Къде ни е обществото

Започнах този блог не защото ми се пише, а защото от години насам виждам, че има някои основополагащи ценности, които тепърва предстоят да бъдат възприети от много хора около мен. Не става дума за нещо, което аз откривам или нещо спорно. Дори напротив: това са неща, с които много трезво мислещи хора се съгласяват, след като веднъж се запознаят с тях. Всъщност съжалявам, че напоследък основна тема е политиката, но в крайна сметка всичко е политика, дори спора за това кой да чисти снега пред входа на блока.

Поредният повод за моя публикация е един текст на Иван Груйкин, име, което понякога се появява в обществените дискусии. Ето и самия текст: Какво да се прави или как да запазим поне малко достойнство. Няма да вадя извадки както обикновенно, защото си заслужава прочитането на целия текст, при все, че е дълъг.

Без да омаловажавам нищо от текста, бих добавил само, че протестите са само първата стъпка, а втората е обособяването на неправителствени организации (НПО) и инициативността. Целта е да се обясни и приближи ежедневната дейност на обществените представители до реалните проблеми на всеки от нас и по този начин да се улесни участието и на пасивните хора в обществено-политическия живот. Пример за това може да бъде кметският въпросник, който направихме с Горичка.бг. Прави чест на България, че вече има добре развита мрежа от НПО (не без огромна помощ от чужбина), коята спорадично успява да прокара свои инициативи. Ето един непълен списък от организации, чиято дейност следя и ценя:

• Център за изследване на демокрацията
• Център за либерални стратегии
• За Земята
• Фамилия НПО за изкуство и култура
• Вело Еволюция
• Движение Промена
• Българският Великден
• Програма Достъп до Информация
• Гражданска инициатива Справедливост
• Прозрачност без граници
• АКСЕС-София
• Институт за пазарна икономика

Ще се радвам този списък да расте и да въвлече по един или друг начин всеки от нас. Защото все пак има проблеми, които можем да решим само заедно.