събота, 31 декември 2011 г.

Нова година в един нов свят

В коментари след статията за предизвикателствата пред еврозоната през 2012 развих една своя теза. От една страна тя е опит за отговор на един поколенчески проблем, с който човечеството се сблъсква. От друга това е индивидуалният отговор, върху който аз работя несъзнателно през последните 15 години и съзнателно през последните 5. За съжаление този отговор (както и всеки, който е смислен) не е универсално, а мое индивидуално решение. Всеки трябва да реши задачата за себе си. Сега малко по-подробно: използвах подзаглавието на статията като контрапункт, за да развия тезата си.
Забавящ се ръст на икономиката, италиански дългове и нуждата от още икономии ще са истинското предизвикателство през следващата година
Моят прочит е, че истинското предизвикателство е увеличаващата се глобална конкуренция и неспособността на Европа да се адаптира към това. На Европа спешно е нужна нова добавена стойност, за която в световен мащаб има търсене. В текстилната и добивната индустрии, както и в комуникациите, здравеопазването и образованието Европа загуби каквито и водещи в световен план позиции да е имала. Под огромен натиск са машиностроенето (вкл. автомобилостроенето), селското стопанство и ИТ. Умишлено не споменавам финансите, но и те са по-скоро в първия списък. Въпросът е с какво съвременният европеец заслужава по-високото си качество на живот от останалия свят? Отговор все още няма. Въпреки, че сме назад от останалата част на Европа, ние в България продължаваме да работим по-малко и да живеем по-добре от много страни в третия свят. Защо, докога? Тези отговори можем да си ги даде само всеки един от нас поотделно, но засега ми се струва, че отговорите не са никак приятни. Като че ли има единодушие, че структурните реформи са най-доброто, което правителството може да направи, но не са най-важното като цяло. Най-важното е всеки от нас да се вземе в ръце и да покаже, че е незаменим.

Тук не става дума само за това да работим повече - повече работа е само едно от възможните решения, и далеч не най-доброто. По-добър начин да се повиши добавената стойност е да се работи по-ефективно - по-интелигентно, с по-малко халос, с повече концентрация, с повече желание и хъс, с повече мисъл, с повече внимание към това какво може да се научи и от грешките и успехите. Това е решението, което виждаме Северна Европа (и най-вече Германия) да прилага.

Но има един друг според мен още по-добър начин за повишаване на добавената стойност: е да измислиш нещо ново, за което има търсене, но няма предлагане. Това е изключително трудно и не всеки може да го направи. Още по-трудно е да можеш да се издържаш (и то дългосрочно) от предлагането на такава услуга, но успелите със сигурност ще получат уникално предимство.

В България вече се откриха няколко такива ниши като някои иновативни ИТ продукти, многоезичните центрове за поддръжка, античния исторически туризъм, но за да си заслужим благоденствието всеки от нас го чака много работа. Аз лично смятам, че в страната ни има изключително голям потенциал за неконвенционалното обучение (заради кризата в образователната система). Училището по роботика Робопартанс със сигурност е един пример за успешен бизнес в тази област.

Това, което все още предстои да бъде открито в областта е как да бъдат достигнати глобални пазари, защото българският е прекалено малък (и като брой и като средства). А потенциал има голям - ние имаме културни връзки с Европа (все още най-големият икономически съюз в света), рускоезичните страни (огромен пазар, където формалното образование също буксува) и Турция (втората най-бързо растяща икономика в света).

2 коментара:

  1. На мен пък полусъзнателно ми се върти от 10-ина години една теза в главата. И тя е, че няма как една част от населението на планетата да живее по-добре от друга, без да го прави за сметка на и на гърба на тази част, която живее по-зле. Някак си за да има богати, трябва да има и бедни. Равенство е някак невъзможно. Утопично. И по добре живеещите е трудно да се каже че са го заслужили, поне не и почтено. В тази връзка елементарния първосигнален отговор на твоя въпрос: "...с какво съвременният европеец заслужава по-високото си качество на живот от останалия свят?" е: "Ами с това, че е съумял да експлоатира останалите". Лошото е, че това си е по-скоро единствения отговор на въпроса ти. И ако погледнеш назад в историята ще намериш безброй доказателства. И експлоатацията продължава с всякакви и всевъзможни средства.

    Подпис: ДАКС

    ОтговорИзтриване
  2. Дори да си прав, мисля, че има една тънкост, която пропускаш - различните хора ценят различни неща. Така всеки от двама души може да си мисли, че е по-богат от другия и и двамата да живеят щастливо. Парите са един опит да се създаде универсална ценност, но има неща, за които един би дал много пари, друг - нищо. Такъв пример е изкуството - и най-вече съвременното. Друг пример е водата. Трети е Интернет. Не знам дали ще е разбираемо, но самите пари също са различно ценни за различните хора. Всеки ден по телевизията виждаме хора, които биха дали всичко, за да станат милионери, други, които биха дали милиони, за да имат приятели. Може всичките тези примери да ти се струват абстрактни, но на практика всеки един пазар съществува само защото различните хора дават различна оценка на определена стока. И в много (бих казал повечето) от случаите след една сделка и двете страни са доволни.

    ОтговорИзтриване