понеделник, 26 януари 2009 г.

Иван Костов

Днес станах свидетел на поредната дискусия около личността на Иван Костов. Участвал съм в не една такава, затова реших да изложа мнението си за една от най-спорните личности от българския преход.

За начало искам да се обърна към фактологията, така както тя е записана в Уикипедия. Тази статия е показателна за огромното предимство, което Свободната енциклопедия има: а именно, че там може да добавя всеки, но при конфликтна информация, спорът се изнася към достоверността на източниците, без самата Уикипедия да изразява позиция. Това се гарантира от много широката общност от контрибутори и редактори на енциклопедията. Та за Костов...

Ранни изяви


Чувал съм за неговата работа от близки хора значително преди той да влезе активно в политиката. По това време не съм имал развита самостоятелна ценностна система, затова мога само да кажа, че впечатлението, което изградиха в мен беше силно положително. То беше изградено от хора, чието мнение като граждани ценя много високо. От медиите съм чувал, че дори Луканов е ценял Костов, но не смятам това за надеждна информация. Сигурен съм все пак, че от годините на работа във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), Костов се е познавал с по-голямата част от комунистическата върхушка, но е работил в област, която е била непонятна и неприятна за партийния елит. Като човек с математическо образование, не мога и да не ценя високо мисленето и опита на Костов като професионалист, който специализира в икономическите науки.

Управлението на ОДС


Когато Костов беше министър-председател беше първия период в живота ми когато активно се интересувах от политика и икономика. Въпреки това все още и в България и в живота ми не бяха навлезли независимите медии и Интернет. Като че ли от този период медиите още не бяха нещо, на което можеш да се довериш. И все пак тогава управляващите разбиха националния монопол на БНТ, което е важна стъпка към развитието на обективни медии. А накратко моето впечатление от това правителство описвам в един коментар в Дневник (№6 под статия за протестите през 2009), в отговор на въпроса какво е станало с идването на правителството на ОДС:
Стана, че излязохме от международна изолация и влязохме в ЕС. Стана, че спря хиперинфлацията, безработицата и терора на СИК и ВИС. Стана, че започна реформа в производствения сектор (приватизация), финансовия сектор (валутен борд), армията (НАТО), пенсионната и здравната системи.
Вярно, много чакани неща не се случиха (реформа в полицията, съдебната и образователната системи) и много спряха веднага след смяната на правителството (здравно и пенсионно осигуряване, отваряне на досиетата). Само, че сега сме заплашени и последните добри постижения да бъдат изтрити (ЕС и валутния борд).

Повече информация може да бъде намерена в този линк описващ успехите на правителството на ОДС.
Най-голямата криза тогава настъпи със заглавието във в. Труд (небезизвестен и начело с Тошо Тошев)"България уби дете!", което по-късно се оказа силно прибързано (най-вероятно целенасочено).
Това беше и първото демократично избрано правителство в най-новата история, което изкара целия си мандат. Мое лично мнение е, че за разлика от следващите, това се случи не защото хората не виждаха смисъл да го свалят поради липса на алтернативи, а защото то явно беше по-добро от всичко досега. За мен е разбираемо и, че реформите на правителството на ОДС не съумяха да стигнат и до провинцията. След дълги години на тежка криза, нямаше как за 4 години всичко да се оправи и тази промяна да се задържи.

На чело на ДСБ


ДСБ беше основана от широк кръг хора, които бяха разочаровани от междуособиците в СДС, които се бяха проявили още по време на тяхното управление. На водещи позиции в СДС бяха хора (Богомил Бонев, Стефан Софиянски, Венцислав Димитров и много други), за които по-късно се разбра, че са били бивши агенти на ДС, внедрени, за да опорочат единствената тогава алтернатива. В тези процеси ДСБ и Костов за много хора бяха естествения изход от сложната ситуация. Новата партия направи много добър старт, както с дейността си в парламента, така и на други избори. С кандидатурите на Светослав Гаврийски, Мартин Заимов (финансисти, предложени заради финансовите проблеми на София) и Неделчо Беронов (конституционен съдия за проблемите със съдебната система и конституцията на България), те показаха, че са основна движеща сила в гражданското общество и знаят от какви решения имат нужда належащите проблеми. Тези кандидати имаха успешна работна история в съответните области. И трите кандидатури бяха издигнати с удивително точен подход, който се фокусираше върху нужната експертиза за конкретните позиции. Но българското общество не разпозна новите водачи в селекцията на ДСБ. Според мен това се дължи от една страна на неспособността на обществото да проникне в реалните проблеми, но и в нагнетената омраза към личността на Костов, която спарваше всякакви аргументи за конкретните кандидати по същество. Тези изборни провали на отлични кандидати ме накараха да се замисля за ролята на Костов в бъдещето.

Перспективите


Личността на Костов се превърна в спънката пред развитието на ДСБ. Някои от основателите видяха това, но се оказа, че други не намират за необходимо изобщо да се замислят по тази тема. Така се получи, че първите напуснаха партията, а вторите се вкопчиха в лидера си, пренебрегвайки общественото мнение като необективно. Явно те са забравили думите на собствения си идол по повод изборите през 2001г.: "Глас народен - глас Божи". С това много странични наблюдатели с право започнаха да се питат по какво ДСБ се различава от лидерските партии на Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов или Волен Сидеров. А аз добавям въпроса: що за демокрация би било това бъдещето на цялото общество да зависи от една личност? Този въпрос става още по-уместен когато виждаме, че именно чрез надживяване на лидерите си, СДС съумя да се превърне в една абсолютно демократична партия. А защо тогава от ДСБ са се вкопчили в миналото?

И едно кратко заключение: Костов се справи отлично като икономист и политик, но се провали като мениджър и общественик. С това той за мен остава напълно приемлив избор като експерт-икономист, но не и като лидер на партия.

8 коментара:

  1. Марто, поздравления за публикацията! Наистина много ми хареса. Абсолютно си прав по въпроса за Костов. Коментарите ми, които са те провокирали, бяха доста крайни признавам. Те далеч не показват и изчерпват мнението ми за Костов. Просто човекът, с който споря там ми заприлича на тези, за които говориш - вкопчените в Костов и затова пуснах линка към писанията на Едвин Сугарев и се изказах така крайно. Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  2. http://ntpavlov.blogspot.com/2009/03/blog-post_26.html

    ОтговорИзтриване
  3. "Единственият сравнително интересен въпрос е: що за организация е това, която е допуснала този човек Пламен Юруков да бъде известно време неин лидер? Действията на Юруков и на депутатите, които напуснаха парламентарната група на ОДС, за да отидат при Яне Янев, идеално илюстрират една от причините, може би основната, за отделянето на ДСБ. Очевидно е, че в СДС е имало, а вероятно и сега ги има, хора на възлови позиции, които са манталитетно и оперативно близки с мрежата на управляващата олигархия. Неявно, а от удобната позиция на политическата тиня и мътилка. И откакто Мартин Димитров застана начело на партията, тези кръгове се видяха принудени да напуснат уютните си блатисти гнезда и заизскачаха като коркови тапи на повърхността. Очевидно СДС е вече различен. Най-важното - неговото ръководство най-после разбра, че обединението на десните е хубаво нещо, но има огромно значение с кого се обединяваш. Въздържането от разширяване на коалицията към Кошлуков, Яне Янев или Софиянски е добър знак."
    http://dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/05/12/717826_dobri_dni_za_sds/

    ОтговорИзтриване
  4. Подкрепям личността Костов, но без реформата в производствения сектор - приватизацията. Някои активи попаднаха в много странни хора.

    Също така лустрацията много закъсня. Трябва да се лустрират Изпълнителната власт (включително обласни управители), Съдебната власт (включително адвокатурата) и Законодателната власт. Както и Президентската институция.

    ОтговорИзтриване
  5. @Анонимен, напълно съм съгласен, но мисля, че имаше смекчаващи вината обстоятелства:
    1. За приватизацията - не е лесно в едно пост-тоталитарно общество да се намерят инвеститори и мениджъри за на пракитка цялата индустрия. Предвид тъмната страна на прехода (http://www.capital.bg/943606) и огромния брой предприятия, които трябваше да се раздържавяват, беше неизбежно да се случи нещо такова поне в определена степен.
    2. Мисля, че всеки от нас (не само Костов и Борисов), въпреки че в някаква степен знае за апарата на ДС, силно го подцени. При Костов изгърмяха Бонев, Бисеров и Цонев, КС, Софиянски а и много други. Те послужиха като бушони на ДС, които защитиха старата система.

    ОтговорИзтриване
  6. А Костов се е опитвал да прокара идеите си и преди окончателния крах да комунистическа България.
    http://www.glasove.com/article-3826.php

    ОтговорИзтриване
  7. авторът да си гледа компютрите и да не говори за неща от които не разбира .... че става за СМЯХ !

    ОтговорИзтриване
  8. Смехът е заразен. Бъди преносител! ;)

    ОтговорИзтриване