От вече 30 години в България тече т.нар. Преход и изглежда, че няма признаци да приключва. Неизменна част от това са повтарящи се масови протести, с които България се превърна в държавата в ЕС, където най-често улични протести свалят правителства. Като реакция на тази нова реалност, често се говори за „нужда от стабилност“ или страх да не дойде по-лошо. При повсеместна политическа корупция, много хора явно нямат доверие в демократичните процеси и не са убедени, че промяната може да доведе до по-добро. Това се затвърждава от три феномена:
Стабилни корумпирани партии по оста ляво-дясно.
Псевдо-етнически балансьор, който неизменно участва в управлението, макар и понякога в сянка.
Редица фиктивно нови партии, в които често се завъртат вече опорочени лица и които злоупотребяват с даденото им доверие.
Маргинализирани реформистски партии, които се борят за реформа със силен фокус върху правосъдието.
Наскоро попаднах на анализ на политиката в САЩ, публикуван в Harvard Business Review от Катерин Гел и Майкъл Портър, който използва известния модел на Портър за 5те конкурентни сили. Подходът ми се стори удачен за анализиране в дълбочина на патовата ситуация в България и за търсене на решения за преодоляването ѝ. Затова организирах онлайн дискусия по темата. Тази дискусия използва структура на брейнсторминг сесия, каквато многократно съм използвал в миналото, включително за моята докторантура.
Петте конкурентни сили на Портър, приложени в политиката са:
Настоящи конкуренти: Съществуващи опоненти
Клиенти: Гражданско общество
Доставчици: Партньорски организации
Заместители: Извънпартийна политика
Нови конкуренти: Нововъзникващи партии
Запис от нашата дискусия може да бъде гледан тук:
А това е таблицата със записките от нашата дискусия. Времето не ни достигна да изчерпим всичките 5 теми, но все пак изводите са достатъчно красноречиви.
Ето и основните изводи, които произлязоха от дебата:
Съдебна реформа, която да доведе до правосъдна система гарантираща еднаквото прилагане на законите към всички. Това може да стане с две основни промени: съдебно самоуправление, независимо от политически влияния и децентрализиране на обвинителния процес, така че да бъде ограничен монопола над обвинението, който в момента има главния прокурор.
Религиозни, професионални, спортни и други общности, независими от политическата конюктура, но изградени върху мрежи от по-малки местни общности изградени от доверие между членовете в тях.
Лични положителни примери, които да бъдат поощрявани и да водят до други последващи ги положителни действия.
Повече диалогичност и толерантност към чуждото мнение. Това се очаква да доведе до по-устойчиво доверие и по-компромисни решения от една страна и по-широко представителни политически партии, които да проведат правосъдна реформа.
Това са изводи и цели, които вярвам всички участници в дискусията знаят много добре как да преследват в собственото си ежедневие. От друга страна, анализът затвърди убеждението ми, че използването на подобни модели от разлчни сфери на приложната наука и прилагането им в колективни онлайн сесии е добър начин за катализиране на обществена енергия за разрешаване на натежали обществени проблеми. Със сигурност ще има още...
Няма коментари:
Публикуване на коментар