Новото правителство и българите в чужбина

Новата провокативна новина от България е назначаването на Божидар Димитров за министър без портфейл, отговорен за българите в чужбина, освен други приписвани отговорности.

За мен Божидар Димитров е един от олигархичната клика, който има съмнително близки отношения с Черепа и Първанов (дали към този списък не трябва да се добави и Борисов), за да му имам доверие. Връзките му с ДС влошават това впечатление. Михаил Неделев, не без основание, вижда в назначението му стъпка в един по-дълъг контекст. Но като че ли това избледнява на фона на особената му неадекватност да се занимава конкретно с проблемите на непрекъснато увеличаващите се емигранти от България.

Всъщност самият Димитров съмнително премълчава това:

Помолен за коментар дали този пост не се създава само за него, Димитров отговори: "Ако приемем, че 4 млн. българи са излишни, тогава и министерството е излишно." Става въпрос за българи, които по волята на историческите обстоятелства са се оказали извън границите на България - македонските българи, българите в Албания, в Косово, в Северна Гърция, в Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна.(от статия в Дневник, озаглавена "Приех да съм министър, защото познавам проблемите на българите в чужбина").

Той заявява фокус върху хора, които заради систематично погрешната комунистическа политика в България през последните 70 години, нямат никакви основания да се асоциират с нашата държава. За мен тази политика се изчерпва с псевдонационалистическо образование вътре и коминтерновска глобализация отвън (разбирай Съветското преди нациите). А това е в епохата, в която техниките за асимилиране в тези части на Европа достигат своята висота (примери от Беломорието, Македония и Родопите).

На практика (и по това мнението ми се отличава от това на Михаил Неделев), инвазивната риторика спрямо Македония или други региони с исторически български малцинства е контра-продуктивна. Всъщност аз съм склонен да подложа на съмнение доколко тези малцинства все още съществуват. Каква причина има например един потомствен славянин от Беломорска Македония да се определя като българин, след като това би му донесло само негативи, а така или иначе в средата му няма нищо българско. Имам пресен спомен от човек от Македония, който от около 40 години живее в Австралия и води доста глобален живот. Разбира се когато се срещахме във Финландия намерихме много общи теми. Но ме изненада страшно много колко беше убеден, че днешните македонци генетично са по-близо до спартанците, отколкото до славяните.

Другият (може би по-голям) проблем с Божидар Димитров, е че той по никакъв начин не споменава емигрантите. Независимо дали говорим за чикагската, испанската и английската диаспора или студентските общества. В този контекст Божидар Димитров е безличен в сравнение с дейността на НПО-та, включващи българи в чужбина като СБС Бъдеще или Българския Великден. В контекста на поредната вълна млади хора, които панически търсят как да избягат от България, Божидар Димитров не е човекът, който ще положи усилие да осъзнае проблемите. По скоро е човекът, който ще ги задълбочи. А понеже Димитров споменава историческите обстоятелства, няма как да не обърна особено внимание на факта, че от страна на българската държава, политическите проблеми се увеличават, а не намаляват.

А иначе просто така: къде е границата на отговорностите на този министър без портфейл и министъра на външните работи?