четвъртък, 10 декември 2015 г.

Буре с барут

Вчера организирах протест. В късния следобед направих фейсбук събитие и докато поканя първите 5 човека, открих, че поканените са вече над хиляда. До половин час след това имаше над 200 потвърдили. Други хора разшириха времето и допълниха описанието на събитието. Появи се и друго събитие във фейсбук, зад което стояха и граждански организации. До 7 вечерта на пл. Народно събрание вече имаше стотици хора, а аз още не бях свършил работа. Преди да разбера за днес вече има организиран нов протест, а хората се заричат да са там всеки ден.

Този протест не го организирах аз, той се случи сам. Аз бях само първият (дали?), който драсна клечката. Ако не бях аз, щеше да го направи някой друг. И пак щяха да се съберат стотици, може би ако беше друг щяха да се съберат хиляди. Нямам как да знам. Но по-важното е, че този път, за разлика от предишния през 2012, направих тест, който се оказа успешен.

А "материал за митингова демокрация" има. Някои протестират против Бойко Борисов, други против ДПС, трети против Атака,... Други пък искат смяна на главния прокурор, смяна на министри или други администратори. Има хора, които искат закон за лустрацията или смяна на Конституцията. Всеки има идеи, но изглежда трудно да бъде събрана критична маса, която да работи методично и с постоянство за реализирането на конкретна идея. Всеки има грандиозни идеи, но малко търпение или желание да работи за по-скромни, но реализуеми идеи.

А големите цели се постигат именно с малки стъпки. Но за това има нужда от координация, от обясняване, от насърчаване, от укротяване. Всяка голяма идея има нужда от много съмишленици, които да работят за нея, но и да се отменят (да поемат щафетата), когато някой се измори. Защото чувството, че каузата ти се развива, дори когато нямаш време за нея, е страхотно. То ни дава надежда да продължим, дори когато имаме усещането, че сме загубили пътя.

събота, 26 септември 2015 г.

Децата не учат от хора, които не харесват

Днес разбрах, че наскоро един приятел е участвал в телевизионно предаване. Разбира се, че се зарадвах - той има какво да каже на хората. Но аз дори не подозирах, че той от дълго време разпространява в България една от най-важните теми в съвременното общество - лидерското поведение. Оказа се, че Миро е един от основателите на сайта leadership.bg, където има страшно много преводни и авторки статии за лидерските умения.

В телевизионното си гостуване, Миро обяснява за лидерството, което трябва да демонстрират учителите. Поводът е, че в leadership.bg наскоро преди това са публикували тази невероятно ентусиазираща 7-минутна лекция на Рита Пиърсън.

Запис от гостуването на Миро можете да видите на сайта на България on air. Много повече материали по темата на български има в портала за лидерство и личностно развитие.

вторник, 8 септември 2015 г.

Леверидж

В света на бизнеса е добре известно, че като цяло услугите носят по-голяма добавена стойност от продукцията: защо да продаваш една кола и да спечелиш еднократно, ако с години можеш да я даваш под наем и да печелиш продължително срещу поддръжка. Знае се и, че когато създадеш успешно функциониращ пазар (на англ. marketplace), неговата добавена стойност е още по-голяма. Така колкото повече оборот правят другите, толкова повече такси събираш в замяна на развитие на инфраструктурата. В някакъв смисъл това е което в бизнеса наричат леверидж (от англ. leverage или нещо като „използване на лостове”).

Но това не са принципи, които се ограничават само до правенето на бизнес. Независимо дали става дума за пари или хора, способността да бъдат ангажирани и управлявани повече ресурси за определена цел води до качествено по-добри резултати. Това се корени в основни социални и психологически феномени, които работят в свободните общества. В тях основното е, че всеки човек е свободен агент и въвличането му в определена кауза, води до това, че той или тя влага собствените си енергия, влияние, креативност, и разгръща потенциала си. Това никак не е лесно и затова тук ще споделя част от моя досегашен опит за това как тези принципи могат да се прилагат за целите на гражданското общество.

Участието в протести и собствения принос са един вид продукт в света на гражданската активност. А продукти също има различни. Разбира се, че е изключително полезно всеки един да присъства на протести и събирания за каузи, които споделя. Подобно на снежинките в една лавина, протестите събират достатъчно енергия да донесат промяна, едва когато са масови. Затова и често различни заинтересовани страни броят участниците по манипулативен начин. Но все пак, едно е да просто да присъстваш на един протест, друго е да внесеш в него нова енергия и посока, която да повдигне страстите, да накара хората да настръхнат от емоции, или дори да развесели присъстващите. Именно за да бъдем не просто бройки в тълпата, а за да изтъкнем и подчертаем нашето мнение, с група приятели направихме Ламята на корупцията през януари 2009 г. Тогава нашата поява привлече вниманието на медиите, укроти освирепялата тълпа и дори спечели леки усмивки от полицаите.



Един вид поддържаща услуга за гражданска енергия е да създадеш платформа за дебат с политиците, където хората да могат да повдигат темите, които ги вълнуват. Нещо такова направихме с Горичка.бг с нашия Кметски въпросник за местните избори през 2007 г. Тогава ние използвахме зелената платформа, която Горичка.бг представлява, за да привлечем вниманието на обществото и политиците към проблеми на околната и градската среда. Тогава с помощта на читателите на Горичка.бг събрахме въпроси за актуални проблеми на най-големите градове в България и ги изпратихме на основните кандидати. Нашата кампания беше отразена от няколко местни и национални медии, включително и от ефирна телевизия. За съжаление много неща около нашия екип се промениха с времето и едва успяхме да отразим кой как се е справил с изпълнението на поетите ангажименти четири години по-късно.

По време на едногодишните протести през 2013-2014 имах усещането че има достатъчно протестиращи, креативност, импровизирани медии и дискусии. Всичко това обаче като че ли се случваше само в София и Варна. Затова когато прибиращите се за зимните празници студенти и гурбетчии започнаха да организират протести на 26 декември 2013 година, аз с радост приех поканата да помогна в организацията, въпреки че аз самият не се прибирах. Трябваше да помогнем на шепата ентусиасти в множеството по-малки градове (много от които под контрола на едно единствено голямо предприятие) в България да усетят че не са сами в лудостта си да търсят отговорност от управляващите. Ние направихме всичко, което беше по силите ни, за да ги подкрепим: помогнахме им да създадат и популяризират местни организационни групи, създадохме карта, така че всеки да може да открие най-близкото до него място с организиран протест, дори поддържахме ежедневни графики, за да може всеки да види как неговия протест се сравнява с другите в страната. Не на последно място, организирахме фотоконкурс като начин да гарантираме, че всички събития ще бъдат заслужено документирани.

Разбира се, точно като в бизнеса, само със собствени ресурси няма как да се прави леверидж. Важно е да има съмишленици, които да бъдат също така мотивирани без да има нужда да им се обяснява всяка стъпка. А това не е едностранен процес. Всъщност, както казва Дерек Сивърс:

Лидерството е прехвалено... [инициаторът] ще получи всички овации, но наистина първият последовател беше този, който трансформира самотната откачалка в лидер. Така че, прилагането на идеята, че всички ние трябва да бъдем лидери, не би ни довело до никъде.


Към всички тези инициативи ние сме подхождали аматьорски и сме постигали само ограничен успех, без директно да довеждаме до желания резултат. Въпреки това сме катализирали невероятна обществена енергия около нас и сме привличали ценно медийно внимание. По моя преценка сме се проваляли да оползотворим това медийно влияние и то най-вече заради липса на време. Но в крайна сметка „колкото повече, толкова повече”...

неделя, 12 април 2015 г.

Въображението

Един от филмите, които най-силно са ме впечатлили в живота им е Detachment, филм от 2011 година, чието заглавие сигурно се превежда като "откъснатост". Днес публикувам филма, защото преведох един от силните цитати в него.

Как бихте могли да имате каквото и да било въображение, ако винаги ви се натрапват образи?... Какво е "мисловен конфликт"... Целенасочено да вярвате на лъжи, знаейки, че са неверни. Ежедневието ни е пълно с такива примери: Трябва да бъда красива, за да съм щастлива. Нуждая се от операция, за да бъда щастлива. Трябва да съм слаба, известна, модерна. На младите мъже днес им се казва, че жените са курви. Предмети, които служат за чукане, биене, осиране, които трябва да се срамуват. Това е рекламен холокост. 24 часа на ден, през остатъка от живота ни, силните на деня работят денонощно да ни оглупят до смърт. Затова, за да се защитим и предпазим от това да станем част от това безумие, ние трябва да се научим да четем. Да стимулираме собственото си въображение. Да култивираме нашето съзнание. Наша собствена представа за това какво е правилно и какво - не. Ние всички се нуждаем от тези умения, за да защитим и предпазим нашите собствени съзнания.

Съжалявам, че сега нямам възможност да намеря или преведа и други откъси, които със сигурност си заслужават усилието. Дано някой ден успея.

неделя, 1 февруари 2015 г.

Последователи

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Защитаване на Пратеника ли е терорът?!

* Препубликувам статус във Фейсбук на Али Хайраддин, бивш районен мюфтия на София, който ДАНС, ДПС и свързани с тях медии нарочиха за ислямски фундаменталист през далечната 2007. Всъщност покрай писането на този коментар, открих, че г-н Хайраддин е един от подсъдимите и в нашумялото дело от 2014. Причината да публикувам този текст тук е защото съм убеден, че един от най-големите и нарастващи проблеми на нашето време е чувството за безизходица у изолираните от обществото. Макар и не един от обезверените, г-н Хайраддин е виден представител на малцинство в България, което много хора се опитват да изолират. Аз пък съм убеден, че необходимото и трудно решение на проблема с обезверените минава само през диалог и ограмотяване.

Атаката във Франция, пореден терор от името на религията. Когато мюсюлманин реши да отсъди за нещо, той търси довод от религията. А когато днес стане въпрос за религия, нещата се размиват, защото за едни религията са становища на учени, за други, преданията, а за трети постановеното от Аллах. В повечето случаи мюсюлманите се доверяват на казаното от видни личности днес, с верую в тях, че те не може да сгрешат, като това често води до объркване и лутане.

Мюсюлманите почти не се сещат да търсят отговор и решение на проблемите си при Аллах – в Неговото Слово, да го попитат какво казва Той, защото отдавна са излезли от опцията да търсят решенията си там.

Нека проверим какво Аллах Всевишния казва в Своето Напътствие до нас:

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях ¬– те са угнетителите. /60: 8, 9/

Основното послание тук, както и генерално на Корана е доброто и справедливостта. След това се изреждат три групи, които по определени причини, не могат да бъдат взимани за ближни:

  1. Които воюват с вас в религията.
  2. Които ви прогонват от домовете ви.
  3. Които помагат за прогонването ви.

Никъде в тези постановки не се споменава за право, когато някой обижда или богохулства, да бъде убит? Някои на своя глава ще направят заключение, че това е война срещу исляма, заговор. Когато Аллах Всевишния е казал война, значи война и не е необходимо някой да Го поправя или да пояснява това, което Той е казал, защото тази е причината за множеството извращения и между самите мюсюлмани. Има много хора, които се поставят на мястото на Аллах и отсъждат от Негово име – съдружават с Него, а казват, че са Му отдадени.

В Своето напътствие Аллах Всевишния не е оставил празнина, която хората да допълват, защото както се е случва, те са готови да преобърнат истината според това, което душите им диктуват. Аллах се е произнесъл изрично и за случай на поругаване религията на Аллах:

Той вече ви низпосла в Книгата:

“Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с отричащите, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” /4: 140/
О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от отричащите, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте вярващи! /5: 57/

Разбира се, че на ислямофобските изблици по света мюсюлманите няма да ръкопляскат, но означава ли това, че те са повод за престъпване нормите на Аллах? Терорът си е терор и той по никакъв начин не може да бъде оправдаван. Извършителите, които си мислят, че защитават Пратеника и религията, всъщност прекрачват нормите постановени от Аллах, посяват разруха по земята и омраза срещу всички мюсюлмани."