Външна и вътрешна мотивация

Наскоро гледах един епизод на телевизионното шоу The Apprentice, в който отборите трябва да направят радио хит. Накрая от загубилия екип казват, че са рискували и загубили. Единият от асистентите на Тръмп (Джордж) поправя, че това не е било риск, а глупост и, че който се опитва да променя публиката, губи. Това е 100% вярно в света на бизнеса, където консуматорът е цар. Затова и в повечето комерсиални индустрии малцина рискуват, а повечето се борят да докопат дял от баницата на консуматорите. Просто те правят това, за да вземат парите - най-тривиалният външен мотивиращ фактор.

Но има една друга паралелна реалност, в която да правиш нещо, в което няма достатъчно ново и риск, е просто плагиатство. Това е светът на некомерсиалното изкуство и културата. Свят, в който вътрешната мотивация на хората е движещата сила. Свят, в който идеите се реализират така както авторът им иска да ги види. Свят, в който ако успееш, може да не забогатееш непременно, но във всички случаи някой някъде ще си спомни за теб и може би дори ще си заслужиш да бъдеш споменат в някоя книга за твоята област. Именно това е светът, в който става промяната. Именно от там идват новите идеи, които индустрията после предъвква многократно докато има кой да плаща.

Разбира се, има и един свят на иноваторството и предприемачеството, който някак си успява да се задържи посредата. Но когато аз започвам нещо, все по-често се питам: за пари ли го правя или за удоволствие. И това ми помага да преценя кой дърпа конците - аз или пазара.