неделя, 21 март 2010 г.

Животните около нас

Чудно място е Лондон.

Тук вместо хлебарки имат калинки, вместо плъхове имат катерици, вместо бездомни кучета имат лисици... или поне е по-интересно човек да вижда нещата така.

Beauty is in the eye of the beholder.

събота, 20 март 2010 г.

Рай и ад, старание*

От същия храм в Чанг май. Бях направил снимки на около 20 подобни табели в онзи храм. Този беше единственият, който намерих и имаше преводи. Надписи имаше и в други. За съжаление съм загубил другите снимки, които направих.



* Ще се радвам някой да ми помогне с добър превод на тези будистски табели от Тайланд, защото на мен ми е трудно.

сряда, 17 март 2010 г.

Храм, Мир*

Табела от будистски храм в Чанг май.


Храм: Ако определяте храм като пагода или манастир, тогава това място не е храм. Но ако определяте храм като място за мир и доброта, тогава - да, тази гора и тази пещера са храм.
* Ще се радвам някой да ми помогне с останалите преводи на будистски табели от Тайланд, защото на мен ми е трудно.

вторник, 16 март 2010 г.

Бюджетът на България

Прави ми впечатление, че много хора обвиняват Дянков за работата му. Струва ми се, че тези хора пренебрегват едно обяснение от края на 2009. Тогава стана ясно, че Костов е предложил на Дянков да не спасява бюджета в края на годината.
Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

Дянков обяснява неговото разбиране в Дневник:
Министърът коментира предложението на Иван Костов от миналото лято държавата да разплати задълженията, поети от предишното правителство, и така отговорността за целия дефицит да се припише на тройната коалиция като правилно, но само от политическа гледна точка. "Тогава бюджетният дефицит щеше да бъде много по-голям, над 3.5% от БВП, и щяхме да надхвърлим един от критериите за ERM2. Не само заради ERM2, но и за стабилността на борда, което всъщност е по-важно, не допуснахме голям дефицит, макар че от политическа гледна точка беше по-лесно", каза той.

Мисля, че това е много отговорна постъпка. Имайте я предвид когато пак стане дума за липса на пари в държавата до края на кризата.

сряда, 3 март 2010 г.

Външна и вътрешна мотивация

Наскоро гледах един епизод на телевизионното шоу The Apprentice, в който отборите трябва да направят радио хит. Накрая от загубилия екип казват, че са рискували и загубили. Единият от асистентите на Тръмп (Джордж) поправя, че това не е било риск, а глупост и, че който се опитва да променя публиката, губи. Това е 100% вярно в света на бизнеса, където консуматорът е цар. Затова и в повечето комерсиални индустрии малцина рискуват, а повечето се борят да докопат дял от баницата на консуматорите. Просто те правят това, за да вземат парите - най-тривиалният външен мотивиращ фактор.

Но има една друга паралелна реалност, в която да правиш нещо, в което няма достатъчно ново и риск, е просто плагиатство. Това е светът на некомерсиалното изкуство и културата. Свят, в който вътрешната мотивация на хората е движещата сила. Свят, в който идеите се реализират така както авторът им иска да ги види. Свят, в който ако успееш, може да не забогатееш непременно, но във всички случаи някой някъде ще си спомни за теб и може би дори ще си заслужиш да бъдеш споменат в някоя книга за твоята област. Именно това е светът, в който става промяната. Именно от там идват новите идеи, които индустрията после предъвква многократно докато има кой да плаща.

Разбира се, има и един свят на иноваторството и предприемачеството, който някак си успява да се задържи посредата. Но когато аз започвам нещо, все по-често се питам: за пари ли го правя или за удоволствие. И това ми помага да преценя кой дърпа конците - аз или пазара.