Проблеми с финансирането на приложна наука

Един приятел наскоро публикува статия за неправомерното усвояване на пари за наука. Напълно съм съгласен с него, но понеже темата ме засяга лично, ми се прииска да задълбая малко повече в това как се оценяват научните изследвания. С тази статия искам да разкажа малко за опита, който имам с финансирането на научни проекти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) от Европейската комисия. Смятам, че този опит е много показателен за проблемите на финансиране на приложната наука.

На първо място смятам, че е много важно да се уточни, че финансирането за приложна и абстрактна наука следва да се определя по напълно различни методи. Докато приложната наука е нещо, от което може и трябва да се търси възвръщаемост (пък било то и дългосрочна), абстрактната наука е по-скоро нещо, което подобно на културата, се финансира от съвсем други подбуди, които дори може и да не са рационални.

Та за моя опит: Досега съм работил по няколко различни проекта (в различни консорциуми) по рамковите програми на технологии за информационното общество на ЕС. Общото във всички тях е, че въпреки много амбициозни обещания в началото, всички те достигат до разработката на прототип, който е в толкова начална фаза, че е на практика неизползваем от кой да е друг, освен разработчиците. Интересното е, че във всичките тези проекти е имало партньори, които са представители на индустрията или поне потребители (които би трябвало да осигуряват приемственост отвъд времетраенето на проекта) и, че съм виждал работата по някои от тези проекти да се споменава от представители на комисията като пример за подражание.

С колеги сме си говорили, че това е признак за определен проблем в метода на финансиране на технологични проекти от Европейската комисия. В сърцевината му лежи абсурдът, че от една страна комисията поощрява учените да се изхвърлят с идеи, които са трудно изпълними, от друга - след това има оплаквания, че няма достатъчно трансфер от тази наука към индустрията и към приложения. На практика първата част от този конфликт се крие в тънкия баланс между високият риск в научните проекти (т.нар. blue-sky projects) и фокусирането върху проблеми, които на всеки що-годе информиран е ясно, че няма как да бъдат решени в рамките на около 3 години, колкото е типичната продължителност на подобни проекти. Втората част е свързана с факта, че научно-изследователската работа е креативна дейност и като такава темповете на работа са много субективни. В резултат учените са успели да си извоюват по-слаб контрол и в последствие - често липса на резултати, които могат да се пренесат отвъд контекста на конкретния проект.

Това е много заплетен проблем и е уместно да се спомене, че донякъде ЕС е пионер при сблъскването с него. Казвам това предвид факта, че в световен мащаб, финансирането по рамковите програми на ЕС в областта на ИКТ като размер (преразпределян от едно административно тяло) е съпоставимо може би само със съответното финансиране на ДАРПА. А както съм писал и преди, когато подобни схеми се разрастват, усложненията свързани с тях се увеличават експоненциално.