Но всичко това нямаше да ме впечатли толкова много, ако филмът не ме наведе на нещо, което ми се струва изключително близко. За мен филмът разказва за обществото и хората, диктатурата и свободата. За това че липсата на свобода смущава живота най-вече на интелектуалците. За това, че за разлика от простолюдието, за тях човешките права са не по-малко важни от въздуха и водата.
Но нямаше да чувствам филма чак толкова лично, ако той не свършва с повторното избягване на главната героиня от Иран. Филмът се разказва и за всички онези хора, които осъзнават, че те вече са останали без дом...
Една силно развита култура не може лесно да бъде скършена от един или друг режим: http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/03/12/688227_iran_-_pustiniata_na_moeto_nevejestvo/
ОтговорИзтриване