Предизвикателства за кандидат-кметове

Бесен съм за това как започна подготовката за местните избори в София. А имах големи надежди
по няколко причини:

1. При местните избори кандидатите са най-близо до избирателите. Това е комбинация от проблемите, с които се занимава местната власт; малките изборни територии; по-лесната вероятност избирателите да познават кандидатите, но и от много други фактори.
2. Кметът на столицата има потенциала да повлече крак за промяна в цялата страна. Така направи не само Бойко Борисов, но и много политици извън България.
3. Хората в София са по традиция политически по-активни и видимо по-критични към управляващите.
4. Мажоритарните избори дават възможност за концентриране на кампанията и на очакванията към един конкретен човек. При всичките си предимства и недостатъци, това прави вота много по-прост: личен, а не идеен и концептуален.

Като част от споменатата моя надежда, започнах платформата Бъдеще за София, в която граждани могат да предлагат и обсъждат идеи. Целта му беше да натрупам критична маса от инициативни граждани, които да съберат идеи, да привлекат различни НПОта, с които да могат да образуват една силна вълна, която да привлече около себе си и малките реформистски партии. По ред причини не успях да събера необходимата инерция, за да може този процес да се задвижи и набере скорост.

В същото време, външните процеси се развиха по очакван, но възможно най-лош сценарий: Десислава Иванчева и Биляна Петрова (заслужено) набраха смелост да започнат тяхно политическо движение отвъд Младост. Спаси София най-наивно си повярваха, че самоинициативно могат да задвижат процеса на непартийна номинация. В Демократична България пък явно Да България и Зеленото движение се заслепиха от миг слава и заговориха как са трета политическа сила в София и как събрали 6% от националния вот за евроизборите. Но в слепотата си явно отказват да видят, че третият не отива на балотаж, а 6% продължава да бъде в рамките на традиционната подкрепа на това, което преди беше ДСБ. Е да, малко повече, което те отдават на 3% подкрепа за тях на парламентарните избори.

При така стеклите се обстоятелства и предвид, че никой досега не припозна платформата Бъдеще за София като нещо повече от мой личен проект, аз ще я използвам, за да поправя колкото мога това, което смятам за изключителна грешка. За предстоящите избори, фейсбук страницата на Бъдеще за София ще подпомага гласоподавателите в София да направят информиран избор и ще информира кандидатите за подкрепата, която получават. Ще правя това с помощта на няколко предизвикателства, които ще разкрия в движение. Ще ми е нужна помощ и ще съм отворен и благодарен за всякаква подкрепа - от идеи и съвети до вътрешна информация и провокации.

Прекалено оптимистичната ми цел е поне един кандидат-кмет в течение на кампанията да припознае слабостта си и да се оттегли в полза на друг кандидат. Това едва ли ще се случи, защото зад тези кандидати без надежда са се наредили дълги опашки от апаратчици, които драпат да се вредят за място в СОС, сякаш това би им осигурило някакви кой знае какви привилегии. Много от тези партийни и кандидат-партийни бюрократи ще си останат за винаги никому неизвестни чиновници, които ако си изиграят картите добре може да се уредят в някоя общинска комисия. Но в политиката е така: борбата за принципи се смесва с борбата за постове.