вторник, 10 ноември 2009 г.

Опасността от едностранна история*

* заглавието е взаимствано от лекцията на Чимаманда Адичи (Chimamanda Adichie), The danger of a single story.

Сред педагозите е добре известно, че една идея може много по-лесно да се предаде, когато тя бъде доведена близо до контекста на слушателя. Ето един добър пример: лекцията на Чимаманда Адичи за това колко подвеждаща може да е представа, развита въз основа само на една история...



...и примерът със Скарлет Йохансон и представата ѝ за България.



Една съвсем друга тема е дори това, което казва да е обективно, доколко приемливо е да го казва публично. Този въпрос може да получи различен отговор в различни култури.

1 коментар:

  1. Да, в случая на Скарлет Йохансон, наистина не е редно да се генерализират нещата по този начин. Това, че най-вероятно на входа на единственото заведение, в което е ходила е имало такъв знак не означава, че има навсякъде. По принцип съм твърдо против такива изказвания след някакъв инцидентен кратък престой някъде. Факт е, че дори когато човек е на екскурзия изобщо не вижда истинското лице на мястото, което посещава, а това, което му покажат. За пример ще кажа, че през единственото си пътуване до Париж, което продължи 3 дни видях бездомници, каквито не съм виждала дори у нас. Наложи ми се да прескоча напикал се на тротоара спящ клошар. Когато обаче си на екскурзия там едва ли ще видиш подобно нещо. А от друга страна, това означава ли, че сега трябва да разправям на всички какво кошмарно и бедно място е Париж?

    ОтговорИзтриване