събота, 17 март 2012 г.

За мястото на популизма в обществото

Темата за популизма няма край и точно в ерата, когато световната политика му е подчинена бих искал да засвидетелствам уважението си към един отиващ си министър (което е много по-голямо от уважението към премиера или към оставащите министри). Затова искам да обърна внимание на един цитат от негово интервю веднага след уволнението му:
Всеки от колегите, може би и аз, със сигурност вие можете да се сетите и аз мога да се сетя за случка, в която е гонен по скоро личният ефект. И това е част от работата на едно правителство. Но това трябва да е малка част. Основната част е къртовска работа, организация на експертите, работа по проектите.
Интервюто е много богато и въпреки все още пресните емоции, Трайков се държи изключително трезво. При интерес, препоръчвам целия запис от предаването.

Вихърът на популизма като ефект от съвременната демокрация е сложна тема. Моят опит за кратко въведение е следния: в усложняващия се свят около нас, хората без изградени позиции имат склонност да не изследват нещата в перспектива, а по-скоро се отдават на ежедневните си страсти. По-детайлно тази тема е изследвана в този документален филм на BBC за историята на връзките с обществеността през 20ти век (ако не ви се гледа цялото видео, можете да прегледате само 34:40-39:30, ако пък сте изгледали видеото и ви е харесало, предпоръчвам гледането и на предишните епизоди от поредицата):


В заключение искам да благодаря на Трайков и за тези две реплики, които казват много повече от самите думи в тях:
"престоят в политиката ти дава един вид мъдрост, която не те прави непременно по-щастлив"
Но, ако ми позволите, аз няма да се дезинтересирам от темите, по които съм работил. Така че, ако ви интересува, винаги можете да разчитате на мнението ми по тях.

1 коментар:

  1. Корнелиус Касториадис е изключително критичен към тази реалност на популизма:
    "Д.М.: Как трябва да се прави политика?

    К.К.: Политиката е странна професия, дори и гореспоменатата политика. Защо? Защото предполага две умения, които нямат присъща връзка. Първото е да се добереш до властта. Ако не го сториш може да имаш най-добрите идеи на света, но това няма да има значение. Взимането на властта е изкуство. Второто умение е, след като властта е в ръцете ти, да управляваш. Наполеон знаеше как да управлява; Клемансо знаеше как да управлява; Чърчил знаеше как да управлява. Не споделям политическите виждания на тези хора, но това, което обяснявам тук е исторически тип. Нищо не гарантира, че някой, който знае да управлява непременно знае и как да стигне до властта. При абсолютната монархия какво се е изисквало, за да се добереш до властта? Трябвало е да ласкаеш краля, да се ползваш с благосклонността на Мадам дьо Помпадур. Днес, в нашата псевдодемокрация, да вземеш властта означава да бъдеш телегеничен, да надушваш общественото мнение. А какво правиш, когато се добереш до властта? Това, което в момента прави Г-н Ширак: нищо. Плуваш по течението. И когато е необходимо си сменяш шапката, защото осъзнаваш, че за да вземеш властта трябва да разказваш истории и, че тези истории не се прилагат."
    http://lifeaftercapitalism.info/interviews/269-no-god-no-caeser-no-tribunus-castoriadis

    ОтговорИзтриване