неделя, 15 юни 2008 г.

Италианският брой на Литературeн вестник

Някак си случайно стигнах до него. От край време имам влечение към френското и все повече към италианското. То е като култа на някои хора към английската музика или към Испания. Единственото рационално обяснение за моите предпочитания е, че Франция и особено Италия ми се струват много по-близки културно. Често съм си мислил, че съвременната история на Италия е това, което е най-близко до настоящето развитие на България. Причините са очевидни, но тази идея се затвърждава от контактите с италианци, които имам.

Но никога не съм очаквал Италианският брой на Литературен вестник да ме впечатли толкова много. Бях го взел за подарък, но от любопитство го прочетох. Допадна ми, че селекцията от материали има социална насоченост. Не знам дали да отдам това повече на теченията в съвременната италианска литература или на селекцията на българските редактори - предполагам и двете играят ролята си. Но двама автори ме впечатлиха страшно много: от една страна Дарио Фо, който формално ми представи термина "комедия дел арте" и ми показа защо толкова много ме впечатляват постановките на Теди Москов; и от друга Ориана Фалачи, която с всичката сила, която има се бори за убежденията, в които вярва - убеждения, част от които и на мен не са ми далечни, а в други тепърва ми предстои да намеря своето място.

Прочетете ги и вие...