Между пряката демокрация и справедливостта

Днес, на фона на множество протести в цялата страна, Инициатива „Правосъдие за всеки“ (ИПВ) организира Марш за правосъдие в София. За разлика от разнородните причини за протестите, и както името ясно показва, този марш е изрично за съдебна реформа, която да не позволи беззакония като отношението към Иванчева и Петрова или добре координираните саморазправи с висши съдии, оставени без институционална реакция. На Марша се появиха гласове, които започнаха да призовават за пряка демокрация и да обвиняват ИПВ, че била против пряката демокрация. Тук искам да обясня нещо, което на мен ми се струва просто: защо темата за пряката демокрация няма общо със съдебната реформа.

Още архитектите на древната Атинска демокрация са си давали сметка за необходимостта от разделение на отговорностите във властта и необходимостта от експерти, които да балансират общите събрания. С развитието на съвременните представителни демокрации във Франция, Великобритания и САЩ, тези баланси се утвърждават като три отделни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. В това разделение, първата определя правилата (законите), втората ги прилага, а третата е арбитърът в случаи на конфликти. Пряката демокрация се отнася до първата категория - как се създават законите. Докато съдебната реформа засяга третата - как се търси справедливостта в случаи на конфликт. Ето едно видео, което също обяснява това разделение:

Що се отнася до обвиненията, че ИПВ била против пряката демокрация, те са абсурдни. Аз самият съм член на ИПВ, но и съм активен поддръжник на идеята за пряка демокрация. Освен, че съм бил активен член на всички възможни форуми за онлайн гласуване, съм и инициатор на няколко кампании, както за Референдум за изборна реформа, така и за пряко управление в София. Също съм съмишленик на Пиратската партия в България, при все, че те все още не взимат идеята насериозно и нещата там стават много бавно.

ИПВ е създадена, за да се бори за съдебна реформа. Не е нито задължение, нито необходимост за ИПВ да се занимава с пряка демокрация. Нещо повече, всякакви опити за тази или други теми, несвързани със съдебната система, отнемат от енергията на целта, за която е създадена ИПВ. А иначе аз самият съм пример, че двете неща не се изключват взаимно по никакъв начин.

#ПравосъдиеЗаВсеки

За всички, които участват в обществения живот в България става все по-очевидно, че липсата на правосъдие е в сърцевината на проблемите. Това се случва по три начина:

• Централизацията на прокуратурата дава на главния прокурор абсолютната власт да решава кога да повдига (справедливо или не) обвинения в съда и кога да си затваря очите.
• Политическото и олигархическото влияние във съдебната власт (чрез ВСС и председателите на съдилищата) нарушава принципа на разделение на властите, заложен в Конституцията. В същото време същите тези политици и олигарси оправдават бездействието си със същия този принцип.
• Цялото общество (малко или много всеки от нас), осъзнавайки тоталитарната хватка във властта, намира начини да се адаптира към тази 80-годишна реалност и така се превръща в част от проблема.

В резултат от всичко това, в страната се случват кражби, престъпления и погроми почти всеки ден, но няма кой да ги забележи, да им даде гласност и да работи за справедливостта при всеки от тях. На пощата на Инициатива „Правосъдие за всеки“ почти ежедневно пишат хора, на които им е отказано прилагане на закона, но в организацията нямаме ресурсите и компетенциите да помагаме на всички тях. И това не е само при нас - на хората с добри намерения не им стигат възможностите да помагат. Вдъхновени от примери като #MeToo и #allforjan, ние решихме да се опитаме да дадем публичност на всички тези проблеми с помощта на един хаштаг: #ПравосъдиеЗаВсеки. Можете да го ползвате във фейсбук, туитър и всички други социални мрежи, за които се досетите.

Това, което искаме да постигнем с тази кампания е да отворим публичен канал за комуникация, извън контрола на една организация или институция. От своя страна това позволява на:

1. онеправданите да привлекат внимание към тормоза на който са подложени;
2. журналисти, правозащитници и активисти да намерят нуждаещи, на които те лично могат да помогнат; и
3. общественици и политици – които искат да покажат, че демокрацията в България може да функционира без да бъде контролирана от олигархията – да работят за промени, които да разрешават реалните проблеми на хората

Но за да успеем с това начинание, трябва да съберем критична маса от независими и активни личности, които със собствените си действия да служат за пример на това общество, в което всеки от нас иска да живее.