петък, 7 август 2020 г.

Кога ще започне Преходът?

Статията е по чернова от март 2013

В България често се говори за прехода от тоталитаризъм към свободно общество. Много се дискутира в каква фаза е той и дали изпълнението на различни обективни критерии (като политически плурализъм, членство в ЕС и НАТО или дял на държавата в реалната икономка) може да се счита за реален край. На мен, обаче това ми се струва като прах в очите на незаинтересованите. В крайна сметка въпреки фасадни промени, наистина важните символи на държавата все още са напълно тоталитарни. Примерите са много, но ето два, които са показателни за държавата (и култура). Моите примери са за духовността и сигурността.

Може би най-очевидният пример за прогнил тоталитаризъм са българските духовни общности. Най-голямата от тях, Българска православна църква, е непрекъснато заобиколена от скандали. Нещо повече - на всеки, който някога е поглеждал Библията, трябва да е ясно, че тези скандали нямат нищо общо с християнското православие, а по-скоро с връзките на църквата с държавна сигурност. А в крайна сметка православната църква е само най-голямата от много общности ежедневието на които е изместено не върху духовността, а върху материалния контрол. Но когато тези общности направиха някакъв опит за промяна, обществото ги предаде и не застана зад тях.

Много се говори за неработещите структури на съда и прокуратурата. Но е крайно неубедително, когато преставители на МВР критикуват в опит да отклонят вниманието от себе си. Ако някой сред тези възпитаници на школата в Симеоново искаше промяна, той щеше да започне от своята къщичка. Това, че премиер и вицепремиер са от структурите на МВР може само непряко да показва този отказ от промяна. Но това, че въпреки многократните сигурни поводи, които Станимир Флоров е давал, за да бъде уволнен, той продължава да си стои на високия пост. Сред тези поводи е отричането на на очевидното от видеоматериал полицейско насилие и скандалната (не и в България) реплика:

Не говорим за отвличане, независимо от това какво се тиражира. Версията, която желаем да бъде вярна, е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на България.

И въпреки, че тези три примера са може би най-определящи, има още много като профсъюзи, спортни федерации, държавна енергетика. Това показва, че проблемът не е в конкретната структура или в нейните водачи, а в цялото българско общество. Българите (за щастие с малки изключения) целенасочено и групово отказват да излязат от тоталитаризма. Явно в България хората предпочитат да продължат да се измъчват, но не и да положат необходимото усилие, за да променят средата си. Това обаче не е моето лично решение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар