четвъртък, 4 септември 2008 г.

Грузия преди откритата война

Може би малко хора бяха чували за живота в Грузия преди август 2008. Аз също знаех само откъслечни новини, но така се случи, че започнах да си правя отворени планове да отида там.


View Larger Map

Това, което бях чувал беше, че след избирането на Саакашвили, страната започва да се развива с уникални темпове. Един от най-успешните лидери в Източна Европа, Март Лаар, става съветник на президента. През 2006 година страната е обявена за най-реформиращата се в света от Световната Банка. В началото на 2008 Reuters прави обзор на бума на чуждестранните инвестиции в Грузия. Наскоро в един свой коментар Огнян Минчев пише следното:
Пиша следващите редове с познанието на очевидец, не на кабинетен наблюдател. От ноември 2004 г. съм посетил Грузия не по-малко от 7-8 пъти. Динамиката на тази страна е удивителна - особено на фона на политическото блато в собствената ми родина. Когато отидох в Тбилиси за първи път, наистина имах чувството че се намирам в бедстваща африканска страна. Орляците просещи жени и деца по улиците бяха по-многобройни и по-отчаяни от тези, които съм виждал в Найроби и Момбаса. Хлябът бе половин долар, а пенсията - 4 долара, когато я дадат... Тбилиси разцъфна пред очите ми за няколко години, през които посещавах Грузия по различни поводи. Подобно на старо злато, изчистено от патината на времето, изплуваха старите квартали на града, музеите, паметниците - свидетели на една древна и богата цивилизация. Рушветчийският местен КАТ беше разпуснат, полицията - по европейски акуратна и вежлива, държавните служители - също.

За няколко години националният доход нарастна няколко пъти, чуждите инвестиции - десетки пъти. Приятелите ми - грузинци ругаеха властта, но я ругаеха за неща, които до скоро не биха и помислили да искат от собствената си държава. "Защо не подкрепят финансово гражданските организации...? Има нарушения на човешките права в затворите на страната... Съдът остава напълно зависим от изпълнителната власт (което вече е само отчасти вярно)... Не дават на общините никаква самостоятелост..." Пред очите ми израстваше една държава с модерни европейски институции. Тя имаше огромни проблеми да
превърне грузинското общество в европейско и модерно - но дръзваше последователно да работи за това.

Всичко това ме накара да искам да отида в страна, в която се случва всичко онова, което в България започна през 1997, но остана да виси във въздуха. Аз усетих атмосферата на промяна и съживяване и те ми харесаха. Хареса ми най-вече оптимизма, който витаеше в обществото. Затова исках да отида като пътешественик в страна, в която това да се случва пред очите ми.
Нито един успех на управлението на Саакашвили не може да има толкова голяма стойност, колкото успешната реинтеграция на сепаратистките региони в териториалната цялост на Грузия. Тази първостепенна национална задача може да се реши само при минималното сътрудничество, или поне неутралитет на могъщия съсед Русия. Повече или по-малко такъв неутралитет бе демонстриран при мирната реинтеграция на Аджария през 2005 г. Но не и спрямо двата най-болезнени конфликта - с Абхазия и с Южна Осетия. Нека си представим, че сме напълно незапознати с дискутираната материя и да зададем един наивен, но
логичен въпрос: Русия е страна, която разполага с една седма част от земната суша, с несметни богатства, голямата част от които са все още неоткрити, а обширни пространства с размерите на континенти са все още ненаселени и необживяни - защо е тази руска стръв да се отнемат от малката Грузия два парцела - Абхазия и Южна Осетия - с размери малко по-големи от голф игрище?

Ще оставя тази статия отворена с един видео репортаж (публикуван на 1 ноември 2007). Разбрах, че такива неща се случват откакто Грузия е свободна, че свободата в Грузия виси на един тънък косъм и много търпение и преглъщане на обиди от страна на горда Грузия:

3 коментара:

  1. Но дори в условията на война, в Грузия се твори изкуство - според реалностите: http://www.youtube.com/watch?v=J4OHraAWckY

    ОтговорИзтриване
  2. http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=703272
    В коментар под статията пиша: Очевидно е, че променената ситуация автоматично обезмисля мандата на Саакашвили, който беше преизбран за да консолидира страната. Единственият правилен ход е предсрочни избори. Като при нас.

    ОтговорИзтриване
  3. Дори след края на откритата война конфликтът продължава:
    https://www.youtube.com/watch?v=bv00Weif0Sw

    ОтговорИзтриване