Вече не е лесно и да си герой

Всички невидими деца*

* заглавието е взаимствано от едноименния филм.

Във връзка с една статия за липсата на грижа в домовете за увредени деца от днес изпратих едно писмо до прокуратурата. Наясно съм, че шансът то да бъде прочетено там е малък, затова ми се прииска да го публикувам (същинската част от него) и тук.

Уважаеми дами и господа прокурори,

Едва ли има възрастен човек в България, който да не е осъзнал, че ширещите се престъпност и безхаберие са нещо, в което всички по един или друг начин имаме пръст. Като че ли това е един затворен кръг, в който завързаните по един или друг начин ръце на всеки се преплитат с изгодното
бездействие и удобното оправдание за него. Това е дотолкова болезнено познато на всеки от нас, че ежедневно предпочитаме да мислим за по-прости и по-приятни неща или за собствените си по-специфични, но и по-малки проблеми.

В същото време всеки ден покрай нас се прокрадват милиони възможности, които да ни помогнат като спасителна сламка да се хванем за тях и чрез едно малко действие да задвижим една огромна обществена вълна на промяна, да изкупим поне част от грешките, които сме трупали през годините. Аз вярвам, че всеки от нас с усърдие и добре премерени действия може да започне поне една такава промяна, без да рискува конфликт между идеалите и ежедневието си.

Затова Ви призовавам, моля Ви, опитайте се да намерите начин да покажете, че както Вие, така и аз, сме част от общество, което носи отговорност за действията си и се грижи за слабите си.
Направете това, което ще помогне на родените и неродените ни деца, независимо от своите вродени особености, да получат възможност да преследват мечтите си, колкото и малка може да
е тя. Аз знам (надявам се и Вие) за примери, които подобно на завършека на статията, показват че положителна промяна у тези деца е възможна и вероятна.

Благодаря Ви!

За съжаление тази статия ми напомня на злополучния филм Баклава. Първоначалният замисъл на неговия автор е да снима художествен филм с участието на дете от дом за изоставени деца. Постепенно идеята еволюира в полу-документален филм за българската гротеска реалност. Когато българските институции видяха трейлъра на филма, единствената им реакция беше да го заклеймят, забранят и да преследват автора. Надявам се един ден да успеем да надживеем тази наша вродена комбинация от защитна реакция и лицемерие като общество. Трейлърът на филма може да бъде видян тук. Вие преценете дали в него има нещо документално, въпреки художествения сюжет:

Парадоксът на избора*

* заглавието е взаимствано от едноименната презентация на Бари Шварц.

От много години се впечатлявам от масовата неспособност на хората в България да демонстрират сравнително мислене, когато става дума за политика.

Преди няколко години се запознах с парадокса на избора според Бари Шварц (Barry Schwartz). Неговата теза много добре се вързва с добре известния факт, че хората могат да обработват в краткосрочната си памет около 7 обекта едновременно. Така избор между повече варианти на практика се оказва объркващ.

Днес гледах една лекция на Шийна Йенгар (Sheena Iyengar), която показва, че изборът в реалния живот е много по-сложен.



Ще се опитам да обясня трите предположения, които се оказва, че са необосновани допускания на западната (или по-точно повлияната от Америка) култура.

1. Изборът е индивидуален - в Далечния Изток има много примери, които показват че на избора се гледа като на общностно действие


2. Повече алтернативи водят до по-добър избор - тук се намества тезата на Бари Шварц. Нещо, което Шийна Йенгар допълва е, че в перспективата на ранната посткомунистическа култура, няма разлика между Кола и Пепси


3. Изборът е предимство - дали когато сме под влиянието на емоции или не можем да оценим алтернативите, не е по-добре да се доверим на други

Към края на презентацията си, Шийна Йенгар набляга на факта, че културното разнообразие е нещо, от което можем да научим, дори когато смятаме, че сме в по-добрата позиция.