понеделник, 20 септември 2010 г.

Всички невидими деца*

* заглавието е взаимствано от едноименния филм.

Във връзка с една статия за липсата на грижа в домовете за увредени деца от днес изпратих едно писмо до прокуратурата. Наясно съм, че шансът то да бъде прочетено там е малък, затова ми се прииска да го публикувам (същинската част от него) и тук.
Уважаеми дами и господа прокурори,

Едва ли има възрастен човек в България, който да не е осъзнал, че ширещите се престъпност и безхаберие са нещо, в което всички по един или друг начин имаме пръст. Като че ли това е един затворен кръг, в който завързаните по един или друг начин ръце на всеки се преплитат с изгодното
бездействие и удобното оправдание за него. Това е дотолкова болезнено познато на всеки от нас, че ежедневно предпочитаме да мислим за по-прости и по-приятни неща или за собствените си по-специфични, но и по-малки проблеми.

В същото време всеки ден покрай нас се прокрадват милиони възможности, които да ни помогнат като спасителна сламка да се хванем за тях и чрез едно малко действие да задвижим една огромна обществена вълна на промяна, да изкупим поне част от грешките, които сме трупали през годините. Аз вярвам, че всеки от нас с усърдие и добре премерени действия може да започне поне една такава промяна, без да рискува конфликт между идеалите и ежедневието си.

Затова Ви призовавам, моля Ви, опитайте се да намерите начин да покажете, че както Вие, така и аз, сме част от общество, което носи отговорност за действията си и се грижи за слабите си.
Направете това, което ще помогне на родените и неродените ни деца, независимо от своите вродени особености, да получат възможност да преследват мечтите си, колкото и малка може да
е тя. Аз знам (надявам се и Вие) за примери, които подобно на завършека на статията, показват че положителна промяна у тези деца е възможна и вероятна.

Благодаря Ви!
За съжаление тази статия ми напомня на злополучния филм Баклава. Първоначалният замисъл на неговия автор е да снима художествен филм с участието на дете от дом за изоставени деца. Постепенно идеята еволюира в полу-документален филм за българската гротеска реалност. Когато българските институции видяха трейлъра на филма, единствената им реакция беше да го заклеймят, забранят и да преследват автора. Надявам се един ден да успеем да надживеем тази наша вродена комбинация от защитна реакция и лицемерие като общество. Трейлърът на филма може да бъде видян тук. Вие преценете дали в него има нещо документално, въпреки художествения сюжет:

3 коментара:

  1. Ха, шансът българската прокоратура да те разбере, е доста малък. Аз освен че изпратих едно кратко и много по - семпло майлче до главна прокоратура, реших да пратя и едно майлче до членовете на семейството си, да ги подканя да се включат в инициатичвата с майлове. Досега сам получила отговор само от леля ми - адвокат в Бургас. Тя обаче нещо много насериозно беше взела забележката ми за филма Баклава и мен нахрани много - филмът не бил забранен, даже бил излъчван в Бг. Къде мога да си го намеря тоя филм най-накрая, имаш ли идея? Трайлъра сам го гледала прекалено много пъти.
    поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. @boyana, ако се свържеш с автора Алексо Петров (http://lostvulgaros.com), съм сигурен че той ще съдейства филмът да бъде излъчен навсякъде, където не са го забранили.

    ОтговорИзтриване
  3. Няколко примера за това какво могат да постигнат децата "с увреждания", които са толкова по-различни, че ние дори трудно можем да ги разберем:
    http://video.google.com/videoplay?docid=4913196365903075662#

    ОтговорИзтриване