неделя, 29 юни 2014 г.

Банкова ретроспекция на бавни обороти

Помолих няколко приятели, за които знам, че имат различно мнение от моето, да коментират предишната ми статия за банките. Няколко от тях казаха, че там смесвам факти и съмнения. За съжаление работим с непълна информация и не мога да препотвърдя това, което те определят като съмнения, спекулации или просто мнения. Моите наблюдения над процесите в България през годините ми дават увереност в това, което виждам, но в крайна сметка това е една субективна гледна точка. Затова тук ще се опитам да съчетая други мнения, които събрах, и които обясняват това, което се случи с КТБ през последните дни. Ясно ми е, че в момента всички очи са насочени към ПИБ, но за добро или лошо все още не мога да разнищя ситуацията там по подобен начин. На тези, които имат енергията да продължат да се ровят по темата, препоръчвам да прочетете целите статии, към които включвам препратки.

За начало на обощението си искам да използвам един цитат от Красен Станчев, който смятам, че описва какво се случи на много хора:

Много е трудно да се каже дали от днешна гледна точка на БНБ е трябвало да има намесва по-рано. Поради простата причина, че тогава, когато започнаха опитите за извеждането на депозитите на държавните предприятия, най-вече в областта на енергетиката, от КТБ, тя започна относително агресивна кампания за набиране на депозити на физически лица. Тоест, банката имаше намерение да замести депозитите на държавните предприятия с депозити на физически лица.

В един момент тези опити да се изтеглят депозитите на държавните предприятия по времето на правителството на Борисов спряха и след това бяха възобновени по време на служебното правителство през април-май 2013 г. Тогава кампанията за набиране на депозити на физически достигна до астрономически висини – лихвата за депозити стана почти 8 процента, което е невъзможна лихва. Но хората повярваха в обратното и мнозина внесоха своите пари там.

Частните депозити са се изравнили към края на 2013 г. с държавните сметки в КТБ. Сега опашките пред офисите на КТБ показват, че вложителите са осъзнали, че има опасност. И в момента, в който започва спор в медиите между двете основни фигури в банката – едното е политическо в лицето на Делян Пеевски, а другото полу политическо, което е и собственик на КТБ в лицето на Цветан Василев, хората разбират накъде могат да отидат нещата и започват да си теглят парите.

За по-пълен поглед над ситуацията ще се обърна към цитат от Кристофор Павлов, главният икономист на УниКредит Булбанк, когото съм цитирал и преди и, който описва същността на проблема преди той да изплува на вниманието на обществото:

„Качеството на вземанията остава основно предизвикателство пред банковия сектор и то ще бъде основният фактор, който ще формира оперативните резултати на банките не само през тази, но и през следващите няколко години“, заяви главният икономист на УниКредит Булбанк по време на участието си в предаването „Invest/Or?” по телевизия Bulgaria On Air.

Под "качество на взимания" Павлов има предвид възможността на банките да събират лихвите по кредитите, които са раздавали. Не е тайна, че вътрешната задлъжнялост в България е на критични нива. Изказването на Павлов е за предизвикателствата пред банките по принцип, а не конкетно за КТБ. Иво Прокопиев и неговите издания, от друга страна, от години следят работата на самата КТБ. Той изказва съмнения, че в тази банка проблемът, макар и сходен, все пак може да се дължи на злоупотреби.

Бизнесменът посочи, че при среден показател в банковата система за съотношението между лоши и общо отпуснати кредити от 17% при КТБ той е 1.28%. Това означава, че отношението на мениджмънта и на банковия надзор към понятието кредитен риск и неговото третиране очевидно е абнормално, коментира Прокопиев."

Докато Станчев, Павлов и Прокопиев изказват мнения като експерти, изглежда и прокуратурата (редовните читатели на този блог знаят, че аз съм изключително критичен към мотивацията на главните прокурори през последните десетилетия) вижда нещо подобно и се чувства принудена да реагира:

Подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление - не е упражнил контрол върху отпуснати 19 "лоши" кредита от "една банка", съобщиха от държавното обвинение в сряда. Неофициално оттам казаха, че обвинението към Гунев е, че като ръководител на банковия надзор не е наложил мерки за спиране на източването на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Един от многото отворени въпроси, които поставят под съмнение действията на прокуратурата в тази ситуация, е дали тя ще потърси отговорност на предшествениците на Гунев, защото има силни индикации, че проблемът няма как да е само от година (когато Гунев е бил назначен).

Мисля, че всичко това е обобщено много добре от Стив Ханке - международен експерт, който има много близки наблюдения над процесите в България:

Ханке призова хората да не се паникьосват и да не вярват на слухове. “Знам, че хората са обезверени, нямат доверие на институциите. Може би ще повярват на някого отвън, като мен, защото когато дойдох, обещах да се справя с хиперинфлацията и го направих”, каза още той...

По думите му БНБ е постъпила по най-правилния начин в ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ) и се е намесила веднага след като е видяла проблема. Що се отнася до разследването срещу подуправителя на Централната банка Цветан Гунев, Ханке коментира, че е важно то да бъде качествено.

Моето убеждение е, че този анализ за пореден път показва, че беззаконието в България е причината за това икономиката и обществото да не могат да функционират нормално. С това на мен ми се струва, че вината за новата порция страдания на българите отново се връща в тях самите за това, че не съумяват да осъществят контрол над процесите в собствената си държава.

събота, 28 юни 2014 г.

Банковият облак

По повод събитията около КТБ и ПИБ в медиите излезе следният цитат:

Икономистът Георги Ганев е категоричен, че няма банка в света, която може да удържи на удара от трезорите й да бъдат изтеглени 800 млн. само за няколко часа. "Това е световен рекорд! 800 млн. лева са около 14 % от всичките срочни депозити. ПИБ няма да работи в събота и неделя, но ще работи в понеделник., а дотогава тя има нужда да набере кешова наличност и да я изпрати по клоновете, за да могат да бъдат обслужени всички хора, затова всички да бъдат спокойни"

Макар и на пръв поглед това да звучи успокояващо, ако приемем цитата буквално (а защо да го приемаме по-малко буквално от твърденията на самата банка за сумата?) излиза, че ПИБ е направила невъзможното.

Но кои са тези магьосници, които правят невъзможното? Те със сигурност са банкери с история. През злощастната 1996 г. Капитал пише статия, озаглавена "Държавата страда от приятели", в която частта за тях започва с:

В този смисъл по-интересен и по-скъп на обществото е един друг приятелски кръг - Стоян Шукеров, шеф на управление "Валутни операции", Камен Тошков, шеф на "Банков надзор", Янко Янев, бивш шеф на БЗК, Емилиян Димитров, шеф на Първа частна банка, Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, шефове на Първа инвестиционна банка, Стоян Радев, бивш шеф на борда на Юнионбанк, Христо Александров, безработен, но щастлив "банкер", бивш шеф на Агробизнесбанк.

Иначе магическата сила на банката изниква и от Уикилийкс и историята с "гнилите ябълки". Три години след написването на дипломатическата грама някак си се оказва, че в разгара на световната банкова криза, най-стабилни са именно банките, споменати там. Те пък от своя страна се прославят по света и у нас с нереално изгодните условия по депозитите си. Стават известни и с това, че финансират олигарси, които не могат да обслужват задълженията си, но използват бизнеса си за политически натиск.

И все пак как е възможно съчетанието от тези факти? Отговорът е банално прост по български. Обяснението идва с едно вглеждане в историята на собствениците на ПИБ. Останалата част от отговора е избирателното изпълнение на задълженията на българските регулатори. На хартия България има една от най-стабилните банкови системи в Европа. На практика обаче БНБКФН, а и целият сектор "вътрешен ред и сигурност") действат неубедително.

Българските институции не действат рационално и не защитават обществения интерес. За щастие, в случая с банковата система, тяхната фиктивна спасителна мрежа не е последната. Хубавото е, че България е член на ЕС, а болшинството големи банки са с чуждестранна собственост. На фона на тези факти като че ли се очертава изводът, че настоящата криза, колкото и болезнена, е по-добрият начин да бъде спаднат балона на съмнителното банково финансиране в България. А който си е държал парите в някоя от магическите банки, въпреки многократните предупреждения и предишни сътресения, е време да размисли защо тези събития се повтарят с едни и същи участници и дали не е в негов интерес да ги премести в някоя с по-добро управление.