Кой храни неправителствения сектор

В България напоследък се говори за една книга на Достена Лаврен - Експертите на прехода. Впечатлен от заглавието и факта, че книгата е дисертация, писана във Франция, и аз се изкуших да си я купя. В нея авторката разнищва повечето неправителствени организации, занимаващи се с политика на национално ниво, наричайки ги с чуждицата think-tanks (представя я и като американски инструмент за влияние в Европа) и нарича някои от тях например "деца на Сорос", имайки предвид, че те усвояват финансиране от него.

На фона на тези обвинения се появи един много любопитен анализ, който показа, че едва 7% от държавната субсидия за НПО се разпределя на конкурсен принцип. Направи ми впечатление и експресното осигуряване за средства за почистване на паметника на съветската армия, защото с такава бързина едва ли става дума за целево финансиране.

Моят коментар: по-добре пари от Сорос с конкурс, отколкото пари от данъкоплатците без конкурс. В първия случай поне открито се казва кой и защо дава тези пари, във втория бенефициенти се оказват организации, съмнително близки с управляващите, но не е ясно за какво получават пари и какво правят с тях.