събота, 26 септември 2015 г.

Децата не учат от хора, които не харесват

Днес разбрах, че наскоро един приятел е участвал в телевизионно предаване. Разбира се, че се зарадвах - той има какво да каже на хората. Но аз дори не подозирах, че той от дълго време разпространява в България една от най-важните теми в съвременното общество - лидерското поведение. Оказа се, че Миро е един от основателите на сайта leadership.bg, където има страшно много преводни и авторки статии за лидерските умения.

В телевизионното си гостуване, Миро обяснява за лидерството, което трябва да демонстрират учителите. Поводът е, че в leadership.bg наскоро преди това са публикували тази невероятно ентусиазираща 7-минутна лекция на Рита Пиърсън.

Запис от гостуването на Миро можете да видите на сайта на България on air. Много повече материали по темата на български има в портала за лидерство и личностно развитие.

вторник, 8 септември 2015 г.

Леверидж

В света на бизнеса е добре известно, че като цяло услугите носят по-голяма добавена стойност от продукцията: защо да продаваш една кола и да спечелиш еднократно, ако с години можеш да я даваш под наем и да печелиш продължително срещу поддръжка. Знае се и, че когато създадеш успешно функциониращ пазар (на англ. marketplace), неговата добавена стойност е още по-голяма. Така колкото повече оборот правят другите, толкова повече такси събираш в замяна на развитие на инфраструктурата. В някакъв смисъл това е което в бизнеса наричат леверидж (от англ. leverage или нещо като „използване на лостове”).

Но това не са принципи, които се ограничават само до правенето на бизнес. Независимо дали става дума за пари или хора, способността да бъдат ангажирани и управлявани повече ресурси за определена цел води до качествено по-добри резултати. Това се корени в основни социални и психологически феномени, които работят в свободните общества. В тях основното е, че всеки човек е свободен агент и въвличането му в определена кауза, води до това, че той или тя влага собствените си енергия, влияние, креативност, и разгръща потенциала си. Това никак не е лесно и затова тук ще споделя част от моя досегашен опит за това как тези принципи могат да се прилагат за целите на гражданското общество.

Участието в протести и собствения принос са един вид продукт в света на гражданската активност. А продукти също има различни. Разбира се, че е изключително полезно всеки един да присъства на протести и събирания за каузи, които споделя. Подобно на снежинките в една лавина, протестите събират достатъчно енергия да донесат промяна, едва когато са масови. Затова и често различни заинтересовани страни броят участниците по манипулативен начин. Но все пак, едно е да просто да присъстваш на един протест, друго е да внесеш в него нова енергия и посока, която да повдигне страстите, да накара хората да настръхнат от емоции, или дори да развесели присъстващите. Именно за да бъдем не просто бройки в тълпата, а за да изтъкнем и подчертаем нашето мнение, с група приятели направихме Ламята на корупцията през януари 2009 г. Тогава нашата поява привлече вниманието на медиите, укроти освирепялата тълпа и дори спечели леки усмивки от полицаите.



Един вид поддържаща услуга за гражданска енергия е да създадеш платформа за дебат с политиците, където хората да могат да повдигат темите, които ги вълнуват. Нещо такова направихме с Горичка.бг с нашия Кметски въпросник за местните избори през 2007 г. Тогава ние използвахме зелената платформа, която Горичка.бг представлява, за да привлечем вниманието на обществото и политиците към проблеми на околната и градската среда. Тогава с помощта на читателите на Горичка.бг събрахме въпроси за актуални проблеми на най-големите градове в България и ги изпратихме на основните кандидати. Нашата кампания беше отразена от няколко местни и национални медии, включително и от ефирна телевизия. За съжаление много неща около нашия екип се промениха с времето и едва успяхме да отразим кой как се е справил с изпълнението на поетите ангажименти четири години по-късно.

По време на едногодишните протести през 2013-2014 имах усещането че има достатъчно протестиращи, креативност, импровизирани медии и дискусии. Всичко това обаче като че ли се случваше само в София и Варна. Затова когато прибиращите се за зимните празници студенти и гурбетчии започнаха да организират протести на 26 декември 2013 година, аз с радост приех поканата да помогна в организацията, въпреки че аз самият не се прибирах. Трябваше да помогнем на шепата ентусиасти в множеството по-малки градове (много от които под контрола на едно единствено голямо предприятие) в България да усетят че не са сами в лудостта си да търсят отговорност от управляващите. Ние направихме всичко, което беше по силите ни, за да ги подкрепим: помогнахме им да създадат и популяризират местни организационни групи, създадохме карта, така че всеки да може да открие най-близкото до него място с организиран протест, дори поддържахме ежедневни графики, за да може всеки да види как неговия протест се сравнява с другите в страната. Не на последно място, организирахме фотоконкурс като начин да гарантираме, че всички събития ще бъдат заслужено документирани.

Разбира се, точно като в бизнеса, само със собствени ресурси няма как да се прави леверидж. Важно е да има съмишленици, които да бъдат също така мотивирани без да има нужда да им се обяснява всяка стъпка. А това не е едностранен процес. Всъщност, както казва Дерек Сивърс:

Лидерството е прехвалено... [инициаторът] ще получи всички овации, но наистина първият последовател беше този, който трансформира самотната откачалка в лидер. Така че, прилагането на идеята, че всички ние трябва да бъдем лидери, не би ни довело до никъде.


Към всички тези инициативи ние сме подхождали аматьорски и сме постигали само ограничен успех, без директно да довеждаме до желания резултат. Въпреки това сме катализирали невероятна обществена енергия около нас и сме привличали ценно медийно внимание. По моя преценка сме се проваляли да оползотворим това медийно влияние и то най-вече заради липса на време. Но в крайна сметка „колкото повече, толкова повече”...