неделя, 8 август 2010 г.

Разбий системата*

* заглавието е взаимствано от името на един от първите брейкбийт сингли в България.

Тези дни отново си говорих с приятели за устройството на световното общество (или както те го наричат „системата“). Те говореха за „тях“ като лошите, но тези лоши като че ли винаги са различни хора, които някак си магически съумяват да манипулират света.

Моето мнение е доста по-различно и ще се опитам да обясня една основна част тук. Според моите представи всъщност глобалната икономика („системата“) функционира завидно добре. Това звучи много странно на фона на милиардите бедни и безспорните несправедливости, за които разбираме всеки ден. И то в общество, в което банкери, прекупвачи, консултанти, издатели и адвокати, които наглед не създават нищо, са завидно богати.

Според някои е възможно общество, което е нещо като оригиналната комунистическа утопия, но по-често сравнявана с приятелските кръгове, където хората си помагат от чисти взаимноизгодни подбуди, а не за пари. В такава система няма място за гореизброените посредници. И наистина изглежда много хора са виждали компании или комуни, където хората си имат взаимно доверие и общуват (както търгуват, така и разрешават споровете си) директно.

Тази идея изглежда много примамлива, но има много причини опитите да бъде приложена в по-широки мащаби да не са толкова лесни. Аз си мисля, че противодействието, което оказват недоброжелатели дори не е една от основните спънки. Мисля, че много по-решаваща роля играе проблемът с общуването. А именно него се опитват да решат всичките посредници. Накратко този проблем може да се опише с това, че с нарастването на броя хора, броят двустранни отношения между тях нараства експоненциално. Така в едно глобално общество хората няма как да се познават пряко и съответно да имат например изградено доверие.

Затова всъщност обществото печели от това, че се появяват тези посредници, които специализират в определена услуга, за която хората им се доверяват. Но за да могат да изградят доверие, те на практика поемат риска в общуването. Така например прекупвачът купува стоката когато и където продавачът може да я набави, но я продава на удобно на купувача място и време. Банкерът пък, предлага фиксирани лихви, както за депозити, така и за кредити, с което поема несигурността от различната цена на парите на различни места според това дали на някого моментно са му в повече или не му достигат. Издателят финансира твореца докато последният не реализира продукта си, за да може да спечели. Юристът пък помага на две страни да намерят взаимно-приемлив компромис. Има още много такива примери като кредитни, разплащателни и сертифициращи агенции, които с името си гарантират остандартени очаквания дори на противоположни краища на света. Всички тези примери са форма на риск, която посредникът поема от двете основни страни (в комуникацията, търговията или каквото и да било).

Естествено, един посредник трябва да има добра причина да поеме чуждия риск. Парите, като стандартна обменна единица, са най-директният начин такъв посредник да бъде мотивиран. Тук често хората изтъкват, че много често - например издателите - посредниците взимат повече от самите създатели. Но пропорциите са относителни и въпрос на договорка. Основно предимство на свободния пазар е, че ако някой смята определена договорка за несправедлива, той на практика открива ниша, която може да запълни с по-справедлива договорка и по този начин да вземе (или допълни) бизнеса на другите посредници. Именно затова много от съвременните мислители и практици виждат решение на проблемите в предприемачеството, дори често в подривното. Съвременните технологии непрекъснато правят възможни неща, които до скоро не сме можели дори да си представим.

Предприемачеството има силата да пробие системата, без да я разрушава. Един вид отвътре, чрез плавното опипване на еволюцията, а не разрухата на революцията. В прикачената презентация се показва нагледно защо плавното, рекомбиниращо развитие, е по-обогатяващо от конфронтационното и изключващото.



Тази тема е безкрайна. А и аз самият едва ли мога да я обясня. Но на тези, които се интересуват повече, мога да препоръчам класическата уводна книга на Пол Хейн „Икономическият начин на мислене“.

6 коментара:

  1. Правилно си напипал основното във функцията на банковата система. Според икономическата теория, финансовите посредници ( каквито са банките) осъществяват връзката между имащите ликвидни средства в излишък и тези, които търсят такива. С други думи, между спестителите и инвеститорите.

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласен, но аз не бих нарекъл вторите инвеститори. За мен инвеститорите са тези, които имат средствата и търсят по-висока от стандартната доходност за тях. С това те се нареждат до спестителите. За мен от другата страна са консуматорите (съпоставката на спестителите) и предприемачите (съпоставката на инвеститорите).

    ОтговорИзтриване
  3. Какво е напипал за банковата система? :) Май е пропуснал урока за системата на минималните задължителни резерви - посредничеството е ВТОРИЧНА функция за банката, по същество тя е ПРОИЗОВДИТЕЛ на пари. Който не го разбира, да не словоблудства излишно!

    ОтговорИзтриване
  4. Търговската или инвестиционната банка е производител на пари, драги ми Анонимен?

    ОтговорИзтриване
  5. Началото на това видео показва ограничението на това с колко хора може да общува човек: https://vimeo.com/70534716
    Самото видео е за личното внимание - нещо, което споменавам тук: http://mapto-on.blogspot.co.uk/2012/01/blog-post.html

    ОтговорИзтриване
  6. Още една илюстрация на идеята за предимството на средно-големите групи:
    http://phys.org/news/2014-04-chefs-smaller-groups-accurate-decision-making.html

    ОтговорИзтриване