Комуникационни канали

С прехода към все по-масова онлайн комуникация представите ни за комуникационни канали се променят.
Докато класическите като говор, език на тялото, интонация на гласа и други от този вид се зараждат интуитивно, новите са директно планирани и проектирани. Така например класическият чат е просто текст, но в последствие е обогатен с емотиконки, моливът в Skype (който издайнически трие и чупи), аватарите в SecondLife (отново за разлика от реалния живот, жестовете тук няма как да са спонтанни), харесване във Facebook, Digg.it и т.н. Така в дигиталните медии невербалната комуникация е съзнателна (или по-лесна за забелязване и манипулиране) вместо неволна.
Разбира се там където технологиите просто се използват да предават конвенционална комуникация това не е така. Например при интернет телефонията интонацията е частично интуитивна, също така и изборът на думи издава характер.

Опасността от едностранна история*

* заглавието е взаимствано от лекцията на Чимаманда Адичи (Chimamanda Adichie), The danger of a single story.

Сред педагозите е добре известно, че една идея може много по-лесно да се предаде, когато тя бъде доведена близо до контекста на слушателя. Ето един добър пример: лекцията на Чимаманда Адичи за това колко подвеждаща може да е представа, развита въз основа само на една история...



...и примерът със Скарлет Йохансон и представата й за България.



Една съвсем друга тема е дори това, което казва да е обективно, доколко приемливо е да го казва публично. Този въпрос може да получи различен отговор в различни култури.

За подривните промени в ежедневието ни

Днес попаднах на една много хубава статия за новата дефиниция на грамотност (на английски), която въвлича много идеи и представи, за да постави повече въпроси, отколкото дава отговори.

Лично или не?

Фен съм на съвременното изкуство. Не знам почти нищо за историята му и трудно помня имена, но когато то се докосне до мен, го ценя много високо. Това е рядкост, но си заслужава да видиш десетки творби, за да намериш една, която наистина да те грабне.

Затова и ми стана много приятно и интересно когато започна блогът Нищо лично. Понеже България е една малка страна, а българите се привличат взаимно със спецификата си, според мен няма как нещо българско да не е лично. Блогът ми харесва. Но някак си много странно ми харесват статиите, които засягат теми, за които аз лично знам малко. В момента, в който съм по-запознат с темата, анонимният автор има доста далечни от моите представи. Въпреки това ми харесва... предвид реалностите и възможностите.

Не крадете, Бойко каза!

Източник: PRO-BG

Гласуването и надеждността

Във Великобритания регистрирането за гласуване подобрява кредитния рейтинг. Замислих се каква е мотивацията зад това...

Настрадин Ходжа и мъдростта

Много ми допадна една историйка за Настрадин Ходжа, на която попаднах преди време:

Настрадин Ходжа го направили имам в една селска джамия, ама него хич не му се разправяло със селяните. Влязъл първият ден и попитал множеството:
- Знаете ли сега какво ще ви кажа?
Хората казали:
- Не знаем.
- Ми като не знаете, няма какво да говорим.
Влязъл на следващия ден и пак пита:
- Знаете ли какво ще ви кажа?
- Знаем - казали хората.
- Като знаете, аз защо да ви приказвам.
И си излязъл. На третия ден влязъл и рекъл пак:
- Знаете ли какво ще ви кажа?
Половината рекли - знаем, другите - не знаем.
Той им казал:
- Ха сега тези дето знаят да кажат на онези дето не знаят.

Виждал съм тази история цитирана по различни поводи, кога като добър пример, кога - като лош. Но на мен лично много ми допадна.
Няма как на дълго и нашироко да се аргументирам, затова просто ще направя една препратка към социалния конструктивизъм и факта, че един от основоположниците му - Лев Виготски в момента е един от най-цитираните автори в научните публикации от от психология през педагогика до управление на знанието. Една от основните тези на социалния конструктивизъм е, че знанието и мирогледът са не се предават, а се пресъздават колективно.