неделя, 25 май 2008 г.

Нечут отговор

Николай Камов задава едно реторично "Защо?". Аз съвсем не толкова риторично му отговарям... дали на него или на някой, в когото имам повече надежда и доверие...

Защото с десетки години ни е насаждано, че самоинициативата е противопоказна и съвременният пост-комунистически елит си е създал такава среда, че сред тях това е най-вярно. Защото представителните лица на България говорят неща, които явно не осъзнават, но са научени да повтарят като папагали (за справка една днешна статия от Дневник). Фактът, че това, което казват е диаметрално противоположно на политиката, която водят (в примера - пълно задушаване на образователната система), сочи че нито действията, нито думите им са авторски. Нашият елит не осъзнава, че хората могат да издърпат и него от дупката, в която сам се натика. Но тях ги е страх дори от сенките им.

Това работи перфектно в комунистическо-олигархичестия строй на пост-КГБ, както и във военния строй на НАТО, но не и в едно общество в което свободата е споделена ценност.
Похвално е, че има политици, които доказаха, че могат да действат с мисъл и конструктивно, но те остават в сянка.

И от Вас има още много да се иска г-н Камов, прекалено много.