Проблем ли е неинформирания активизъм

След втората статия в блоговете на Капитал за вредата от неинформирания активизъм, реших да споделя защо тези статии ми се струват крайно безсмислени.

На първо място: да, фанатизирания и неинформиран активизъм е доста жалко явление.

Но за мен не това е проблемът. За мен е явно, че другата страна е неспособна да защити своите "доказани" позиции. И имено това е проблемът, че в цитираните дебати никой не си прави труда всъщност да потърси и популяризира възможно най-обективната истина, доколкото тя съществува или поне да покаже последни изследвания. А имено активизма провокира публичност и опити за диалогичност. Поне на теория, за да се избегнат ненужни конфликти. В България този ефект е доста слаб и където се забелязва, аз го отдавам на популизма на хора като Бойко Борисов, които в стремежа си да се харесат, без много-много да мислят си изпяват всичко, за което се сетят - не е лошо.

А например във Великобритания обществото очаква от учените да взимат участие в медийния дебат. Самите научни институции полагат усилия да подобрят медийните умения на своите кадри. Правителството разполага с паралелна структура от учени-консултанти, които - с тежестта на авторитета в областта си - изказват мнения по актуални теми.

Затова когато в блоговете на Капитал се появят статии, които взимат страна, изтъкват някакви факти, без източници (въпреки претенциозното име на категория - наука) и слагат думи в устата на опонентите си, аз се замислям всъщност дали авторите не говорят за самите себе си. Но трябва да си призная, че - заради тези мои мисли - и в двата случая не успях да се навия да прочета цялата статия до края.