неделя, 1 януари 2012 г.

Най-лошото, което можеш да направиш

Блоговете са много удобно нещо. Подобно на другите онлайн социални мрежи там можеш да изсипваш мисли и емоции без да се притесняваш за това дали някой ще се интересува да ги прочете. В същото време те представят коварната възможност да кажеш на някого нещо, без да ти се налага да се конфронтираш с разговор очи в очи. Не съм мислил, че ще използвам моя блог по този начин. Все пак има нещо, което ме тормози. Не мога да го кажа на човека директно, защото изобщо не съм в позиция да давам съвети за неща, от които не разбирам. Но ме гложди и изпитвам нужда да го споделя. Коварно, нали?

Твърдо съм убеден, че най-важното за всеки човек е индивидуалното внимание. Не непременно ласкание и угаждане, но откровена грижа за някой близък - колкото повече, толкова по-добре. Все пак възрастните развиват умението да се приспособяват, да преодоляват и да преглъщат. При децата вниманието е нещо много критично, а родителите са тези, които най-много от всички околни са поели дълг за грижата към едно дете - още с неговото създаване и с пускането му да диша и броди по широкия свят. Именно в това за мен се корени важността на семейството като ценност.

Смятам за изключително важно за едно дете родителите да проявяват ежедневен интерес към това, което то преживява и начина по който то възприема събитията около него. В това отношение смятам дългите работни дни за едно необходимо зло, а способността да преглътнеш злободневните работни емоции, когато се прибереш вкъщи, за ключово умение за всеки възпитател. Може би това трябва да остане така поне до деня, в който детето само попита какво се случва на възрастните на работа, а самите възрастни преценят, че то е готово да се сблъска с негативната енергия, която залива трудовия бит. Но дори тогава, един родител е длъжен да повярва на детенцето си, че то е доктор и е изключително важно родителят да бъде прегледан като пациент точно сега или, че новият телефон, който е излязъл има най-големия екран и поддържа най-бързия интернет. Отново, от такова внимание към това, което ни се струва важно и интересно, има нужда всеки човек, но специално между деца и родители, това е едно от най-важните задължения, едно от онези хиляди малки преживявания, които ни оформят като личност.

Затова и за мен най-лошото, което двама родители могат да направят за детето си, е да го поставят в ситуация, в която то не може да бъде с тях двамата едновременно ежедневно и доколкото необходимото зло на ежедневието го позволява. Защото една раздяла около дете не е необходимо зло. Тя е символ на една грешка, един провал - независимо дали грешката е била раздяла или самото дете. Провал, много по-лош от работни, междуличностни или криминални провинения. Защото това е провал, в който е предадено това доверие, което е било дадено безрезервно - доверието, че родителите са готови да пожертват себе си като символ на настоящето, заради детето, което е символ на бъдещето на същите тези родители. Едва ли аз като страничен човек мога да кажа, че раздялата може да бъде избегната, но щом се е стигнало до нея, някъде по пътя е била направена недопустима грешка. Грешка, от която ще страда дете, което няма вина за нея.

Съжалявам за крайните думи.

4 коментара:

  1. Аз лично познавам много хора, които са на мнение, че голямата грешка в семействата, в които са израстнали, е, че родителите им са били прекалено жертвоготвни/консервативни/пасивни, за да се разделят.

    ОтговорИзтриване
  2. Може да звучи надменно, но мненията не винаги са обективни и когато човек казва нещо такова, много често го прави без да си дава ясна преценка какво би означавало да израстне без един родител.

    Разбира се далеч не е невъзможно след раздялата, доведените родители да са пълноценен заместител (защо не и по-добър), но за съжаление напоследък много често се запознавам с хора, които имат вътрешни проблеми, които аз лично отдавам на това, че не са изпитали близостта на родител от единия пол.

    А и все пак не твърдя, че самата раздяла непременно е грешката. В крайна сметка раздялата може да е само крайният резултат от една по-ранна грешка, която никой не е успял да поправи. Независимо от това, в случая жертвата е някой друг.

    ОтговорИзтриване
  3. A reporter asked the couple, "How did you manage to stay together for 65 years?" The woman replied, "We were born in a time when if something was broken we would fix it, not throw it away..."
    http://pinterest.com/pin/237283474087036756/

    ОтговорИзтриване
  4. „Най-доброто, което могат да направят двама родители за детето си е да се обичат. Само с раздялата те му причиняват едно зло. Въпросът е как злото да може да стане по-малко. Законът е длъжник на децата”
    http://www.zapernik.com/obshtestvo/plamen-borisov-nai-dobroto-koeto-mogat-da-napravyat-dvama-roditeli-za_27377/

    ОтговорИзтриване