За мен това е нещо, което в някаква степен мъчи всяко съвременно общество, не само българското. На практика в днешното време на индивида е много по-трудно човек да прояви загриженост за другия, да се опита да разбере света през неговите очи.
Смятам, че две от причините за това могат да се обяснят с открития в областта на психологията: от една страна преекспонирането на ролята на парите, но от друга - тяхната недостатъчност. Тук се опитвам да обясня това, което на пръв поглед може да изглежда противоречиво. Според мен, то е въпрос на баланс.
Първата причина е, че отношенията в съвременното общество все повече се базират на външни стимули, които допринасят до омаловажаването на вътрешните. Мисля, че проблемът тук е, че хората, а от това и вътрешните им мотивации, са различни - някои имат едни стимули да задълбочат връзката си с клиента, други - други, а трети може и да нямат. Чрез външни мотивиращи фактори (най-често пари) регулаторите се опитват да оеднаквят мотивацията. Проблемът е, че това въвеждане на стандартни мотивиращи фактори подрива и вътрешната мотивация на тези, които я имат силно изразена.
Втората причина, която е по-специфична за неработещите здравни системи, е свързана с откритието, че за хората, вършещи интелектуална работа, парите са само условен и частичен мотиватор. Те всъщност са фактор само дотолкова, доколкото човек изкарва достатъчно да си осигури задоволително съществуване. При нас това базово изискване не е покрито. Ако успеем да преодолеем този праг, от там нататък ролята на парите е второстепенна и отново значение придобиват фактори, които можем да твърдим, че са свързани с вътрешната мотивация - автономия, майсторство/майсторлък* и цел.
Накрая ми се иска да спомена, че смятам, че този проблем стои в основата на проблемите и в образователната система, но и по-общо във всяка сфера, където се дава персонализирана помощ.
* Не съм убеден, че съм превел английската дума mastery правилно.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар