Икономическата зависимост като робство

Когато бях малък прочетох няколко книги на Никола М. Николов за Световната конспирация. Отначало ме заинтригуваха, но постепенно разбрах, че освен малка част от нещата в тях, които са верни, повечето "факти" са леко преувеличени или нагласени. По-късно гледах няколко филма за 11 септември (вкл. Fahrenheit 9/11 на Майкъл Мур), които по същия начин примесваха наистина важни и прикривани факти с "изсмукани от пръстите" изводи. Може би причината е, че дори онези неща, които са най-вероятно верни, няма как да бъдат доказани.

Днес гледах Zeitgeist Addendum.



Страшно много ми хареса начина по който е описана механиката на американската (а все повече и световната икономика). Словосъчетанието Money as Debt се среща и на други места и наистина описва проблема в сърцето на световната икономика. Това което филмът обаче не казва директно е, че влизането в зависимост чрез задължения, е нещо което повечето хора доброволно избират. Има и други, които не го избират. Разликата е, че с повече оборотни средства (взети назаем), се реализират и по-големи печалби. Задача на рационалния агент е да изчисли риска и чистата печалба, за да прецени дали му е изгодно да вземе определен кредит. Понякога (както сега) рискът излиза извън контрол.

Що се отнася до ролята на ЦРУ във външната политика, за мен това не е нищо особено. Подобно на другите тайни служби, силните на деня използват инструментите на деня. За мен най-сигурният начин да им се противодейства са образованието и културата, борбата с непукизма (на английски по-точно - ignorance). В историята има много примери, че в едно активно общество загубата на един или друг водач не е фатална. Във филма дават Чавес за пример, но това за мен е спорно. Така или иначе за да е независимо и устойчиво едно общество, то трябва не да търси своя лидер, а да даде възможност на своите членове да се развиват и да инвестира в тях. В едно такова общество на човек като Джон Перкинс хората биха гледали с недоверие точно както обществено-ангажираните хора в България гледат на бившите агенти на ДС. Може би като разкаял се, той заслужава повече уважение от другите му бивши колеги, но явно той вече е показал, че има проблеми с личните си ценности.

Разбира се, ми направи впечатление и "поробването" на бедните хора по света от световните корпорации. В България ние имаме впечатления от първа ръка в това отношение. Спокойно може да се каже, че работа за примерно за $1 на ден е по-добре от никаква възможност за работа. Отново е в ръцете на самото общество да даде възможност на малкия и среден бизнес да се развива независимо и да е конкурентоспособен на международните корпорации. Разбираемо е, че про-тоталитарните политици в България се стараят да спънат предприемачеството и да наложат големите корпорации, с които могат да установят картелни отношения. В Zeitgeist Addendum като поробваща практика се сочат глобализацията, аутсорсинга, девалвацията на местни валути, приватизацията, либерализирането на търговията, религията. Тези тези са много популярни сред хората, които отказват да приемат променящата се реалност и затова си заслужават да им посветя отделна статия.

Харесват ми стъпките, които предлагат като решение във филма. Само една не ми хареса: бойкота на политическата система. Дори да има по-добър вариант, нищо не пречи паралелно да използваме инструментите, които настоящата система ни дава. А ако избирателите се интересуват от собствената си съдба, те няма да гласуват за този, който има по-скъпа медийна кампания, а за този, който може да промени средата им към по-добро. Нещо повече - в САЩ хората показаха, че с дарения средната класа е способна да събере по-голям бюджет за кампания, отколкото големите корпорации. Но защо авторите на Zeitgeist пренебрегват този факт и слагат Обама (считан за аутсайдер в началото на предварителните избори) сред представителите на корпорациите. Може би просто евтиният популизъм е лесен и доходен бизнес... но те май бяха против бизнеса?! Странно е, че противопоставят ресурси и пари (които са универсален измерител за ресурси). Част от техните идеи в България са изпробвани, например какво правят хората, когато работата им не е обвързана с парите, които получават.

Хареса ми, че говорят за постоянната промяна и за решаване на проблемите така, че решението да е за всички. Но за мен именно това е глобализацията. А, че "The economy is fake anyway" не мисля, че причините са толкова конспиративни. Не ми харесва и, че говорят за религия, а не за вяра, че пренебрегват силата на индивида в религията, каквато е основата на будизма и Ренесанса.