събота, 21 февруари 2009 г.

Икономическата зависимост като робство

Когато бях малък прочетох няколко книги на Никола М. Николов за Световната конспирация. Отначало ме заинтригуваха, но постепенно разбрах, че освен малка част от нещата в тях, които са верни, повечето "факти" са леко преувеличени или нагласени. По-късно гледах няколко филма за 11 септември (вкл. Fahrenheit 9/11 на Майкъл Мур), които по същия начин примесваха наистина важни и прикривани факти с "изсмукани от пръстите" изводи. Може би причината е, че дори онези неща, които са най-вероятно верни, няма как да бъдат доказани.

Днес гледах Zeitgeist Addendum.



Страшно много ми хареса начина по който е описана механиката на американската (а все повече и световната икономика). Словосъчетанието Money as Debt се среща и на други места и наистина описва проблема в сърцето на световната икономика. Това което филмът обаче не казва директно е, че влизането в зависимост чрез задължения, е нещо което повечето хора доброволно избират. Има и други, които не го избират. Разликата е, че с повече оборотни средства (взети назаем), се реализират и по-големи печалби. Задача на рационалния агент е да изчисли риска и чистата печалба, за да прецени дали му е изгодно да вземе определен кредит. Понякога (както сега) рискът излиза извън контрол.

Що се отнася до ролята на ЦРУ във външната политика, за мен това не е нищо особено. Подобно на другите тайни служби, силните на деня използват инструментите на деня. За мен най-сигурният начин да им се противодейства са образованието и културата, борбата с непукизма (на английски по-точно - ignorance). В историята има много примери, че в едно активно общество загубата на един или друг водач не е фатална. Във филма дават Чавес за пример, но това за мен е спорно. Така или иначе за да е независимо и устойчиво едно общество, то трябва не да търси своя лидер, а да даде възможност на своите членове да се развиват и да инвестира в тях. В едно такова общество на човек като Джон Перкинс хората биха гледали с недоверие точно както обществено-ангажираните хора в България гледат на бившите агенти на ДС. Може би като разкаял се, той заслужава повече уважение от другите му бивши колеги, но явно той вече е показал, че има проблеми с личните си ценности.

Разбира се, ми направи впечатление и "поробването" на бедните хора по света от световните корпорации. В България ние имаме впечатления от първа ръка в това отношение. Спокойно може да се каже, че работа за примерно за $1 на ден е по-добре от никаква възможност за работа. Отново е в ръцете на самото общество да даде възможност на малкия и среден бизнес да се развива независимо и да е конкурентоспособен на международните корпорации. Разбираемо е, че про-тоталитарните политици в България се стараят да спънат предприемачеството и да наложат големите корпорации, с които могат да установят картелни отношения. В Zeitgeist Addendum като поробваща практика се сочат глобализацията, аутсорсинга, девалвацията на местни валути, приватизацията, либерализирането на търговията, религията. Тези тези са много популярни сред хората, които отказват да приемат променящата се реалност и затова си заслужават да им посветя отделна статия.

Харесват ми стъпките, които предлагат като решение във филма. Само една не ми хареса: бойкота на политическата система. Дори да има по-добър вариант, нищо не пречи паралелно да използваме инструментите, които настоящата система ни дава. А ако избирателите се интересуват от собствената си съдба, те няма да гласуват за този, който има по-скъпа медийна кампания, а за този, който може да промени средата им към по-добро. Нещо повече - в САЩ хората показаха, че с дарения средната класа е способна да събере по-голям бюджет за кампания, отколкото големите корпорации. Но защо авторите на Zeitgeist пренебрегват този факт и слагат Обама (считан за аутсайдер в началото на предварителните избори) сред представителите на корпорациите. Може би просто евтиният популизъм е лесен и доходен бизнес... но те май бяха против бизнеса?! Странно е, че противопоставят ресурси и пари (които са универсален измерител за ресурси). Част от техните идеи в България са изпробвани, например какво правят хората, когато работата им не е обвързана с парите, които получават.

Хареса ми, че говорят за постоянната промяна и за решаване на проблемите така, че решението да е за всички. Но за мен именно това е глобализацията. А, че "The economy is fake anyway" не мисля, че причините са толкова конспиративни. Не ми харесва и, че говорят за религия, а не за вяра, че пренебрегват силата на индивида в религията, каквато е основата на будизма и Ренесанса.

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Кризата на банковия сектор

Честно казано напоследък съм страшно разочарован и раздразнен от коментарите, които чувам около мен за световната криза. Хората виждат в нея всевъзможни конспирации и трикове от страна на "богатите" да приберат парите на "бедните". Въпреки, че нямам причина да изключа такава възможност, за мен всичко това изглежда меко казано странно. Най-малкото защото делението е неразбираемо за който и да е предприемчив човек. Аз лично се питам дали отношението към мен на такива хора, които едновременно са ми приятели и разсъждават така, ще се промени радикално, ако евентуално забогатея ;)

Но за един малко по-смислен разговор човек може да се поинтересува от процесите в икономиката. Те така или иначе са сложни, но дори незапознатият с икономически теории може да прочете що е то финансов дериват или как се променят пазарите през последните месеци преди да правят генерални изводи. За съжаление устройството на света е доста сложно и за кратък период от време едва ли човек може да стане специалист. От друга страна обаче прекалено много хора искат да забогатеят бързо и лесно, пренебрегвайки някои сериозни факти.

Темата е дълга и широка, пък и моята експертиза се изчерпва до няколко курса, пряко или непряко свързани с финанси. Затова просто публикувам няколко други източника. На пръво място едно комедийно шоу по темата:



Другата справка, която искам да направя, е една статия от небезизвестния Нуриел Рубини:
Преди година предсказах, че загубите на американските финансови институции ще достигнат най-малко 1 трилион долара и вероятно ще доближат 2 трилиона долара. По това време икономистите и политиците бяха единодушни, че тази оценка е преувеличена, защото смятаха, че загубите от вторичния ипотечен пазар възлизат общо на едва 200 млрд. долара. Както подчертах тогава, тъй като САЩ и глобалната икономика постепенно навлизат в тежка рецесия, загубите на банките ще се разпрострат далеч отвъд вторичния ипотечен сегмент, обхващайки не само високорисковите и нискорисковите ипотеки, но и търговските недвижими имоти, кредитните карти, автомобилните заеми, студентските кредити, индустриалните и бизнес кредити, корпоративните облигации, държавните правителствени и общински облигации, както и загубите от всички активи, гарантирали подобни заеми...

банковата система в САЩ като съвкупност е в несъстоятелност. Повечето от британските банки също изглеждат във фалит, не по-различно е положението и при много от банките в останалата част на Европа.

Има четири основни начина за изчистване на банковата система, изправена пред системна криза:

- рекапитализация на банките и създаване на т.нар. лоша банка (bad bank), чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи

- рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи

- изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ)

- категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази мръсна дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени...

Парадоксално на пръв поглед, но национализацията може би е по-благоприятното решение за пазара. Тя премахва с един замах всички потенциални и предпочитани акционери за очевидно фалиралите институции, както и несигурните кредитори, ако фалитът е твърде обемен, а в същото време справедливо предоставя върховенството на данъкоплатеца. Национализацията може да разреши и проблема с управлението на лошите активи, като позволи препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери, разбира се, след изчистването им. Подобно беше решението при фалита на банката "Инди Мак" (Indy Mac)...

Докато Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те години, сегашният подход в САЩ и Великобритания заплашва да създаде "зомби-банки" от японския вид - те никога не бяха успешно преструктурирани, а само увековечиха кредитния застой. Япония претърпя почти десетилетна минидепресия, защото не успя да изчисти банките си. САЩ, Великобритания и другите икономики рискуват подобно развитие - дългогодишна рецесия и ценова дефлация, ако не успеят да реагират адекватно.
Връзка към пълния текст.

Признавам, че не мога да преценя дали аргументите на г-н Рубини са силни, но има няколко причини да му се доверя:
  1. Той се оказа прав за досегашното развитие на кризата
  2. Споделям притесненията, че прекалено голяма част от световната икономика е спекулативна
  3. Харесва ми цитирането на примери от реалността, което в икономиката е едно от малкото що-годе надеждни доказателства.

А който наистина се интересува от развитието на световната икономика просто задължително трябва да следи българските и световните икономически новини, за да си изгради собствен поглед върху поне част от съществуващите зависимости.

вторник, 3 февруари 2009 г.

Системни манипулации

Красен Станчев пише много добра статия в Градски вестник:
Етнограбеж и ред
...Но и циганският грабеж е рационално действие. Увереността в успеха му е разковничето на проблема. Ако туй не се схване, загрижеността ще роди поредното безумие на българската провинциалност.

...Никола Похлупков, на 70 години от София, се опитал да защити къщата си в Оряхово с подръчни средства и ранил през 2001 г. 28-годишната циганка Мария Мицова. Осъден е да плати обезщетение, а опитът за кражба е оправдан (къщата не била ограбена). Такава е практиката на съда. Друг типичен случай са доброволните дружини на будни граждани и селяни. Опити за създаването им има навсякъде. В с. Срацимир, край Силистра, селяни под водачеството на кмета организират охрана, сътрудничат си с полицията и дори лобират за законово уреждане на самозащитата. Идеите им не са съвсем правилни, а депутатът им е неспособен...

Темата е популярна, но в поведението на циганите-грабители няма нищо циганско. Те действат рационално, като всички грабители.

Професията грабител за тях е най-изгодната реализация в сравнение с алтернативите за работа и бизнес. Тя получава разпространение поради бездействие на полицията от началото на 90-те, при възстановяването на частната собственост (1992-1998 г.). Изведнъж се появява много имущество и дори реколта...

...Градовете са територия на по-големите бандички, има повече за грабене, не е изгодно да се прониква в селата... Циганите се оказват без конкуренция по селата. Това е пазарна ниша, а не етносна характеристика.

Частна собственост без защита и съд е редът, от който печели професията грабител. Практика на съда е известна на крадците, цигани или не. Ако една от сто баби имаше пушка, все някоя би гръмнала някого. Това би увеличило рисковете на професията. Ако на будните селяни не се пречеше да защитават собствеността си, може би разходите биха накарали повече крадци да търсят изява на друго поприще. Ако г-н Похлупков не бе осъден, а г-ца Мицова бе призната за виновна, самозащитата би станала повече, а кражбата - по-малко популярна...


А повсеместното беззаконие води до израждане на обществото. Етническата омраза е само едно от средствата на подхода "разделяй и владей". Резултатът: увеличение на гласовете за Атака, ДПС и Евророма - все партии обвързани със сенчестата власт.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Образованието като бизнес

Помествам цитати от едно интервю, което много ми харесва.

За една година можем да разработим нова магистърска програма, ако бизнесът желае да си партнираме

...Учебният план по нея [новата магистърска програма във ФМИ на СУ] също е уникален за Централна и Източна Европа – колегите ни от Румъния, Унгария и Полша засега имат само дисциплина "Технологично предприемачество", а ние - цяла магистърска програма. Надяваме се да разпространим опита си и в други ЦИЕ университети...

...В развитите страни се правят проучвания сред бизнеса и ИТ мениджърите на големите компютърни компании по въпроса какви знания биха искали да имат потенциалните им работници след пет години. Разработват се стратегически учебни планове. Съществува например един много добър учебен план за Computing Curricula 2005, подготвен от The Association for Computing Machinery (ACM), The Association for Information Systems (AIS), The Computer Society (IEEE-CS). Подобни учебните планове се актуализират през кратък интервал от години. Подобни планове се предлагат и от Световната банка. Мисля, че ние постигнахме успехи в бакалавърското и магистърско образование във Факултета, като изследвахме тези проучвания и въведохме подходящите промени...

...Ако бизнесът в България има визия и стратегии за нужните компетенции на специалисти, от които ще се нуждае, една година е цикълът да разработим кооперирано нова магистърска програма.

...Въпросът е, че нашият бизнес трябва да каже какво очаква след три, след пет години и освен това, трябва да каже и как ще ни помогне, защото пък нашият въпрос без отговор засега е защо ние да му готвим кадри и с какви ресурси да го правим. Къде е добавената стойност за преподавателите? Нормално ли е студентите ни да получават пъти по-голямо заплащане от преподавателите, а в същото време да очакват да ги учим на нови и актуални компетенции...

Проблемът за мен в образованието е кога нашите потребители - бизнесмени и управляващи - ще започнат да разбират, че това, което ние правим, трябва да ни възвърне инвестицията и позволи да се развиваме, за да сме конкурентоспособни в световен мащаб. Когато бизнесът казва: "Да, тази магистърска програма ми дава кадри, затова ще я спонсорирам", тогава ние започваме да печелим и да ставаме още по-добри...

...За съжаление, в България нещата са много конюнктурни – обикновено у нас не става въпрос за реални нужди и възможности за решаването им, за знания и умения, а повече за контакти и личности (кой кого и как познава). Това е традиция, наслоена от много години, сменят се хората, сменят се и конюнктурите. За съжаление, от моя гледна точка, нещата вървят трудно, защото българският бизнес на практика няма ясни стратегии за повишаване на качеството на продуктите и услугите си, за иновациите и развитието си. Като че ли повече се старае да поддържа съществуващото състояние – т.е., той няма много интерес към добре подготвени инициативни и творчески кадри. Въпросът е бизнесът да оцени, че му трябват талантливи и компетентни кадри. А той ще го оцени, когато започне да участва по-активно и да печели европейски и световни търгове, а не домашни, конюнктурни търгове, когато започне да печели проекти, оценявани от световни специалисти. Голяма част от ИТ/ИС фирмите работят с по-ниско заплатена аутсорс дейност и за нея не им трябват особено талантливи специалисти. Работейки аутсорсинг, те не оставят нищо като история за нашите фирми. Независимо, че от двайсет години говорим за приоритет в ИКТ, аз не съм видял много действия, които да осигуряват реално този приоритет. Разбира се, има и доста фирми, които разбират, знаят, подпомагат. Кризата в момента може би ще забави процеса на развитие, но няма да го спре. Според мен финансовата криза създава потенциал за тези, които знаят и могат, които търсят и предлагат алтернативни решения, които поемат рискове...

...Ще дам конкретен пример: ние създадохме при отлично партньорство с български фирми като изборна една дисциплина - "Business Intelligence" - която две години по-късно стана една от най-желаните сред студентите. Наскоро Coca Cola направи аутсорсинг център в България, който е оглавяван от хората, които преподаваха и се учеха по дисциплината, и всяка година от програмите ни центърът взима по един-двама завършили студенти на работа. Друг голям късмет е, че при нас повечето студенти имат и стаж във фирмите. Те работят в големи и утвърдени световни, европейски и български фирми и фирмената им култура вече е съвременна, глобална. Надяваме се, че нашите студенти от магистърската програма "Технологично предприемачество и иновации в информационните технологии", било сами, било срещайки се с иновативни колеги и приятели по света (предлагаме им доста добри професионални и социални изяви и контакти, участие във форуми и мрежи), ще успеят да направят нови значими фирми...

Във връзка с новите пазарни условия, беше много трудно да убедим Факултетния съвет да приеме дисциплини като "Организационно поведение" във ФМИ. Според мен тази дисциплина трябва да се знае от всеки завършил студент. Нормално в България досега ние имахме много добри функционални и технологични познания. Но какво се случва в момента - глобализация, пазарна икономика - а нашето традиционно висше образование пропусна да ни научи какво е това бизнес, комуникационна и организационна култура. Това всъщност е разликата между нашите специалисти и западните – ние не винаги си знаем цената и трудно я отстояваме...

Кой в България сега има разбирането, за да каже, че, помагайки в образованието на младите, си осигурява пенсията? Аз в момента уча тези студенти, защото, ако искам да получавам пенсия в България, те ще ми я изработят. А как работещите в момента в бизнеса и държавната администрация очакват да получават заплати и пенсии, като не осигуряват адекватни условия за работа, не изплащат необходимите пенсионни осигуровки и на всичкото отгоре, невинаги и недостатъчно произвеждат конкурентни продукти и услуги? Това е реалността в момента...

Разбира се, това не означава, че не трябва да има и образование в области, които не са толкова комерсиални. Но трябва да се разграничават доходните бизнеси, в които да се промотира конкуренция, за да се подобрява доставяното на клиентитие, от субсидираните социални услуги, които са обществено-полезни и за сметка на данъкоплатците. Така е и в комуналните услуги, а и в други сфери. Няма нужда обществото да дава пари за бизнес, който може да се издържа самостоятелно.