петък, 26 декември 2014 г.

Отвъд разбирането

Наскоро завърших докторантурата си, в която се занимавах с технологии, които подпомагат ученето. Вече съм писал за различните форми на знание и как може да се подхожда към тях. В тази статия искам да покажа един друг начин това да бъде обяснено. Донякъде тя се основава на статията "Отвъд разбирането" ("Beyond Understanding") на Дейвид Перкинс към сборник от изследвания за преломните концепти (threshold concepts).

Причината да напиша тази статия обаче е друга - днес видях една картинка, която обяснява голяма част от това нагледно:

Ето няколко примера, които илюстрират техники и платформи реализиращи тези категории. С декларативното знание (knowledge в картинката) е най-лесно. Това са просто факти и такива виждаме всеки ден в Уикипедия и новинарски хроники. Процедурно знание (в илюстрацията - experience) се съчетава в модели и инструкции. Такива са обикновените рецепти за готвене, но и други специализирани модели като тези от стопанското управление, математически методи или шаблони за дизайн.

Значително по-сложно е при това, което в картинката е описано като креативност. Това е онова, което Перкинс нарича проактивно знание. Когато видяхте котето, запитахте ли се "Защо коте, защо не куче, защо не футболен стадион или каквото и да било друго?" Това е точно онази проактивна форма на знание, която Перкинс описва, и която позволява на човек да знае кога, къде, с кого и защо да направи нещо. Не знам дали има прости техники, които могат да илюстрират тази форма на знание. Може би социалните мрежи и други технологии, които свързват хората, но при тях основното не е самата технология, а целта и съдържанието, с които хората ги изпълват. Именно затова страшно много се интересувам от специализирани мрежи за генериране на идеи.

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Мъртви души*

* Взаимствам името "Мъртви души" от едноименната книга на Николай Гогол, защото смятам, че словосъчетанието добре описва феномена, за който пиша тук. Не виждах връзка със самото съдържание на книгата. След това се замислих и вече не съм толкова сигурен.

Наскоро гледах един филм, който развива на пръв поглед странен сценарий. Това е The Purge: Anarchy (преводът може би е: "Пречистването: Анархия"), а действието му се развива в САЩ. Филмът описва един свят от бъдещето, където има един ден в годината, в който всякакви престъпления, включително убийства, са разрешени. Сюжетът на филма се развива в този ден и в него се проявяват идеи за това как на този ден утайката на обществото се самопречиства. В него се вижда как нещата много бързо могат да излязат извън контрол и да се влошат още повече:


За съжаление това, което за някои е антиутопичен сценарий, за други днес се оказва реалност. Ето една случка, която намерих разказана във Фейсбук на руски. Според профила на авторката, тя живее в Новосибирск:

Соседский паренек занес ключи от квартиры.
- Надолго уезжаешь?
- Не знаю...
- Это как?
- На Донбасс еду, воевать...
- Господи, зачем?
- Я боец. Такие как я знают, что скоро большая война. Года через два... Надо готовиться, надо быть в форме.
- Будешь убивать таких же как ты украинских ребят, единоверцев?
- Мы в равном положении. Они тоже собираются меня убивать.
- А с кем будет большая война?
- Мне без разницы. Хотите анекдот? Заходит в Россию 5-миллионная китайская армия, неделю идут по тайге, вдруг деревня - пять домов. Все жители в одном доме гуляют свадьбу. Китайцы заходят в дом, видят жениха мордой в салате. Офицер объявляет: "Мы взяли вашу территорию под свой контроль". Жених поднимает лицо из салата и спрашивает: "А сколько вас?" - "5 миллионов" - "Ну, дела! Где ж мы вас хоронить-то будем?"
... Мне не смешно, и парень даже не улыбается. Ноль эмоций.
- Ты, допустим, идейный. А другие ребята зачем туда едут?
- Большинство от скуки спасаются. Побегать, пострелять. На войне хорошо - не надо ничего самому решать. Простая жизнь.
- А смерть?
- Смерть тоже простая. Лучше, чем дома заживо гнить... Мне пора. Ключи родителям отдайте. Они думают, что я гуманитарку повез и скоро вернусь. Не говорите, пожалуйста, про наш разговор.
... Что характерно - ни слова про Новороссию, бандеровцев, защиту русских...


Може би нямаше да приема този разказ толкова сериозно, ако и аз не познавах хора, които имат нагласата за някакъв подобен катаклизъм, по думите на един от тях: "Да ни дадат на всички по един пистолет и да останем само 500 човека". Наскоро роднина на една позната, българин живеещ в Швеция, се оказа убит в Украйна. Не съм разпитвал за обстоятелствата.

Преди време бях видял това описано и от един от т.нар. "киборги" - украинските войници, които са се окупирали в летището на Донецк и вече седмици отблъскват постоянните атаки на т.нар. "опълчение" на ДНР след сключването на примирието в Украйна. В интервю по време на ротацията му, Евгени "Маршал" казва, че Русия им стоварва "своя човешки боклук, така да се каже, за да ги почистим". Той добавя, че тези хора не умеят да воюват и дава примери за това. Можете да го чуете в 1:20-1:45 минута от това видео:


И това не е само в Източна Украйна. Новините са пълни с примери как хора от цял свят се стичат към зоните на военни конфликти по света. Правят го с най-различни мотиви, само някои от тях доловени от репортерите или засегнати във филма The Purge.

Тези истории ме карат да си мисля как въпреки привидното спокойствие, бездната между обществото и отчаяните от него се разтваря. Прочистването, като реакция от разтварянето на тази бездна е реалност днес. То не е регламентирано като ден в годината, а е избутано в зоните, които са извън контрол. Филмът показва само една много малка част от причините защо това не може да бъде оставено така. Най-вече, защото озверелите тълпи от аутсайдери за съвременното общество в безумието си взимат и невинни (дори нерядко - заслужили особено уважение) жертви. Но и защото вендетата, част от насилието, е подсилващ се порочен кръг.

Съмнявам се, че тези хора ще могат някога да живеят адекватно. Подобно на мечките-стръвници, когато зверствата и убийствата започнат да се повтарят и станат част от нечий живот, човек привиква към тях. Именно затова е важно да предпазим децата, имали досег с тази отровна среда (у нас това са най-вече бежанците) от развиване на подобни страсти. Трябва да им покажем, че ние като общество се грижим за тях и да им помогнем да се привържат към това общество така, че да могат да бъдат съпричастни с чуждото страдание.

неделя, 29 юни 2014 г.

Банкова ретроспекция на бавни обороти

Помолих няколко приятели, за които знам, че имат различно мнение от моето, да коментират предишната ми статия за банките. Няколко от тях казаха, че там смесвам факти и съмнения. За съжаление работим с непълна информация и не мога да препотвърдя това, което те определят като съмнения, спекулации или просто мнения. Моите наблюдения над процесите в България през годините ми дават увереност в това, което виждам, но в крайна сметка това е една субективна гледна точка. Затова тук ще се опитам да съчетая други мнения, които събрах, и които обясняват това, което се случи с КТБ през последните дни. Ясно ми е, че в момента всички очи са насочени към ПИБ, но за добро или лошо все още не мога да разнищя ситуацията там по подобен начин. На тези, които имат енергията да продължат да се ровят по темата, препоръчвам да прочетете целите статии, към които включвам препратки.

За начало на обощението си искам да използвам един цитат от Красен Станчев, който смятам, че описва какво се случи на много хора:

Много е трудно да се каже дали от днешна гледна точка на БНБ е трябвало да има намесва по-рано. Поради простата причина, че тогава, когато започнаха опитите за извеждането на депозитите на държавните предприятия, най-вече в областта на енергетиката, от КТБ, тя започна относително агресивна кампания за набиране на депозити на физически лица. Тоест, банката имаше намерение да замести депозитите на държавните предприятия с депозити на физически лица.

В един момент тези опити да се изтеглят депозитите на държавните предприятия по времето на правителството на Борисов спряха и след това бяха възобновени по време на служебното правителство през април-май 2013 г. Тогава кампанията за набиране на депозити на физически достигна до астрономически висини – лихвата за депозити стана почти 8 процента, което е невъзможна лихва. Но хората повярваха в обратното и мнозина внесоха своите пари там.

Частните депозити са се изравнили към края на 2013 г. с държавните сметки в КТБ. Сега опашките пред офисите на КТБ показват, че вложителите са осъзнали, че има опасност. И в момента, в който започва спор в медиите между двете основни фигури в банката – едното е политическо в лицето на Делян Пеевски, а другото полу политическо, което е и собственик на КТБ в лицето на Цветан Василев, хората разбират накъде могат да отидат нещата и започват да си теглят парите.

За по-пълен поглед над ситуацията ще се обърна към цитат от Кристофор Павлов, главният икономист на УниКредит Булбанк, когото съм цитирал и преди и, който описва същността на проблема преди той да изплува на вниманието на обществото:

„Качеството на вземанията остава основно предизвикателство пред банковия сектор и то ще бъде основният фактор, който ще формира оперативните резултати на банките не само през тази, но и през следващите няколко години“, заяви главният икономист на УниКредит Булбанк по време на участието си в предаването „Invest/Or?” по телевизия Bulgaria On Air.

Под "качество на взимания" Павлов има предвид възможността на банките да събират лихвите по кредитите, които са раздавали. Не е тайна, че вътрешната задлъжнялост в България е на критични нива. Изказването на Павлов е за предизвикателствата пред банките по принцип, а не конкетно за КТБ. Иво Прокопиев и неговите издания, от друга страна, от години следят работата на самата КТБ. Той изказва съмнения, че в тази банка проблемът, макар и сходен, все пак може да се дължи на злоупотреби.

Бизнесменът посочи, че при среден показател в банковата система за съотношението между лоши и общо отпуснати кредити от 17% при КТБ той е 1.28%. Това означава, че отношението на мениджмънта и на банковия надзор към понятието кредитен риск и неговото третиране очевидно е абнормално, коментира Прокопиев."

Докато Станчев, Павлов и Прокопиев изказват мнения като експерти, изглежда и прокуратурата (редовните читатели на този блог знаят, че аз съм изключително критичен към мотивацията на главните прокурори през последните десетилетия) вижда нещо подобно и се чувства принудена да реагира:

Подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление - не е упражнил контрол върху отпуснати 19 "лоши" кредита от "една банка", съобщиха от държавното обвинение в сряда. Неофициално оттам казаха, че обвинението към Гунев е, че като ръководител на банковия надзор не е наложил мерки за спиране на източването на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Един от многото отворени въпроси, които поставят под съмнение действията на прокуратурата в тази ситуация, е дали тя ще потърси отговорност на предшествениците на Гунев, защото има силни индикации, че проблемът няма как да е само от година (когато Гунев е бил назначен).

Мисля, че всичко това е обобщено много добре от Стив Ханке - международен експерт, който има много близки наблюдения над процесите в България:

Ханке призова хората да не се паникьосват и да не вярват на слухове. “Знам, че хората са обезверени, нямат доверие на институциите. Може би ще повярват на някого отвън, като мен, защото когато дойдох, обещах да се справя с хиперинфлацията и го направих”, каза още той...

По думите му БНБ е постъпила по най-правилния начин в ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ) и се е намесила веднага след като е видяла проблема. Що се отнася до разследването срещу подуправителя на Централната банка Цветан Гунев, Ханке коментира, че е важно то да бъде качествено.

Моето убеждение е, че този анализ за пореден път показва, че беззаконието в България е причината за това икономиката и обществото да не могат да функционират нормално. С това на мен ми се струва, че вината за новата порция страдания на българите отново се връща в тях самите за това, че не съумяват да осъществят контрол над процесите в собствената си държава.

събота, 28 юни 2014 г.

Банковият облак

По повод събитията около КТБ и ПИБ в медиите излезе следният цитат:

Икономистът Георги Ганев е категоричен, че няма банка в света, която може да удържи на удара от трезорите й да бъдат изтеглени 800 млн. само за няколко часа. "Това е световен рекорд! 800 млн. лева са около 14 % от всичките срочни депозити. ПИБ няма да работи в събота и неделя, но ще работи в понеделник., а дотогава тя има нужда да набере кешова наличност и да я изпрати по клоновете, за да могат да бъдат обслужени всички хора, затова всички да бъдат спокойни"

Макар и на пръв поглед това да звучи успокояващо, ако приемем цитата буквално (а защо да го приемаме по-малко буквално от твърденията на самата банка за сумата?) излиза, че ПИБ е направила невъзможното.

Но кои са тези магьосници, които правят невъзможното? Те със сигурност са банкери с история. През злощастната 1996 г. Капитал пише статия, озаглавена "Държавата страда от приятели", в която частта за тях започва с:

В този смисъл по-интересен и по-скъп на обществото е един друг приятелски кръг - Стоян Шукеров, шеф на управление "Валутни операции", Камен Тошков, шеф на "Банков надзор", Янко Янев, бивш шеф на БЗК, Емилиян Димитров, шеф на Първа частна банка, Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, шефове на Първа инвестиционна банка, Стоян Радев, бивш шеф на борда на Юнионбанк, Христо Александров, безработен, но щастлив "банкер", бивш шеф на Агробизнесбанк.

Иначе магическата сила на банката изниква и от Уикилийкс и историята с "гнилите ябълки". Три години след написването на дипломатическата грама някак си се оказва, че в разгара на световната банкова криза, най-стабилни са именно банките, споменати там. Те пък от своя страна се прославят по света и у нас с нереално изгодните условия по депозитите си. Стават известни и с това, че финансират олигарси, които не могат да обслужват задълженията си, но използват бизнеса си за политически натиск.

И все пак как е възможно съчетанието от тези факти? Отговорът е банално прост по български. Обяснението идва с едно вглеждане в историята на собствениците на ПИБ. Останалата част от отговора е избирателното изпълнение на задълженията на българските регулатори. На хартия България има една от най-стабилните банкови системи в Европа. На практика обаче БНБКФН, а и целият сектор "вътрешен ред и сигурност") действат неубедително.

Българските институции не действат рационално и не защитават обществения интерес. За щастие, в случая с банковата система, тяхната фиктивна спасителна мрежа не е последната. Хубавото е, че България е член на ЕС, а болшинството големи банки са с чуждестранна собственост. На фона на тези факти като че ли се очертава изводът, че настоящата криза, колкото и болезнена, е по-добрият начин да бъде спаднат балона на съмнителното банково финансиране в България. А който си е държал парите в някоя от магическите банки, въпреки многократните предупреждения и предишни сътресения, е време да размисли защо тези събития се повтарят с едни и същи участници и дали не е в негов интерес да ги премести в някоя с по-добро управление.

понеделник, 12 май 2014 г.

Ненадейният наблюдател

Който следи този блог знае, че се интересувам от събитията в горещите точки по света. Тук съм писал за Грузия, Китай, Молдова. Правил съм го защото в определени моменти съм смятал, че хората около мен, които се интересуват, не обръщат достатъчно внимание на детайли, които смятам за важни. За други теми, които следя не съм писал, защото не съм имал какво да добавя към разговора.

Тези дни много силно ме вълнуват събитията в Украйна. Смятам, че те са много показателни за това, което се случва в България, макар и в много по-малка степен - без престрелки и жертви. Нямам лични приятели, които са украинци, но въпреки това смятам, че успявам да получа много широко покритие на темата, четейки медии на 5 езика (е, някои не крайно пълноценно). Успях да наблюдавам дистанционно събитията в Одеса - като повратна точка на руския сепаратизъм в Украйна - от различни противоречащи си перспективи на мои приятели, които отидоха там. Затова смятам, че съм много чувствителен към манипулациите (например RussiaToday) или просто незаинтересоваността (Telegraph, Forbes) на медии да предоставят пълноценни гледни точки.

Точно в този контекст една ненадейна медиа ми направи изключително силно положително впечатление. Това не е Guardian, известен с търсенето и на левия наратив в конфликтите по света (въпреки че за Украйна техните новини са завидно детайлни). Не е и The Daily Beast с техните радикални и подривни прочити на събитията. Всъщност става дума за Vice, които за много хора в България са известни с лайфстайл (за по-педантичните - от англ. "lifestyle", на български може би се превежда като "модни") материалите си като българското им видео за Vagina Crew. На мен лично лайфстайл изданията са ми доста скучни. Оставам с впечатлението, че се опитват да ми наложат неща, които не ми идват отвътре (всъщност изключението от това усещане - държа да отбележа - беше българското издание на Intelligent Life което в краткото си съществуване имаше доста авторски материали).

Та при тази моя нагласа, която в голяма степен е изградена именно на базата на Vice, откриването на новинарския им канал с репортажи от конфликтни краища на света беше много голяма приятна изненада. Първо видях откъслечни репортажи от Крим, като този:

После видях, че техните предавания от горещите точки продължават. Сега виждам, че са започнали и поредици за Венецуела и Централноафриканската република. Техните репортери се опитват да разговарят с всеки, който има желание за това. Това, което ме впечатлява при тях е, че с техния подход на лайфстайл медиа те успяват да предразположат хората да говорят, въпреки че тези хора често са скептични към масовите медии. Това, разбира се, няма как да е информация, която е изчерпателна. За да има обективно покритие на събитията, е необходимо да има много подобни източници, които да допълват картината на обобщенията, които основните медии правят.

В същото време като, че ли един такъв поглед е достатъчен, за да възникне въпроса: "Защо на някои места протестите са достатъчно толерантни, за да възникнат анти-протести, а на други - не?" Разбира се зад феномена на анти-протестите има много други фактори, като например липсата на пълноценен диалог между двете групи, но наличието на две гледни точки винаги дава възможност те да бъдат съпоставени.