Кой прав, кой крив и кой печели

Днес сме свидетели на един типичен казус от теория на игрите (уточнение: това си е математика, а не интерактивно развлечение). Става дума за преговорите за мажоритарни кандидати между ГЕРБ и Синята коалиция, на които двете страни не са успели да се споразумеят. Както и в политиката като цяло, тук няма верен и грешен ход, но въпреки това ситуацията може да се подложи на сравнително прост анализ.

Тезата на ГЕРБ е: "ние можем и без вас, вие не можете без нас, затова просто ни подкрепете". Въпреки, че в общи линии аргументът е валиден, не се вижда каква мотивация предвиждат те за партньора си. Очевидно те биха спечелили от подкрепа, но не създават условия за win-win ситуация.

Позицията на Синята коалиция (може би поради обстоятелствата) е по-гъвкава, но и по-слаба. Те могат да правят отстъпки от предложените 8 кандидата, но явно нямат стимул, който да предложат на ГЕРБ, за да ги мотивират да кооперират. Прави впечатление разликата между интерес (по-добро представяне) и мотивация (явно тя липсва). Разбира се тук е възможна и интерпретацията, че ГЕРБ спекулират, за да си извоюват по-добри позиции, но тогава възниква въпроса дали са в ситуация, в която могат да си позволят такова поведение. А очевидно в едни мажоритарни избори общи кандидати имат осезаемо по-големи шансове.

Така или иначе ако и двете страни не са склонни на компромиси за (предполагаемо) общата цел, е практически невъзможно да се постигне общо явяване. В същото време не е валидно оправдание от типа на "те не са гъвкави", защото дори да убедят някого, че са "по-прави", резултатът от изборите е това, което има значение.

Затова всъщност провалът на едни такива преговори е отговорност и на двете страни, и независимо каква е ситуацията, и двете страни трябва да демонстрират необходимата политическа зрялост за българската реалност. Аз лично мисля, че е много трудно да демонстрираш нещо, което нямаш...