събота, 25 декември 2010 г.

Съзнание

За Рождество Христово получих страхотен подарък - моите стари загубени снимки от Чанг Май. Весели празници и Щастлива Нова Година!



Буда... Ако дириш знание, трябва да погледнеш навътре, ако търсиш мъдрост, трябва да отвориш очите на съзнанието си. Приеми думата "Буда" в теб. Позволи на значението ѝ да стане част от теб и нуждата от думата ще изчезне.
Лотус... Цветът на лотуса цъфти и после се затваря. Но скоро се отваря отново. Като човешкото съзнание, което прелита от мисъл ма мисъл, отваряйки и затваряйки се, без да намира покой.

сряда, 8 декември 2010 г.

Някъде има проблем

Бойко Борисов, в типичния си всезнаещ стил обявил относно нивото на българското училищно образование:
Нещо не е наред, за да има неграмотни ученици
Колкото и абсурдно е премиерът на България да направи такава констатация при положение, че резултатите дори не са нови, толкова много се изненадах и от адекватността на коментарите на читателите на Дневник. За съжаление както обикновенно използват доста простоват и груб език:

charlyb:
Не е наред ами! То ако беше наред, тъпанар като тебе ли щеше да ни е министър-председател?!
pi314_:
Нещо не е наред в системата, за да има (такава повсеместна престъпност), защото се дават много пари за (милиция). Фактите показват, че освен да искат пари, съсловията трябва да помислят за своето професионално израстване и за това, каква продукция дават срещу получените пари.

Което всеки ще се съгласи.

За образованието обаче ....
liolio3:
я го питайте тоя на снимката дали може да чете гладко , да анализира и осмисля текстове, и дали може да разчита графики, или може само да държи маркуча и да гледа лошо
Philip:
А, пак сте учуден господин Министър - Председател!
Образованието, науката, културата и здравеопазването, са значително по-важни от подслушването. Но е много по-лесно хората да се контролират и манипулират, вместо да се образоват.
Образованите задават неудобни въпроси, нали така другарю Борисов?! Та затова не се правете на неразбрал, отново.
chukundur:
В СТРАНА, в която премиера е прочел само една книжка ( после си призна, че разгледал само картинките й ), естествено е младото поколение да бъде скандално неграмотно.
vstoyanov:
"защото се дават много пари за образование. "

този човек какви наркотици употребява?
Хриси:
Те много неща не са наред, Боко. Като почнем от теб.
Jay Gould:
Мога да дам на премиера да прочете и "Конникът без глава"...
Защото и той е нещо такова :)))
Dehumanizer:
Ами за какво да четат? Те, учениците, имат очи, виждат докъде може да стигне един прост и необразован човек и съответно решават, че от много учене полза няма.

За съжаление хора, които осъзнават парадокса като тези читатели на Дневник са малко, а Бойко Борисов се държи като представителна извадка от онази част от обществото, за която определени форми на грамотност са проблем. Разбира се Борисов не е сам. Сред читателите също се намира един, който явно не е забелязал, че в неговата теория сметките не излизат:
Pondic:
Циганчетата не са наред, те дърпат процента надолу, както родителите им дърпат държавата към дъното...

Надявам се, че Борисов и Pondic ще спят добре довечера - те успяха да намерят врага, който е виновен за тяхното нещастие. Така въпросното нещастие се понася по-леко. Остава да се надяваме и някой ден да се замислят дали пък те лично не могат да променят нещо...

понеделник, 6 декември 2010 г.

Предприемачи за пример

Нещо безспорно, което всеки от нас може да направи за децата си, е да им даде положителен пример в живота, който да може да ги впечатли и те евентуално да могат да последват. Въпреки че по света има множество примери за подражание, когато те са по-далечни, децата срещат трудности да ги приспособят към своята среда. Затова и тези, които са по-близо, имат по-голямо влияние. За мен са много любопитни положителните примери на успели предприемачи в новата българска история.

А такива примери има много предвид кратките моменти от историята ни, когато това е било възможно. През българското Възраждане и младата българска държава има стотици хора, които са останали в историята със своето неконвенционално мислене и пробивност. Тук не става дума за идеализирани образи, а за хора, чиито отделни черти от характера и действия следва да бъдат разглеждани критично. Позволих си да разделя примерите на три условни категории, въпреки че лесно се вижда, че те преливат една в друга:За съжаление информацията в Уикипедия е оскъдна, но всички тези хора по една или друга причина са намерили място в категория „български предприемачи“. Те не са единствените от този период, достигнали до Уикипедия.

Едно от нещата, които си проличават и от изброените примери е, че хората не се изграждат само от формалната образователна система, но тя (със своето присъствие или отсъствие) неизбежно игре роля в живота на всеки. Друго, което ми прави впечатление е, че още тогава някои от тях са прекарали част от живота си извън България. По темата за предприемачите в България са писани и книги, напр.
Това, което ми харесва точно в тези хора е, че те могат да служат като модели за подражание не само на деца, но и на възрастни.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Кой притежава неплатените пенсии

По повод дебата за прехвърляне на индивидуалните партиди от професионалните пенсионни фондове към обща сметка в НОИ, Симеон Дянков днес е казал:

Тези пари принадлежат на държавата. Фондовете само ги управляват.

За съжаление това е много абсурдно мислене, защото тези пари не принадлежат на държавата или фондовете, а на съответните работници. Парите са внесени по лични сметки на работниците от техните работодатели заради това, което служителите са изработили. Жалко е финансов министър с претенции за дясна позиция да има такова разбиране.

Иван Костов демонстрира, че доста по-добре разбира как реално стоят нещата:

Това са пари на работодателите, дадени на работниците, а пенсионните фондове ги управляват, и никой не може да влиза в управлението на тази частна собственост.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Отворено писмо с призив за свобода на словото от висши партийни функционери в Китай

Уважаеми приятели,

23 висши партийни функционери на Китайската Комунистическа Партия са подписали отворено писмо, което приканва правителството да подкрепи свободна и независима преса. Цензурата в Китай трие копия на писмото от китайски сайтове и блокира международни. Направил съм копие на английския и китайския текст.

Моля публикувайте копия и разпространете този текст (не линка към него), ако можете, за да стане достъпен от колкото се може повече интернет адреси. Ще е добре да има и доброволци, които да преведат и преразкажат текста, така че да е по-трудно той да бъде цензуриран по съдържание.

Благодаря!

сряда, 6 октомври 2010 г.

Орел, рак и щука

Бойко Борисов, Симеон Дянков, д-р Стефан Константинов (вляво); Източник: Красимир Юскеселиев/Дневник

Трима души, които говорят на три различни езика. За съжаление най-некомпетентният и най-неадекватният (по собствено признание преуморен) от тях има последната дума. Положителното в случая е, че при него нищо не е за последно.

Кой реши, че такъв човек е най-добрият избор да управлява България?

неделя, 26 септември 2010 г.

Вече не е лесно и да си герой

понеделник, 20 септември 2010 г.

Всички невидими деца*

* заглавието е взаимствано от едноименния филм.

Във връзка с една статия за липсата на грижа в домовете за увредени деца от днес изпратих едно писмо до прокуратурата. Наясно съм, че шансът то да бъде прочетено там е малък, затова ми се прииска да го публикувам (същинската част от него) и тук.
Уважаеми дами и господа прокурори,

Едва ли има възрастен човек в България, който да не е осъзнал, че ширещите се престъпност и безхаберие са нещо, в което всички по един или друг начин имаме пръст. Като че ли това е един затворен кръг, в който завързаните по един или друг начин ръце на всеки се преплитат с изгодното
бездействие и удобното оправдание за него. Това е дотолкова болезнено познато на всеки от нас, че ежедневно предпочитаме да мислим за по-прости и по-приятни неща или за собствените си по-специфични, но и по-малки проблеми.

В същото време всеки ден покрай нас се прокрадват милиони възможности, които да ни помогнат като спасителна сламка да се хванем за тях и чрез едно малко действие да задвижим една огромна обществена вълна на промяна, да изкупим поне част от грешките, които сме трупали през годините. Аз вярвам, че всеки от нас с усърдие и добре премерени действия може да започне поне една такава промяна, без да рискува конфликт между идеалите и ежедневието си.

Затова Ви призовавам, моля Ви, опитайте се да намерите начин да покажете, че както Вие, така и аз, сме част от общество, което носи отговорност за действията си и се грижи за слабите си.
Направете това, което ще помогне на родените и неродените ни деца, независимо от своите вродени особености, да получат възможност да преследват мечтите си, колкото и малка може да
е тя. Аз знам (надявам се и Вие) за примери, които подобно на завършека на статията, показват че положителна промяна у тези деца е възможна и вероятна.

Благодаря Ви!
За съжаление тази статия ми напомня на злополучния филм Баклава. Първоначалният замисъл на неговия автор е да снима художествен филм с участието на дете от дом за изоставени деца. Постепенно идеята еволюира в полу-документален филм за българската гротеска реалност. Когато българските институции видяха трейлъра на филма, единствената им реакция беше да го заклеймят, забранят и да преследват автора. Надявам се един ден да успеем да надживеем тази наша вродена комбинация от защитна реакция и лицемерие като общество. Трейлърът на филма може да бъде видян тук. Вие преценете дали в него има нещо документално, въпреки художествения сюжет:

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Парадоксът на избора*

* заглавието е взаимствано от едноименната презентация на Бари Шварц.

От много години се впечатлявам от масовата неспособност на хората в България да демонстрират сравнително мислене, когато става дума за политика.

Преди няколко години се запознах с парадокса на избора според Бари Шварц (Barry Schwartz). Неговата теза много добре се вързва с добре известния факт, че хората могат да обработват в краткосрочната си памет около 7 обекта едновременно. Така избор между повече варианти на практика се оказва объркващ.

Днес гледах една лекция на Шийна Йенгар (Sheena Iyengar), която показва, че изборът в реалния живот е много по-сложен.



Ще се опитам да обясня трите предположения, които се оказва, че са необосновани допускания на западната (или по-точно повлияната от Америка) култура.
  1. Изборът е индивидуален - в Далечния Изток има много примери, които показват че на избора се гледа като на общностно действие

  2. Повече алтернативи водят до по-добър избор - тук се намества тезата на Бари Шварц. Нещо, което Шийна Йенгар допълва е, че в перспективата на ранната посткомунистическа култура, няма разлика между Кола и Пепси

  3. Изборът е предимство - дали когато сме под влиянието на емоции или не можем да оценим алтернативите, не е по-добре да се доверим на други
Към края на презентацията си, Шийна Йенгар набляга на факта, че културното разнообразие е нещо, от което можем да научим, дори когато смятаме, че сме в по-добрата позиция.

четвъртък, 26 август 2010 г.

Капан за таблоиди

От приятели разбрах за случката около появата на Джони Деп в Бургас. Това ми се стори доста показателен експеримент за две неща:


  1. Една нискобюджетна, но хитра реклама съумя да достигне огромна за страната аудитория
  2. Българските национални телевизии демонстрираха жълтия си характер, занимавайки зрителите на централните им емисии с непроверени "пикантни" (думите на водещите) новини
Явно в България има остра нужда от професионална делова телевизия. Все пак голяма част от обществото все още гледа телевизия.

неделя, 8 август 2010 г.

Разбий системата*

* заглавието е взаимствано от името на един от първите брейкбийт сингли в България.

Тези дни отново си говорих с приятели за устройството на световното общество (или както те го наричат „системата“). Те говореха за „тях“ като лошите, но тези лоши като че ли винаги са различни хора, които някак си магически съумяват да манипулират света.

Моето мнение е доста по-различно и ще се опитам да обясня една основна част тук. Според моите представи всъщност глобалната икономика („системата“) функционира завидно добре. Това звучи много странно на фона на милиардите бедни и безспорните несправедливости, за които разбираме всеки ден. И то в общество, в което банкери, прекупвачи, консултанти, издатели и адвокати, които наглед не създават нищо, са завидно богати.

Според някои е възможно общество, което е нещо като оригиналната комунистическа утопия, но по-често сравнявана с приятелските кръгове, където хората си помагат от чисти взаимноизгодни подбуди, а не за пари. В такава система няма място за гореизброените посредници. И наистина изглежда много хора са виждали компании или комуни, където хората си имат взаимно доверие и общуват (както търгуват, така и разрешават споровете си) директно.

Тази идея изглежда много примамлива, но има много причини опитите да бъде приложена в по-широки мащаби да не са толкова лесни. Аз си мисля, че противодействието, което оказват недоброжелатели дори не е една от основните спънки. Мисля, че много по-решаваща роля играе проблемът с общуването. А именно него се опитват да решат всичките посредници. Накратко този проблем може да се опише с това, че с нарастването на броя хора, броят двустранни отношения между тях нараства експоненциално. Така в едно глобално общество хората няма как да се познават пряко и съответно да имат например изградено доверие.

Затова всъщност обществото печели от това, че се появяват тези посредници, които специализират в определена услуга, за която хората им се доверяват. Но за да могат да изградят доверие, те на практика поемат риска в общуването. Така например прекупвачът купува стоката когато и където продавачът може да я набави, но я продава на удобно на купувача място и време. Банкерът пък, предлага фиксирани лихви, както за депозити, така и за кредити, с което поема несигурността от различната цена на парите на различни места според това дали на някого моментно са му в повече или не му достигат. Издателят финансира твореца докато последният не реализира продукта си, за да може да спечели. Юристът пък помага на две страни да намерят взаимно-приемлив компромис. Има още много такива примери като кредитни, разплащателни и сертифициращи агенции, които с името си гарантират остандартени очаквания дори на противоположни краища на света. Всички тези примери са форма на риск, която посредникът поема от двете основни страни (в комуникацията, търговията или каквото и да било).

Естествено, един посредник трябва да има добра причина да поеме чуждия риск. Парите, като стандартна обменна единица, са най-директният начин такъв посредник да бъде мотивиран. Тук често хората изтъкват, че много често - например издателите - посредниците взимат повече от самите създатели. Но пропорциите са относителни и въпрос на договорка. Основно предимство на свободния пазар е, че ако някой смята определена договорка за несправедлива, той на практика открива ниша, която може да запълни с по-справедлива договорка и по този начин да вземе (или допълни) бизнеса на другите посредници. Именно затова много от съвременните мислители и практици виждат решение на проблемите в предприемачеството, дори често в подривното. Съвременните технологии непрекъснато правят възможни неща, които до скоро не сме можели дори да си представим.

Предприемачеството има силата да пробие системата, без да я разрушава. Един вид отвътре, чрез плавното опипване на еволюцията, а не разрухата на революцията. В прикачената презентация се показва нагледно защо плавното, рекомбиниращо развитие, е по-обогатяващо от конфронтационното и изключващото.



Тази тема е безкрайна. А и аз самият едва ли мога да я обясня. Но на тези, които се интересуват повече, мога да препоръчам класическата уводна книга на Пол Хейн „Икономическият начин на мислене“.

вторник, 27 юли 2010 г.

Спор и убеждаване

Както е обяснено много хубаво в тази статия, предубедените хора са склонни на предубедени интерпретации и съответно имат склонност да пренебрегват или изкривяват фактите. Това е добре известен факт в психологията с множество публикации по темата. Като цяло това не е лошо, защото това е един от механизмите на човешкото мислене, които позволяват да развиваме разбирането си. Но както се вижда в цитираната статия, понякога изградените предразсъдъци ни карат да пренебрегваме откровени факти.

На фона на това като, че ли изглежда, че всевъзможни онлайн (а и като цяло публични) дискусии са безмислени. Там често когато човек изложи позицията си, се намира някой, който се опитва да го убеди в обратното. Според теорията, не това е начина, но в същото време това е единствения начин за комуникация между двете страни. По-важното е обаче, че освен спорещите страни, в такива форуми има още много повече непредубедени читатели, чието мнение се влияе от прочитането на дискусията и способността на страните да се аргументират. Всъщност един опонент в такава онлайн дискусия е перфектната възможност за за разкриване на слабите позиции в една теза и доразвиването им, така че да са устойчиви на критика. Макар и да изглеждат фанатизирани и повърхностни, такива дискусии имат поне две много силни страни: те имат потенциала да достигнат и убедят много непредубедени хора и помагат на дебатиращите да развият уменията и тезите си. Разбира се само ако въпросните дебатиращи подходят конструктивно и с желание за развитие на собствената си позиция.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Онлайн маркетинг в България

В България често се говори, че по форумите на онлайн медиите има много платени коментатори. Това е в синхрон със световните практики за онлайн маркетинг, където Twitter и Facebook са най-мощните платформи за двустранна връзка с клиентите.

Този феномен може да се наблюдава в действие в статиите за ценообразуването на газа в България, където във форумите не само се полагат огромни усилия да се спечелят симпатиите на обществото, но и дори има аналитични разяснения на трудноразбираемите данни. Един нагледен пример са коментарите под това интервю с изпълнителния директор на Овергаз. Наивното е, че самите представители продължават да се опитват да отричат свързаността си, което само подкопава доверието в думите им. Може би ако действаха открито щяха да ги засипят с много повече неудобни въпроси, но нали именно справянето с такива въпроси е работата им. Все пак в конкретния пример страните постепенно откриват връзките си. Следващата грешка, която промотърите допускат е, че (например към края на текста) си позволяват език, който е напълно неприемлив за каквато и да било професионална комуникация.

Щеше да е добре някой журналист да обобщи полезната информация. Да се надяваме, че в България някой ден ще се появи и аналитична журналистика, въпреки падащото качество на медиите.

вторник, 1 юни 2010 г.

Сблъсък на култури

В българския закон за средното образование, наред с другото, беше предложена една промяна във философията - частните училища получиха достъп до държавно финансиране. Беше направен опит да се омаловажи въпроса чрез аргумента, че парите към този момент са толкова малко, че решението има минимално практическо значение. В последствие се появи дебат в Капитал.

Някъде в сърцевината на този въпрос е дали тези пари се дават за ученика като индивид или на училището като институция. Но по-общо дебатът е за това как трябва държавата да изпълнява ролята си. Разликата в гледните точки е разлика между две масови и съвместно съществуващи култури в страната.

Аз съм за принципа парите следват ученика, защото и аз, както и други, виждам в това равен старт и край на (за мен неоправданото) осигуряване на преимущество на държавните над частните училища.

петък, 14 май 2010 г.

Да държиш правата над израз

На техния сайт и на мейлинг листа artbox Йово Панчев предявява претенции към името Sofia Underground. Според него защото от години той и хора около него организират събитие с това име, не е коректно Червената къща да използва името Sofia Underground Chronicles за техен фестивал. Не съм сигурен дали концепцията на двете събития е подобна, но тук аз виждам странна заявка. Той твърди, че понеже те за първи път са използвали словосъчетанието от две доста използвани думи (което е и един от най-преките начини да опише съответното изкуство), те имат някакво право над него.

На мен това ми звучи като претенция към всичко, което е некомерсиално (underground) в София. Защото на практика, за да не го наречеш Sofia Underground трябва да положиш усилие за по-индиректно описание. А такава претенция от своя страна звучи доста нагло. Може би е трябвало още в началото да се замислят за по-оригинално име.

А и дали в момента, в който предявиш претенции за права, не се опитваш да превърнеш ъндърграунда в нещо комерсиално?

понеделник, 26 април 2010 г.

Колко са обективни* от Икономедиа

* първоначално статията използваше думата „безпристрастни“, но след коментарите под нея, смених думата на „обективни“. Промените в текста на статията също са отбелязани.

Безспорно Икономедиа е най-популярната медийна група за либерално мислещи хора. Много пъти съм се замислял, че те са до такава степен утвърдени, че развиват своеобразен монопол, който дори е опасен. Това, което за мен ги отличава от другите откровенно опортюнистични медии е, че търсят начини да дадат думата на по-широк кръг от хора, използвайки похвати от социалните мрежи. Много ми хареса стартирането на Капитал Интерактив.

Откакто създадоха потребителските анкети съм пускал успешно няколко. Един ден ми хрумна да пусна анкета на тема "Обективни ли са от Икономедиа?". Във възможните отговори бях добавил степени, които разграничаваха случаите, когато издателството има замесен интерес. Изненадах се от резултатите, но те бяха по-красноречиви, отколкото очаквах.

Това, което се случи всъщност е, че модераторите на Икономедиа не допуснаха анкетата до публикуване. Това говори много за обективността* им, както и очакванията им за отговорите на такъв въпрос, нали? Като че ли се притесняват да се вгледат в себе си...

неделя, 21 март 2010 г.

Животните около нас

Чудно място е Лондон.

Тук вместо хлебарки имат калинки, вместо плъхове имат катерици, вместо бездомни кучета имат лисици... или поне е по-интересно човек да вижда нещата така.

Beauty is in the eye of the beholder.

събота, 20 март 2010 г.

Рай и ад, старание*

От същия храм в Чанг май. Бях направил снимки на около 20 подобни табели в онзи храм. Този беше единственият, който намерих и имаше преводи. Надписи имаше и в други. За съжаление съм загубил другите снимки, които направих.



* Ще се радвам някой да ми помогне с добър превод на тези будистски табели от Тайланд, защото на мен ми е трудно.

сряда, 17 март 2010 г.

Храм, Мир*

Табела от будистски храм в Чанг май.


Храм: Ако определяте храм като пагода или манастир, тогава това място не е храм. Но ако определяте храм като място за мир и доброта, тогава - да, тази гора и тази пещера са храм.
* Ще се радвам някой да ми помогне с останалите преводи на будистски табели от Тайланд, защото на мен ми е трудно.

вторник, 16 март 2010 г.

Бюджетът на България

Прави ми впечатление, че много хора обвиняват Дянков за работата му. Струва ми се, че тези хора пренебрегват едно обяснение от края на 2009. Тогава стана ясно, че Костов е предложил на Дянков да не спасява бюджета в края на годината.
Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

Дянков обяснява неговото разбиране в Дневник:
Министърът коментира предложението на Иван Костов от миналото лято държавата да разплати задълженията, поети от предишното правителство, и така отговорността за целия дефицит да се припише на тройната коалиция като правилно, но само от политическа гледна точка. "Тогава бюджетният дефицит щеше да бъде много по-голям, над 3.5% от БВП, и щяхме да надхвърлим един от критериите за ERM2. Не само заради ERM2, но и за стабилността на борда, което всъщност е по-важно, не допуснахме голям дефицит, макар че от политическа гледна точка беше по-лесно", каза той.

Мисля, че това е много отговорна постъпка. Имайте я предвид когато пак стане дума за липса на пари в държавата до края на кризата.

сряда, 3 март 2010 г.

Външна и вътрешна мотивация

Наскоро гледах един епизод на телевизионното шоу The Apprentice, в който отборите трябва да направят радио хит. Накрая от загубилия екип казват, че са рискували и загубили. Единият от асистентите на Тръмп (Джордж) поправя, че това не е било риск, а глупост и, че който се опитва да променя публиката, губи. Това е 100% вярно в света на бизнеса, където консуматорът е цар. Затова и в повечето комерсиални индустрии малцина рискуват, а повечето се борят да докопат дял от баницата на консуматорите. Просто те правят това, за да вземат парите - най-тривиалният външен мотивиращ фактор.

Но има една друга паралелна реалност, в която да правиш нещо, в което няма достатъчно ново и риск, е просто плагиатство. Това е светът на некомерсиалното изкуство и културата. Свят, в който вътрешната мотивация на хората е движещата сила. Свят, в който идеите се реализират така както авторът им иска да ги види. Свят, в който ако успееш, може да не забогатееш непременно, но във всички случаи някой някъде ще си спомни за теб и може би дори ще си заслужиш да бъдеш споменат в някоя книга за твоята област. Именно това е светът, в който става промяната. Именно от там идват новите идеи, които индустрията после предъвква многократно докато има кой да плаща.

Разбира се, има и един свят на иноваторството и предприемачеството, който някак си успява да се задържи посредата. Но когато аз започвам нещо, все по-често се питам: за пари ли го правя или за удоволствие. И това ми помага да преценя кой дърпа конците - аз или пазара.

вторник, 16 февруари 2010 г.

Проблем ли е неинформирания активизъм

След втората статия в блоговете на Капитал за вредата от неинформирания активизъм, реших да споделя защо тези статии ми се струват крайно безсмислени.

На първо място: да, фанатизирания и неинформиран активизъм е доста жалко явление.

Но за мен не това е проблемът. За мен е явно, че другата страна е неспособна да защити своите "доказани" позиции. И имено това е проблемът, че в цитираните дебати никой не си прави труда всъщност да потърси и популяризира възможно най-обективната истина, доколкото тя съществува или поне да покаже последни изследвания. А имено активизма провокира публичност и опити за диалогичност. Поне на теория, за да се избегнат ненужни конфликти. В България този ефект е доста слаб и където се забелязва, аз го отдавам на популизма на хора като Бойко Борисов, които в стремежа си да се харесат, без много-много да мислят си изпяват всичко, за което се сетят - не е лошо.

А например във Великобритания обществото очаква от учените да взимат участие в медийния дебат. Самите научни институции полагат усилия да подобрят медийните умения на своите кадри. Правителството разполага с паралелна структура от учени-консултанти, които - с тежестта на авторитета в областта си - изказват мнения по актуални теми.

Затова когато в блоговете на Капитал се появят статии, които взимат страна, изтъкват някакви факти, без източници (въпреки претенциозното име на категория - наука) и слагат думи в устата на опонентите си, аз се замислям всъщност дали авторите не говорят за самите себе си. Но трябва да си призная, че - заради тези мои мисли - и в двата случая не успях да се навия да прочета цялата статия до края.

петък, 29 януари 2010 г.

Web x.0

Често чувам хора от интернет средите да говорят за Web 3.0. Това е своеобразното продължение на идеята, която Тим О'Райли въвежда с името Web 2.0, което описва възникващия феномен на социалните мрежи и много други повече или по-малко свързани технологии. Различни хора отъждествяват Web 3.0 например със семантичната мрежа - технологиите, които позволяват на машините да разбират контекста на обектите (например думите), с които работят. За мен това е странно и показва неоценяване на дълбочината на феномена, получил прякора Web 2.0.

За да обясня какво имам предвид, ще започна с една презентация за Web 2.0, която съм изнасял. Тя представя нещата доста опростено, но смятам, че улавя основните моменти във феномена:
Дотук няма нищо спорно, но е интересно какво всъщност е социална мрежа. За мен важен, но често пренебрегван факт е, че понятието няма общо с технологии. Социални мрежи има откакто хората са способни да общуват. Технологиите в Web 2.0 само силно катализират този процес.

Всъщност аз виждам много добро обяснение на значението на социалните мрежи в теориите за социалния конструктивизъм и социалния конструкционизъм. Просто казано, идеята на тези теории е, че знанието (а защо не и истината) не съществува по принцип, а е нещо, което хората конструират колективно. Един нагледен пример за това е Уикипедия. Именно тези идеи показват, че феноменът Web 2.0 далеч не се отнася до конкретни технологии, а до начин на съществуване на обществото като цяло.

Затова и аз смятам, че нещо като семантичната мрежа, което по някакъв начин придава интелигентност на машините, е много по-малка стъпка. А между другото семантичните мрежи в определена степен вече са факт...

сряда, 27 януари 2010 г.

Личното и публичната администрация в България

Покрай поредния опит да се прокара законно следене на лична комуникация в България се развихриха странни дискусии, вкл. на тема "имам ли какво да крия". Странното е, че много рядко се споменават теми като граждански контрол, технологични възможности или гаранции за защита на събраните данни. В същото време в България традиционно се злоупотребява с лични данни от всевъзможни институции. Наскоро нашумя историята на Еленко Еленков за начина, по който се получават пакети от чужбина.

Но един друг огромен проблем - за който рядко се говори - е публичният достъп до лични данни. Само два примера са Търговският регистър, откъдето могат да се научат личните данни на всеки, който някога е бил в ръководството на фирма, и НОИ, където по ЕГН може да бъде разбрано името на човек. Това улеснява например изработката на фалшиви лични документи.

Неадекватността на ситуацията се подчертава още повече от факта, че след като явно в НОИ са разбрали, че има проблем, те са взели някакви мерки. В резултат можем да прочетем този текст от главната страница на сайта:
Уважаеми Г-жо/ Г-не,
Националният осигурителен институт е въвел допълнителен код при проверка на здравноосигурителния статус. Предлаганата услуга е предназначена за персонална проверка. Допълнителното изискване е поставено с цел защита на Вашите лични данни от неоторизиран достъп. Кодът е случаен и съдържа поредица от шест символа, които трябва да бъдат въведени от клавиатурата точно – букви на латиница (без значение малки или главни) и цифри.
Става дума за така наречения CAPTCHA код, който е средство да бъде ограничен достъпа на автоматизирани системи. Това обаче по никакъв начин не възспира други форми на неоторизиран достъп. Друга по-адекватна мярка, която са взели, е ограничаването на видимата информация след подаване на заявка. И все пак проблемът остава.

Когато бъде признат този проблем, възниква една друга трудност: огромните усилия и средства, които са необходими да бъде реално подобрена практиката във всяка една конфликтна ситуация.

Но най-лошото е, че голяма част от българското общество продължава да не осъзнава, че изобщо има проблем.

понеделник, 25 януари 2010 г.

Скритото зад един филм



И един анализ, който показва част от скритото във филма.

сряда, 20 януари 2010 г.

Кой да се адаптира за ефективно обучение

Наскоро бях на една презентация, на която зададоха въпроса: "Според Вас технологията ли трябва да се адаптира към учителите или учителите към технологията?" На подобен въпрос обикновено отговарям, че технологиите трябва да се адаптират към потребителите си, не обратното. Но в този конкретен случай не е толкова просто.

В този контекст потребителите не са учителите, а учащите се (не непременно ученици или студенти). Много често учащите се се адаптират много по-бързо от учителите. На практика те въвеждат технологии в процеса, които не могат непременно да бъдат адаптирани към учителите. Затова и учителите трябва да са по-гъвкави.

В същото време, ако има възможност, е много важно инструментите, които се използват за обучение да са възможно най-лесни за учители, лектори и други форми на обучаващи. За това моят отговор би бил: и двете.

Всъщност това е и добър пример, че контекста е определящ фактор и често принципните позиции и решения не намират отражение в някои конкретни ситуации.

понеделник, 11 януари 2010 г.

Аватар като разказ

Тези дни приятели ми показаха два коментара на Аватар, които много ми харесаха. Единият е за по-добрите варианти за развитие на историята, а другият за една стара повтаряща се история.

След това един друг приятел ми напомни за някакво интервю преди време, на което си спомням, че някой известен беше казал за Последният Самурай. Нещо от сорта на: този филм ми хареса и първия път, когато го гледах и се казваше Танцуващият с вълци.