понеделник, 28 декември 2009 г.

Аватар като символ на медийна ниша

Филмът Аватар на Джеймс Камерън е много голяма стъпка в света на киното. Докато по принцип филмите на Камерън са изключително успешни бест селъри, няма спор, че не блестят с кой знае каква фабула или креативност. Така Аватар се нарежда на голямата опашка от банални филми, в които има много специални ефекти и по малко война, романтика и други елементи на кич (за които се знае, че увличат публиката).



Голямата разлика при Аватар е, че филмът беше пуснат за IMAX 3D технологията. Следствие от такова пускане са две взаимносвързани детайла: продукцията многократно се оскъпява и визуалното въвличане е значително по-силно. Явно това е технология, която изисква много по-комерсиални продукции, за да е икономически обоснована. В същото време явно тя е способна да привлече хората масово да си плащат да гледат филма в киносалоните, реализирайки по-големи печалби.

Т.е. Аватар показа, че IMAX е много перспективна технология за тези, които правят кино за пари. Те нямат нужда от качествен сюжет или някакво новаторство, защото тълпите плащат повече за познато, но атрактивно. Това до голяма степен отваря пространство за независимото и не-холивудското кино да продължат да използват традиционните моноскопична технология, без хората да търсят сравнение между напълно несъвместими форми на кино - едните залагащи на съдържание, другите на опаковка.

Мисля си, че би било хубаво технологиите да могат да позволят подобно разделение и в други медии, за да може нишите на комерсиалното и алтернативното да заживеят по-независимо и да могат хората по-лесно да разграничават качествата им.

5 коментара:

  1. Много хубав анализ, браво:)

    ОтговорИзтриване
  2. "Аватар" ми хареса и не мисля, че си прав да казваш, че няма нищо новаторско. Създадения свят, всички същества, които го обитават, всички движения и пейзажи - просто взимат дъха. Вярно, историята е плитка, политизирана и американизирана... но и други "моноскопична" филми страдат от същия дефект.

    Нека се надяваме да се появи стойностен филм в перфектна опаковка, вместо да заклеймяваме 3D киното (не само IMAX 3D, която е най-старата технология) като куха опаковка.

    ОтговорИзтриване
  3. Иво, в света на фантастиката и фентъзито Storyworld-а (света на разказа?) е най-малкото изискване. Ако и него го нямаше, просто продукцията нямаше да е believable (вероятна?) и въпреки технологиите, тя щеше да си е провал. Разбира се Камерън си е поиграл, но мисля, че това е повече въпрос на педантичност, отколкото на креативност.
    Освен това е достатъчен дори кратък опит в коя да е подобна индустрия, за да открие човек, че без голям продуцент няма пробиване на световен пазар, а големите продуценти се интересуват основно от съотношението риск-печалба. Голяма инвестиция и малък риск носят по-добра доходност от иновация (голям риск) и не непременно по-малка инвестиция. Скъпият IMAX е обречен на конвейрни продукции.
    Иначе също съм съгласен: и аз се надявам. А и съм далеч от мисълта, че когато опаковката е хубава, съдържанието непременно е лошо.

    ОтговорИзтриване
  4. http://www.boingboing.net/2010/01/05/pocohontar.html

    ОтговорИзтриване