сряда, 3 март 2010 г.

Външна и вътрешна мотивация

Наскоро гледах един епизод на телевизионното шоу The Apprentice, в който отборите трябва да направят радио хит. Накрая от загубилия екип казват, че са рискували и загубили. Единият от асистентите на Тръмп (Джордж) поправя, че това не е било риск, а глупост и, че който се опитва да променя публиката, губи. Това е 100% вярно в света на бизнеса, където консуматорът е цар. Затова и в повечето комерсиални индустрии малцина рискуват, а повечето се борят да докопат дял от баницата на консуматорите. Просто те правят това, за да вземат парите - най-тривиалният външен мотивиращ фактор.

Но има една друга паралелна реалност, в която да правиш нещо, в което няма достатъчно ново и риск, е просто плагиатство. Това е светът на некомерсиалното изкуство и културата. Свят, в който вътрешната мотивация на хората е движещата сила. Свят, в който идеите се реализират така както авторът им иска да ги види. Свят, в който ако успееш, може да не забогатееш непременно, но във всички случаи някой някъде ще си спомни за теб и може би дори ще си заслужиш да бъдеш споменат в някоя книга за твоята област. Именно това е светът, в който става промяната. Именно от там идват новите идеи, които индустрията после предъвква многократно докато има кой да плаща.

Разбира се, има и един свят на иноваторството и предприемачеството, който някак си успява да се задържи посредата. Но когато аз започвам нещо, все по-често се питам: за пари ли го правя или за удоволствие. И това ми помага да преценя кой дърпа конците - аз или пазара.

3 коментара:

  1. Двата типа "Продукти" се влияят от два различни фактори. При комерсиалните такива, успехът се състои в това хората да купят, дори и след това да им омръзне да не използват дадения продукт. Затова и характеристиките на този тип продукти са такива - шарени целофани, форма без съдържание.

    Вторият тип "продукти" са успешни, когато хората се приобщят към тях. А за да се приобщят, освен ако не са вече приобщени към нещо подобно, трябва и да променят начина си на мислене. Там основният закон който диктува успеха е законът на меметиката.

    ОтговорИзтриване
  2. хаха, това много ми напомня времето, когато трябваше да пишем теми по литература за изпитите за гимназия.Общо взето трябваше да се пишат все едни и същи клишета. Аз не исках, но като си пишех моите интерпретации оценката страдаше много. Постепенно се научих да пиша моите мисли завоалирано. Темата си се развива, както учителите очакват, но от време на време се промакват моите неща. Беше интересно доста: колко ще мине. Май така се прави и изкуство в държави, в които няма свобода на словото..
    Та май може хем пари, хем слава. Само дето трябва да си много добър и обятелен:)

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубаво сравнение. Може би единствената разлика е, че при комерсиалните продукти не е забранено да вкараш нещо лично :)

    ОтговорИзтриване