Кризата на банковия сектор

Честно казано напоследък съм страшно разочарован и раздразнен от коментарите, които чувам около мен за световната криза. Хората виждат в нея всевъзможни конспирации и трикове от страна на "богатите" да приберат парите на "бедните". Въпреки, че нямам причина да изключа такава възможност, за мен всичко това изглежда меко казано странно. Най-малкото защото делението е неразбираемо за който и да е предприемчив човек. Аз лично се питам дали отношението към мен на такива хора, които едновременно са ми приятели и разсъждават така, ще се промени радикално, ако евентуално забогатея ;)

Но за един малко по-смислен разговор човек може да се поинтересува от процесите в икономиката. Те така или иначе са сложни, но дори незапознатият с икономически теории може да прочете що е то финансов дериват или как се променят пазарите през последните месеци преди да правят генерални изводи. За съжаление устройството на света е доста сложно и за кратък период от време едва ли човек може да стане специалист. От друга страна обаче прекалено много хора искат да забогатеят бързо и лесно, пренебрегвайки някои сериозни факти.

Темата е дълга и широка, пък и моята експертиза се изчерпва до няколко курса, пряко или непряко свързани с финанси. Затова просто публикувам няколко други източника. На пръво място едно комедийно шоу по темата:



Другата справка, която искам да направя, е една статия от небезизвестния Нуриел Рубини:

Преди година предсказах, че загубите на американските финансови институции ще достигнат най-малко 1 трилион долара и вероятно ще доближат 2 трилиона долара. По това време икономистите и политиците бяха единодушни, че тази оценка е преувеличена, защото смятаха, че загубите от вторичния ипотечен пазар възлизат общо на едва 200 млрд. долара. Както подчертах тогава, тъй като САЩ и глобалната икономика постепенно навлизат в тежка рецесия, загубите на банките ще се разпрострат далеч отвъд вторичния ипотечен сегмент, обхващайки не само високорисковите и нискорисковите ипотеки, но и търговските недвижими имоти, кредитните карти, автомобилните заеми, студентските кредити, индустриалните и бизнес кредити, корпоративните облигации, държавните правителствени и общински облигации, както и загубите от всички активи, гарантирали подобни заеми...

банковата система в САЩ като съвкупност е в несъстоятелност. Повечето от британските банки също изглеждат във фалит, не по-различно е положението и при много от банките в останалата част на Европа.

Има четири основни начина за изчистване на банковата система, изправена пред системна криза:

- рекапитализация на банките и създаване на т.нар. лоша банка (bad bank), чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи

- рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи

- изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ)

- категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази мръсна дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени...

Парадоксално на пръв поглед, но национализацията може би е по-благоприятното решение за пазара. Тя премахва с един замах всички потенциални и предпочитани акционери за очевидно фалиралите институции, както и несигурните кредитори, ако фалитът е твърде обемен, а в същото време справедливо предоставя върховенството на данъкоплатеца. Национализацията може да разреши и проблема с управлението на лошите активи, като позволи препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери, разбира се, след изчистването им. Подобно беше решението при фалита на банката "Инди Мак" (Indy Mac)...

Докато Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те години, сегашният подход в САЩ и Великобритания заплашва да създаде "зомби-банки" от японския вид - те никога не бяха успешно преструктурирани, а само увековечиха кредитния застой. Япония претърпя почти десетилетна минидепресия, защото не успя да изчисти банките си. САЩ, Великобритания и другите икономики рискуват подобно развитие - дългогодишна рецесия и ценова дефлация, ако не успеят да реагират адекватно.

Връзка към пълния текст.

Признавам, че не мога да преценя дали аргументите на г-н Рубини са силни, но има няколко причини да му се доверя:

1. Той се оказа прав за досегашното развитие на кризата
2. Споделям притесненията, че прекалено голяма част от световната икономика е спекулативна
3. Харесва ми цитирането на примери от реалността, което в икономиката е едно от малкото що-годе надеждни доказателства.

А който наистина се интересува от развитието на световната икономика просто задължително трябва да следи българските и световните икономически новини, за да си изгради собствен поглед върху поне част от съществуващите зависимости.