В едно демократично общество, за разлика от тоталитарното, политиката не се прави от партийните лидери, а от обикновените граждани. Политиците само ни представят в държавното управление. Напоследък имаше доста протести. Те показаха, че можем да променим политиката, да обърнем конкретни несправедливи решения, но те не могат да изградят стратегия за дългосрочно развитие, каквато всъщност ни трябва. Важен е нашият ангажимент от самото начало – това, което наричат обществен договор и контрол на качеството на политиката.
Какво следва от това? Да вкараме зелените инициативи активно в политиката. В Горичка тръгнахме от идеята да подготвим по 15 въпроса за кандидатите за кметове в 15 големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Стара Загора, Благоевград, Габрово, Хасково, Перник, Севлиево, Кърджали, Смолян, Велико Търново. Целта е от една страна да накараме кандидатите и техните екипи да заявят публично еко визията си (дръвчета, парникови емисии, каквото друго сметнат за важно) и в същото време да привлечем вниманието им към това, на което му се вика „зелена политика”. По света зелената политика вече не е работа само на Зелената партия, напротив, всяка политическа сила си има зелена платформа. Толкова наболели са проблемите.
В политиката, както и навсякъде в живота, всеки си има точно определена сфера от отговорности. И точно от кметовете зависи решаването на много регионални проблеми. Кметовете са и най-близо до конкретните проблеми на местата, където живеем.
Българските политици (както професионалните, така и голяма част от хората) се занимават с неща като децентрализация, корупция, манипулация и национална сигурност. Междувременно обаче проблемите на средата, в която живеем, се изострят. Проблеми като безразборното презастрояване, унищожаването на зелените площи, изхвърлянето на неконтролируеми количества отпадъци, индустриалното замърсяване...
Един сигурен начин да накараме политиците да забележат всичко това е да поискаме от тях да се включат в дебат по тези теми. Такъв дебат може да повдигне всеки от нас. Всеки може да зададе въпросите, които го интересуват, на професионалните политици и да разпространи в обществото това, което е извлякъл.
Думите в политиката имат огромно значение. Професионалните политици имат нужда от общественото доверие, за да могат да бъдат нечии представители. За да се сдобият с това доверие, преди избори те правят проекти за управленски програми, които ние можем да подкрепим (или отхвърлим) с увереността, че тези програми ще бъдат изпълнени. Всеки има нужда от ясна визия как ще се развива политическата среда през следващия един мандат, за да може от своя страна да планира собствения си обществено-икономически живот. Естествено е да искаме в края на мандата да видим развитие по проблема, който е тежал на предишните избори. Когато не сме доволни, ние имаме пълни основания да си потърсим по-добър представител.
В България много хора се отчайват и се отказват от правото си на избор. Те не търсят разлика между политиците. Още Алеко Константинов се възмущава от това като слага думите "Маскари са до един!" в устата на Бай Ганьо. А както и другите хора, така и политиците не могат да бъдат напълно еднакви. Въпрос на желание е преди избори човек да се поинтересува от кандидатите и да избере този от тях, в който има най-голямо доверие и който е най-компетентен за конкретните проблеми. Въпрос на воля е човек да не се отказва да отстоява позициите си дори, когато неговият кандидат не спечели на тези избори.
И пак към въпросника и към нещо, с което всеки от вас може да ни помогне. С въпроси.
- Кажете ни кои са най-наболелите проблеми във вашия град или регион.
- И... как конкретно вашият град може да стане зелен?
С други думи, задайте зелените си въпроси към кандидат-кметовете, а ние ще имаме грижата да ги обобщим и включим във въпросника. После ще го разпратим и ще чакаме отговори. Ще ви държим в течение за резултатите. Нали целта е да спасим планетата, за да можем да продължим да живеем на нея и след още няколко кметски мандата.
И един допълващ коментар:С тези въпроси искаме от една страна да ги накараме да заявят публично как смятат да подходят към конкретните проблеми, но в същото време и да привлечем вниманието им към зелената политика. Вярваме, че като поставим въпросите ще ги накараме да се замислят за темите, които засягат средата около нас и ще привлечем фокуса им към проблемите, които я заплашват. Ние знаем, че някои от тях може изобщо да не ни обърнат внимание, че други може да не отговорят сериозно, че трети могат да се опитат да ни излъжат. Но знаем също така, че каквото и да направят, то ще ни помогне занапред да взимаме по-правилни решения, когато избираме нашите управляващи.
Интересни са резултатите от въпросника. Отговориха ни само 8 човека:
- Мартин Заимов (кандидат за кмет на София, избран за общински съветник, Алианс за София)
- Мария Харбова (кандидат за кмет на район Триадица в София, бивш общински съветник, Съюз БГ)
- Антония Първанова (кандидат за кмет на София, НДСВ)
- Виктор Серов (кандидат за кмет на София, ПД Социалдемократи)
- Цветан Нанов (кандидат за кмет на Габрово, действащ областен управител, Коалиция Обединена десница)
- Георги Вълчев (кандидат за кмет на София, "Зелена" партия)
- Георги Иванов (кмет на Хасково, подкрепен от НДСВ, ВМРО, БСП и подобни)
- Хасан Азис (несменяем кмет на Кърджали, ДПС)
http://dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/06/02/728997_na_kogo_e_udobno_vsichki_da_sa_maskari/
ОтговорИзтриванеЗа съжаление реалните резултати от инициативата са по-скоро тъжни: http://mapto-on.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
ОтговорИзтриванеВъпреки това в процеса на организиране на тези въпросници, се убедих, че в България има много хора, които знаят какво и как трябва да се направи реалностите да се подобрят. Може и не всеки път всеки от тях да е прав (всеки греши). Все пак се убедих, че когато гражданите проявят заинтересованост към политиката, и политиците започват да полагат повече усилия да вършат работа, която гражданите биха оценили положително.
Остава само хората да започнат по-активно да търсят сметка от политиците, които ги представляват. Това вече се случва в България, но трябва от изключение да се превърне в ежедневие.