се е случило, но съдейки по други - това едва ли ще се случи някога.

понеделник, 23 май 2011 г.

Бинев в Бутан

Помните ли Жорж Ганчев? Няма как да го забравите, неговото начало е навсякъде около нас. Няма как да не ни зарадва текст от официалното прессъобщение на Слави Бинев (коментарът под снимка №3):
"Народът на Бутан е като народа на аватарите ейтикон, те са щастливи. Не случайно е и името на най-висшия административен орган, какъвто е Парламента, а то е Голямо Национално Щастие. За мен е щастие да говоря пред голямото щастие и да говоря с говорителя на Голямото щастие!" с тези думи Бинев се обърна към председателя на парламента г-н Цултим и предизвикаха бурното одобрение сред присъстващите в залата. Бинев бе приет лично и от премиера на страната Джигме Тхинлей, с който евродепутатът ни обсъди все още младата демокрация на страната. Бинев призна, че Бутан наистина е новота Шангри ла, където народът живее отделен от останалия свят по собствена воля и не бърза към цивилизацията, но и без да се отказват от всекидневни удобства.
но и
Преди да пристигне в Бутан Бинев посети Калкута, където се срещна с Почетния консул на България г-н Саран, който е и в топ 10 на най-богатите индийци. Освен със Саран в Индия Бинев проведе срещи и с шефа на малкия и среден бизнес Чандрахан Салункхе, както и с г-н Прашант Моди, шеф на източно енергийна корпорация, една от влиятелните компании с позиции в цял свят.

събота, 14 май 2011 г.

Променящият се свят на парите

Основният кандидат за управител на Европейската централна банка Марио Драги казва:
Монетарната стабилност вече не е в количеството ценни метали в системата, а зависи от надеждността и мъдростта на централните банки. Те обаче не могат да постигнат нищо, ако ценността на тази стабилност не е заложена в колективното съзнание.
Това е само един пример за това как светът около нас се променя изключително бързо и става все по-зависим от всички нас като неуловим колектив. Вместо да започваме да мразим парите, банките и други подобни инфраструктурни услуги, може би е добре да се опитаме да ги разберем. На сравнително разбираем език Нийл Фъргюсън обяснява историята на парите.

събота, 7 май 2011 г.

Системната грешка в българското висше образование

Безспорно в България има много сектори, в които все още цари тоталитаризъм, наследен от комунизма. Един мой приятел, в свой коментар във Facebook, обясни защо българското образование е един от тях. Прилагам текста на коментара:
ФМИ: 750лв (такса) + 1650лв (държ. субсидия) = 2400лв
НБУ(Информатика): 2600лв (такса)

Цената на услугата в държавните и частните университети е сходна като цяло. В момента, в който МОМН издействат законодателство, което действително да спазва принципа "Парите следват студента" и започнат да субсидират и частни университети и частни училища, тогава поставени вече в реална конкурентна среда повечето държавни университети и училища ще бъдат принудени или да повишат качеството на услугата си или да се самозакрият.
Всеки от нас има интерес от реална конкуренция между университетите - резонно е като студенти да поставим този въпрос пред министерството.

В противен случай държавните университети ще продължат да качват таксите без да повишават качеството на услугата, просто защото ще са монополисти в нискоценовия пазар.
20 години вече наблюдаваме следното явление:
- младите бъдещи икономисти отиват в УНСС
- електроинженерите в ТУ
- строителите в УАСГ
- учителите в СУ

Няма конкуренция. Ректорските ръководства са спокойни, защото винаги ще има клиенти на тяхната услуга, защото пазарът е монополизиран по сегменти. Частните университети не могат да припарят на техния нискоценови пазар, защото държавата възпира всячески частната инициатива.

В България хората инвестират сума пари и време в образование, а резултатите са нищожни. Излизаш магистър на 25 години (защото да си завършил университет е голяма работа в България) и започваш да работиш нещо, което в 80% от случаите няма общо с твоето образование.
Университетите пука ли им?! Риторичен въпрос - не, не ги интересува, те си имат сигурната порция новобранци всяка година.

Просто целият модел на образователната система е сбъркан - обърнат е към университетите, а не към студентите. Точно както моделът на държавната администрация е обърнат към самите институции, а не към нуждите на клиента (в случая гражданите).

В заключение ще кажа, че имаме връстници на по 23-24 години, които вече са създали производствени компании, реализирали са иновативни идеи, регистрирали са милиони печалби, реинвестирайки ги обратно, въпреки че НЯМАТ висше образование, а ние дали се залъгваме, че сме полезни на обществото, само защото ходим (а често и не ходим) на лекциите на някой доцент в университета. Абсолютен нонсенс!

Образованието не е самоцел, държавните университети - също.

И по ирония на съдбата водим тази дискусия в сайт, създаден от човек, който към дадения момент не е имал висше образование (Марк Зукерберг). Някой от нас пишат от телефоните си, които са създадени от човек, който все още няма висше (Стив Джобс).

петък, 15 април 2011 г.

Не е лесно да си голям

И преди съм писал за трудностите и рисковете пред големите организации. Наскоро попаднах на този много показателен комикс по темата.

понеделник, 4 април 2011 г.

Призрак


Призрак: когато си готов да се освободиш от "аз", кой призрак ще може да те изплаши?
Когато изгониш "аз" вън от теб, кого ще изплаши призракът?
Когато вече няма "аз", какво може да направи призракът?

четвъртък, 24 март 2011 г.

Хоризонт на действие

България от доста време вече е в неофициална предизборна кампания. За съжаление тя се прави по Бай-Ганьовски и вместо да доведе до повече прозрачност в политиката, тя води до краткосрочни решения, за които може да се спори дали са в полза на потребителите или на интересите на определен тесен кръг от хора.

Докато Европа търси начин драстично да се намали зависимостта от петролни продукти в близките 40 години чрез енергийна ефективност и различни алтернативи като ЖП и речен транспорт, електромобили и велосипеди, в България положените усилия във всички тези направления значително изостават. Тук приятелски кръгове се събират да уговорят решение чийто ефект за потребителите е един месец, а големите играчи (за които може да се твърди, че са олигархични и картелни) си осигуряват дългосрочни привилегии. Това чувство се подсилва от факта, че явно ресорният министър, който си е позволил да е най-критичен към въпросните компании с политически контакти, е бил изолиран от срещата.

Цялата тази ситуация изглежда като отчаян опит за предизборно замазване на очите, което ще се върне на гърба на избирателите като бумеранг много скоро сред изборите. Предвид честотата на подобни събития и действия, за мен е изключително важно хората, които ги виждат и осъзнават, да се опитат да ги обяснят на останалите. Като следваща стъпка трябва заедно да се опитаме да се справим със задаващите се предизвикателства.

сряда, 23 март 2011 г.

Too Big to Fail*

* в превод на български - прекалено голям, за да се провали

Понятието Too Big to Fail стана особено известно покрай кризата от 2008. То често се използва за глобалните финансови гиганти като Citibank, AIG, RBS, ING и други, които се наложи да бъдат национализирани и с това да бъдат спасени от фалит, който би завлякъл цели държави.

В България като че ли този израз не е толкова популярен. За сметка на това в държава пълна с олигарси със съмнителен произход на парите, е пълно и с тайни зависимости между влиятелните хора в страната. Една значима част от тези зависимости са видими чрез легалните финансови потоци. Това, което се вижда при поглед към тези потоци е, че българската икономика в прекалено голяма степен зависи от легалната страна на техния бизнес. Предприятия като Нефтохим контролиран от Валентин Златев и Химимпорт (собственик например на популярните сред обществото BulgariaAir и HemusAir) на небезизвестната ТИМ са само част от тези критични за България компании.

На фона на това добрата новина е, че свободният пазар наказва манипулативното поведение. В резултат на това, в момента най-големите предприятия на борсата привидно не са пряко свързани с българските олигарси.

Но в крайна сметка олигархични или не, организациите, които са too big to fail са вредни за икономиката. Част от борбата, както срещу пазарните манипулации, така и срещу организираната престъпност, включва промяна на политиката на толериране на големите инвеститори и насочване на усилията към подкрепа на дребния и среден бизнес, както това става в развитите икономики. Много малко български политици говорят за това, но то е един от основните приоритети за Мартин Димитров.

вторник, 22 март 2011 г.

Проблеми с финансирането на приложна наука

Един приятел наскоро публикува статия за неправомерното усвояване на пари за наука. Напълно съм съгласен с него, но понеже темата ме засяга лично, ми се прииска да задълбая малко повече в това как се оценяват научните изследвания. С тази статия искам да разкажа малко за опита, който имам с финансирането на научни проекти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) от Европейската комисия. Смятам, че този опит е много показателен за проблемите на финансиране на приложната наука.

На първо място смятам, че е много важно да се уточни, че финансирането за приложна и абстрактна наука следва да се определя по напълно различни методи. Докато приложната наука е нещо, от което може и трябва да се търси възвръщаемост (пък било то и дългосрочна), абстрактната наука е по-скоро нещо, което подобно на културата, се финансира от съвсем други подбуди, които дори може и да не са рационални.

Та за моя опит: Досега съм работил по няколко различни проекта (в различни консорциуми) по рамковите програми на технологии за информационното общество на ЕС. Общото във всички тях е, че въпреки много амбициозни обещания в началото, всички те достигат до разработката на прототип, който е в толкова начална фаза, че е на практика неизползваем от кой да е друг, освен разработчиците. Интересното е, че във всичките тези проекти е имало партньори, които са представители на индустрията или поне потребители (които би трябвало да осигуряват приемственост отвъд времетраенето на проекта) и, че съм виждал работата по някои от тези проекти да се споменава от представители на комисията като пример за подражание.

С колеги сме си говорили, че това е признак за определен проблем в метода на финансиране на технологични проекти от Европейската комисия. В сърцевината му лежи абсурдът, че от една страна комисията поощрява учените да се изхвърлят с идеи, които са трудно изпълними, от друга - след това има оплаквания, че няма достатъчно трансфер от тази наука към индустрията и към приложения. На практика първата част от този конфликт се крие в тънкия баланс между високият риск в научните проекти (т.нар. blue-sky projects) и фокусирането върху проблеми, които на всеки що-годе информиран е ясно, че няма как да бъдат решени в рамките на около 3 години, колкото е типичната продължителност на подобни проекти. Втората част е свързана с факта, че научно-изследователската работа е креативна дейност и като такава темповете на работа са много субективни. В резултат учените са успели да си извоюват по-слаб контрол и в последствие - често липса на резултати, които могат да се пренесат отвъд контекста на конкретния проект.

Това е много заплетен проблем и е уместно да се спомене, че донякъде ЕС е пионер при сблъскването с него. Казвам това предвид факта, че в световен мащаб, финансирането по рамковите програми на ЕС в областта на ИКТ като размер (преразпределян от едно административно тяло) е съпоставимо може би само със съответното финансиране на ДАРПА. А както съм писал и преди, когато подобни схеми се разрастват, усложненията свързани с тях се увеличават експоненциално.

неделя, 13 март 2011 г.

Особености на българската бизнес среда

В едно интервю за Дневник, Кристофор Павлов от Уникредит Булбанк много изчерпателно описва икономическата ситуация на България, както в национален, така и в глобален план.

Например той споменава една много голяма пречка пред предприемачите в България:
Представете си, ако имате малък хотел и трябва да се конкурирате с предприемачи, които просто не се интересуват от това точно колко печелят или губят, тъй като парите им са дошли от контрабанда с цигари или измами с ДДС например. В такава ситуация, независимо от това, че предлагате по-конкурентен продукт, няма как да изместите такъв играч от пазара просто защото за него пазарната логика не важи.
Както и много други коментатори, той говори за задачите пред правителството като ги разделя в три групи. Това са корупция, балансът качество-цена в администрацията и усилия за улесняване конкуренцията в продуктовите пазари.

Цялото интервю е много интересно и показва как точно различни външни влияния и политически решения се отразяват на всеки от нас.

събота, 12 март 2011 г.

Пестеливост, общуване

Погрижи се за стотинката и левовете ще се погрижат сами за себе си.
Капка по капка, вир става.
А това е моята любима:
Чети не само книги, но и хора.

сряда, 9 март 2011 г.

Проблемите на моя лекар са и мои проблеми

Д-р Христо Хинков е написал много добра статия, описваща дълбочината на проблемите в българското здравеопазване чрез това, което стои в основата на една такава сложна система - отношението лекар-пациент.

За мен това е нещо, което в някаква степен мъчи всяко съвременно общество, не само българското. На практика в днешното време на индивида е много по-трудно човек да прояви загриженост за другия, да се опита да разбере света през неговите очи.

Смятам, че две от причините за това могат да се обяснят с открития в областта на психологията: от една страна преекспонирането на ролята на парите, но от друга - тяхната недостатъчност. Тук се опитвам да обясня това, което на пръв поглед може да изглежда противоречиво. Според мен, то е въпрос на баланс.

Първата причина е, че отношенията в съвременното общество все повече се базират на външни стимули, които допринасят до омаловажаването на вътрешните. Мисля, че проблемът тук е, че хората, а от това и вътрешните им мотивации, са различни - някои имат едни стимули да задълбочат връзката си с клиента, други - други, а трети може и да нямат. Чрез външни мотивиращи фактори (най-често пари) регулаторите се опитват да оеднаквят мотивацията. Проблемът е, че това въвеждане на стандартни мотивиращи фактори подрива и вътрешната мотивация на тези, които я имат силно изразена.

Втората причина, която е по-специфична за неработещите здравни системи, е свързана с откритието, че за хората, вършещи интелектуална работа, парите са само условен и частичен мотиватор. Те всъщност са фактор само дотолкова, доколкото човек изкарва достатъчно да си осигури задоволително съществуване. При нас това базово изискване не е покрито. Ако успеем да преодолеем този праг, от там нататък ролята на парите е второстепенна и отново значение придобиват фактори, които можем да твърдим, че са свързани с вътрешната мотивация - автономия, майсторство/майсторлък* и цел.



Накрая ми се иска да спомена, че смятам, че този проблем стои в основата на проблемите и в образователната система, но и по-общо във всяка сфера, където се дава персонализирана помощ.

* Не съм убеден, че съм превел английската дума mastery правилно.

неделя, 6 март 2011 г.

Сигурност и доверие в интернет

Днес докато преглеждах какви нови торенти мога да си изтегля и се опитвах да оптимизирам трафика в моя клиент, видях че един от хората, с които обменям, ползва непознат ми торент клиент: tixati. Стана ми любопитно и разгледах сайта му. Оказа се доста добре направен с много детайлна информация за трансферите и въпреки това безплатен. Още повече: оказа се, че го има и за Линукс. Веднага реших да го изпробвам и го потърсих в Synaptic. Нямаше го. Разбира се от сайта на разработчиците може да се дръпне инсталационния пакет. Но в този момент бях започнал да се замислям дали това няма да е риск за сигурността на компютъра ми.

Може би всеки се е натъквал на различни форми на злонамерен софтуер (malware). Особено в България се славим с челния си опит с вирусите. По-рядко тези програми са точно прицелени, по-често те се опитват да използват заразения компютър например да изпраща спам. През последните години производителите на злонамерен софтуер показват невероятна креативност.

Затова и няма нищо чудно, че често се появяват съмнения за чистотата на различни програми като тази, която намерих. Аз се опитах да я проуча в Google, Уикипедия и AlternativeTo. Въпреки че никъде нямаше сериозно обвинение, че софтуерът е проблематичен (ако имаше, той просто щеше да бъде заличен от много от местата), аз не можах да му се доверя, така както някои се усъмняват дори в uTorrent. Затова си реших, че съм си добре с моя си клиент с отворен код. Не, че е сигурно, че някой си е направил труда да провери кода, но усилието да се направи проверка е по-малко, както и в последствие изкушението за злонамерени разработчици да си направят атаката точно със свободна програма.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Кой храни неправителствения сектор

В България напоследък се говори за една книга на Достена Лаврен - Експертите на прехода. Впечатлен от заглавието и факта, че книгата е дисертация, писана във Франция, и аз се изкуших да си я купя. В нея авторката разнищва повечето неправителствени организации, занимаващи се с политика на национално ниво, наричайки ги с чуждицата think-tanks (представя я и като американски инструмент за влияние в Европа) и нарича някои от тях например "деца на Сорос", имайки предвид, че те усвояват финансиране от него.

На фона на тези обвинения се появи един много любопитен анализ, който показа, че едва 7% от държавната субсидия за НПО се разпределя на конкурсен принцип. Направи ми впечатление и експресното осигуряване за средства за почистване на паметника на съветската армия, защото с такава бързина едва ли става дума за целево финансиране.

Моят коментар: по-добре пари от Сорос с конкурс, отколкото пари от данъкоплатците без конкурс. В първия случай поне открито се казва кой и защо дава тези пари, във втория бенефициенти се оказват организации, съмнително близки с управляващите, но не е ясно за какво получават пари и какво правят с тях.

понеделник, 28 февруари 2011 г.

Добродетел


Добродетелта е посредата. Прекалено много разглезва, а прекалено малко не дава удоволетворение.
Ако сърцето ти е вулкан, как можеш да очакваш цветя да цъфят в ръцете ти?

събота, 19 февруари 2011 г.

За какво се харчи държавния бюджет

Попаднах на много интересна интерактивна диаграма за това как са се разпределяли парите от държавния бюджет през периода 2000-2009:

сряда, 26 януари 2011 г.

Барак Обама за новите реалности

В тазгодишното си обръщение към обществото в САЩ, Барак Обама обръща внимание на една промяна в съвременните реалности:
...мнозина американци си спомнят за времето преди глобализацията, когато беше достатъчно да се работи здраво, за да получиш прилични заплата и социални придобивки. Но светът се промени и за мнозина тази промяна беше болезнена...
Хубаво е повече хора да осмислят тази промяна, защото в новата реалност не е достатъчно да си работлив и усърден. Трябва и да можеш да допринасяш с нещо уникално, от което някой да има нужда.

събота, 22 януари 2011 г.

Sofia, Bulgaria

Днес видях този нов рекламен клим за София:



Клипчето ми хареса, въпреки някои преувеличения в него. Все пак такъв му е стила.
Тогава обаче ми стана любопитно какво друго има в Youtube за София. Първото препоръчано видео вдясно беше това:



Welcome to Sofia, Bulgaria!

сряда, 12 януари 2011 г.

Популизъм и плагиатство - в примери

Една неприятна страна на примитивните, но самоуверени хора, е неспособността им да погледнат по-широко и да проумеят, че не те са открили топлата вода. Малко по-конкретно тук прилагам няколко примера:
Тази тактика сработва завидно добре пред аудитории, които идеализират личности и в последствие не подлагат на съмнение дори преувеличени самохвалства. Явно широкото разпространение на този феномен в България създава среда за популистски успехи.

понеделник, 10 януари 2011 г.

Демография и образование

Едно мнение на Даниел Грос (за когото не бях чувал досега), което споделям и смятам, че при всяка възможност трябва да се повтаря:
За съжаление изглежда, че България съчетава една от най-тежките демографски тенденции в Европа с една от най-слабите образователни системи. Идните поколения не само ще бъдат по-малобройни, но и ще бъдат по-слабо образовани.

Населението на България вече е с около 10% по-малко в сравнение с преди 20 години. При запазване на сегашната тенденция то ще намалее наполовина към 2050 г. Това е по-зле дори в сравнение с Япония. Нивото на образование пък ще бъде много по-зле в сравнение с останалата част на Европа.

Преобръщането на тези две тенденции би трябвало да бъде приоритет за всяко правителство. За нещастие нито един от двата проблема не може да бъде решен с краткосрочни мерки. И двата изискват ресурси и основни реформи. Докато последните не бъдат приложени, България ще е щастлива, ако се отърве само със стагнация вместо с изоставане.
Аз бих го перефразирал така: не толкова циганите са проблем за България (както се палят много хора в страната), а фактът, че образователната система се срива и оставя все повече хора без реална перспектива да се развиват адекватно в обществото.

вторник, 4 януари 2011 г.

Да си изградиш средата

След като завърших училище, като много други младежи от България, заминах да уча в Германия. Там един познат направи форум на българските студенти в града и постепенно започнахме да обсъждаме в него всичко възможно от ежедневието и университетската бюрокрация до икономика и философия. Някои просто си задаваха ежедневните въпроси, а други имаха мнение по всяка тема. Очаквано там се палихме изключително много за щяло и нещяло от политически убеждения и лични симпатии до граматика и правопис. Опознахме се добре - много бързо си пролича кой е идеалист и кой циник. И въпреки тези различия всеки малко по-любопитен имаше възможност да се запознае със света в чуждите очи и да се обогати с това, което другите са прочели или преживяли.

Вече студентският форум ми е далечен, а когато се виждам с приятели от тогава се случва да си говорим колко наивни сме били когато сме писали по различни теми, но и колко много сме научили. А за мен лично това беше периодът, в който (без да съм бил запознат с понятието) аз за първи път усетих прекия ефект от социалния конструктивизъм - създаването на тясно и споделено значение на езика в нашата общност.

Сега, доста години по-късно, аз вече съм запознат с теориите цитиращи Пиаже и Виготски. Сега знам какво наричат лична учебна среда и практикуваща общност и как те допринасят за личното развитие. Вече не участвам толкова активно в студентски форум, но за сметка на това пиша в блогове и Уикипедия, дискутирам по новинарски и професионални форуми. Прилагам това, което научих там в една по-широка среда. Приносите, които правя сега не са в една студентска общност, а в по-широкото общество с членове с по-разнообразни разбирания. Защото съм твърдо убеден, че вместо да бягам от посредствеността и консуматорството в търсене на по-приятна среда, аз трябва да положа усилие и да я създам заедно с другите, които изпитват подобна необходимост. Убеден съм, че ние (тези които можем да си го позволим) трябва да създадем света, в който искаме да живеем.