За нуждата от дебат

Днес попаднах на две интервюта по различни теми, свързани с държавността на противоречиви личности - французинът Едуар Карминяк и българинът Сашо Дончев. И двамата говорят много критично за съвремената политика в своята съответна страна и и двамата са цитирани да казват думи в духа на "не съм пряко зависим от политическата конюктура и затова мога да си позволя да изказвам мнението си свободно". Знам прекалено малко и за двамата да мога да коментирам обвързаностите им, но със сигурност съм съгласен с тях, че за да има функционираща демокрация, хора извън политическите партии трябва да участват в обществения дебат. Във Великобритания това е известно като ангажимент с обществеността. Според тяхното разбиране на думата, става дума за това, че специалисти в дадена област имат моралното задължение да влизат в диалог с не-специалистите.

Ако за момент пренебрегнем емоционалната страна в човешките действия, за рационалната можем да направим един паралел с науката. Там науката може да бъде разбита на два паралелни процеса - теория и емпиричното ѝ валидиране чрез проверка в практиката. Еквивалента на теорията в обществения живот е представата на обществото за това, кое е реалистично и кое - не. Тази представа не винаги е непременно правилна, но защото е широко споделяна, тя определя ежедневието на хора, които не си правят труда да проверяват убежденията си чрез потвърждаването им от практиката (споменатото по-горе емпирично валидиране). Затова е изключително важно тези хора да чуват различни гледни точки, така че те да не живеят с убеждението, че има само една истина, но злонамерените хора наоколо се опитват да я заобиколят. Макар и олигарх в България и финансист във Франция да не са точно идеалните модели на подражание, те показват гледната точка на някой, който има опит и наблюдения от близо. Именно затова аз съм силно впечатлен от въпросните коментари.

Такъв вид дебат, в който различни хора заемат позиция, с което дават възможност тя да бъде обсъждана и критикувана, е първата стъпка, която все още липсва в България. Повече експерти трябва да споделят и развиват идеите си публично. Разбира се задължителната друга стъпка е да се говори с повече конкретика с примери от практиката, така че да се вижда кое е базирано на реален опит и кое са спекулации, които имат нужда от проверка. Разбира се тези позиции и примери трябва да се разглеждат едновременно с емоционалната страна и да се има предвид какво хората желаят да направят, независимо от това, което знаят. За да се избягват вътрешни конфликти, в които настъпва травматичен личен разрив между убеждения и действия.