Спасението на молдовците

В Молдова комунистическата партия спечели съмнително минимално мнозинство. В резултат в Кишинев започнаха масови протести, а съдът, за да поуталожи нещата, насрочи повторно преброяване. По познат ни и на нас маниер, комунистическата партия отговори с характерните репресии.



За да се опита да си присвои поне минимална легитимност, лидерът на комунистите Воронин обвини Румъния и изгони румънски посланници и репортери. За да не бъдат обвинени в неправомерна намеса, отговорът от страна на Румъния засега се ограничава в планове за ускорено даване на румънско гражданство за някои молдовци.

А дали България ще се опита да защити своите бесарабски общности си по подобен начин? Едва ли точно сега, когато ни управляват личности и организации, поддържани от Кремъл. Или както Георги Марков някога е представил техния вътрешен конфликт: „Ако България и Съветският съюз воюват, ние на коя страна трябва да се бием?“ и допълнението „Ти знаеш ли, че съм подписвал декларация за вярност към Съветския съюз!“.

А аз се надявам, че поне явното бездействие от страна на ЕС ще изиграе роля в наближаващите избори. Може би не в България, но в Свободна Европа.