понеделник, 2 февруари 2009 г.

Образованието като бизнес

Помествам цитати от едно интервю, което много ми харесва.

За една година можем да разработим нова магистърска програма, ако бизнесът желае да си партнираме

...Учебният план по нея [новата магистърска програма във ФМИ на СУ] също е уникален за Централна и Източна Европа – колегите ни от Румъния, Унгария и Полша засега имат само дисциплина "Технологично предприемачество", а ние - цяла магистърска програма. Надяваме се да разпространим опита си и в други ЦИЕ университети...

...В развитите страни се правят проучвания сред бизнеса и ИТ мениджърите на големите компютърни компании по въпроса какви знания биха искали да имат потенциалните им работници след пет години. Разработват се стратегически учебни планове. Съществува например един много добър учебен план за Computing Curricula 2005, подготвен от The Association for Computing Machinery (ACM), The Association for Information Systems (AIS), The Computer Society (IEEE-CS). Подобни учебните планове се актуализират през кратък интервал от години. Подобни планове се предлагат и от Световната банка. Мисля, че ние постигнахме успехи в бакалавърското и магистърско образование във Факултета, като изследвахме тези проучвания и въведохме подходящите промени...

...Ако бизнесът в България има визия и стратегии за нужните компетенции на специалисти, от които ще се нуждае, една година е цикълът да разработим кооперирано нова магистърска програма.

...Въпросът е, че нашият бизнес трябва да каже какво очаква след три, след пет години и освен това, трябва да каже и как ще ни помогне, защото пък нашият въпрос без отговор засега е защо ние да му готвим кадри и с какви ресурси да го правим. Къде е добавената стойност за преподавателите? Нормално ли е студентите ни да получават пъти по-голямо заплащане от преподавателите, а в същото време да очакват да ги учим на нови и актуални компетенции...

Проблемът за мен в образованието е кога нашите потребители - бизнесмени и управляващи - ще започнат да разбират, че това, което ние правим, трябва да ни възвърне инвестицията и позволи да се развиваме, за да сме конкурентоспособни в световен мащаб. Когато бизнесът казва: "Да, тази магистърска програма ми дава кадри, затова ще я спонсорирам", тогава ние започваме да печелим и да ставаме още по-добри...

...За съжаление, в България нещата са много конюнктурни – обикновено у нас не става въпрос за реални нужди и възможности за решаването им, за знания и умения, а повече за контакти и личности (кой кого и как познава). Това е традиция, наслоена от много години, сменят се хората, сменят се и конюнктурите. За съжаление, от моя гледна точка, нещата вървят трудно, защото българският бизнес на практика няма ясни стратегии за повишаване на качеството на продуктите и услугите си, за иновациите и развитието си. Като че ли повече се старае да поддържа съществуващото състояние – т.е., той няма много интерес към добре подготвени инициативни и творчески кадри. Въпросът е бизнесът да оцени, че му трябват талантливи и компетентни кадри. А той ще го оцени, когато започне да участва по-активно и да печели европейски и световни търгове, а не домашни, конюнктурни търгове, когато започне да печели проекти, оценявани от световни специалисти. Голяма част от ИТ/ИС фирмите работят с по-ниско заплатена аутсорс дейност и за нея не им трябват особено талантливи специалисти. Работейки аутсорсинг, те не оставят нищо като история за нашите фирми. Независимо, че от двайсет години говорим за приоритет в ИКТ, аз не съм видял много действия, които да осигуряват реално този приоритет. Разбира се, има и доста фирми, които разбират, знаят, подпомагат. Кризата в момента може би ще забави процеса на развитие, но няма да го спре. Според мен финансовата криза създава потенциал за тези, които знаят и могат, които търсят и предлагат алтернативни решения, които поемат рискове...

...Ще дам конкретен пример: ние създадохме при отлично партньорство с български фирми като изборна една дисциплина - "Business Intelligence" - която две години по-късно стана една от най-желаните сред студентите. Наскоро Coca Cola направи аутсорсинг център в България, който е оглавяван от хората, които преподаваха и се учеха по дисциплината, и всяка година от програмите ни центърът взима по един-двама завършили студенти на работа. Друг голям късмет е, че при нас повечето студенти имат и стаж във фирмите. Те работят в големи и утвърдени световни, европейски и български фирми и фирмената им култура вече е съвременна, глобална. Надяваме се, че нашите студенти от магистърската програма "Технологично предприемачество и иновации в информационните технологии", било сами, било срещайки се с иновативни колеги и приятели по света (предлагаме им доста добри професионални и социални изяви и контакти, участие във форуми и мрежи), ще успеят да направят нови значими фирми...

Във връзка с новите пазарни условия, беше много трудно да убедим Факултетния съвет да приеме дисциплини като "Организационно поведение" във ФМИ. Според мен тази дисциплина трябва да се знае от всеки завършил студент. Нормално в България досега ние имахме много добри функционални и технологични познания. Но какво се случва в момента - глобализация, пазарна икономика - а нашето традиционно висше образование пропусна да ни научи какво е това бизнес, комуникационна и организационна култура. Това всъщност е разликата между нашите специалисти и западните – ние не винаги си знаем цената и трудно я отстояваме...

Кой в България сега има разбирането, за да каже, че, помагайки в образованието на младите, си осигурява пенсията? Аз в момента уча тези студенти, защото, ако искам да получавам пенсия в България, те ще ми я изработят. А как работещите в момента в бизнеса и държавната администрация очакват да получават заплати и пенсии, като не осигуряват адекватни условия за работа, не изплащат необходимите пенсионни осигуровки и на всичкото отгоре, невинаги и недостатъчно произвеждат конкурентни продукти и услуги? Това е реалността в момента...

Разбира се, това не означава, че не трябва да има и образование в области, които не са толкова комерсиални. Но трябва да се разграничават доходните бизнеси, в които да се промотира конкуренция, за да се подобрява доставяното на клиентитие, от субсидираните социални услуги, които са обществено-полезни и за сметка на данъкоплатците. Така е и в комуналните услуги, а и в други сфери. Няма нужда обществото да дава пари за бизнес, който може да се издържа самостоятелно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар