вторник, 27 декември 2011 г.

Свободата означава и отговорност

Много хора в България смятат дълговата криза притискаща развития свят за проблем, свързан с либерализма и икономическата свобода. За тях информационни кампании като това кратко видео са манипулативни:



За мен то показва една световна тенденция, подробности от която може и да са премълчани. Но смятам за по-важно обсъждането на една по-основоположна тема преди това - темата за личната (политическа и икономическа) свобода. Замислих се за огромното объркване по тази тема когато прочетох статията в Уикипедия описваща пост-комунистическите процеси в България.

Може би основната идея зад борбата за лична свобода е, че няма как да има човек или малка група, която да знае (дори да има добрата воля) какво е най-доброто за всеки различен индивид в обществото. Причината е проста - няма как да влезем в кожата на всеки и да видим света през неговите очи. Хубаво е да се опитваме, но без да сме изживели целия негов (или неин) живот, няма дори да съумеем да изтълкуваме един миг по същия начин. От тук произлиза и необходимостта всеки да има право на глас в решенията, които го засягат - били те политически или пазарни.

Разбира се, който взима решениея, носи и отговорността за тях - още повече в един все по-сложен свят. Затова и в свободните общества става все по-важно човек да е информиран, да разбира гледните точки на околните и да взима решения, така че да не предизвика конфликт в средата, в която живее. Това е трудно и именно то се корени във фрустрацията на хората от свободата.

Накрая ще приложа един пример, който за мен е свързан със статията за Велин Цанов, която коментирах наскоро. Познавам Велин, но не съм го виждал от доста години. Знам, че е интелигентен и отговорен човек, затова по-скоро вярвам, че той като личност няма да се впише в примера, за който искам да го използвам. По-скоро използвам написаното в статията, отколкото самият Велин. Не за друго, а защото думите там "поканен на работа (наистина поканен, не кандидатствал) в престижна финансова компания" ми се сториха доста кухи, предвид тежестта, която авторът иска да им предаде. Познавам и други хора, които работят в "престижни финансови компании". Присъствал съм на разговори, в които някой се хвали, че вече (рано в кариерното си развитие) получава шестцифрена заплата в британски лири или, че през изминалата седмица е спечелил определена голяма сума на борсата.

Смятам това за много хубав пример, защото показва явно взимане на важни решения като разглежда само финансовата страна на нещата. А за мен е много по-важно с какво се занимават предприятията, в които е инвестирано, или например какъв е бил дисбалансът, който инвеститорът е открил, когато е заложил срещу него. Смятам за много по-важна качествената цел, от количествената успеваемост. Втората също има своето огромно значение, но само когато посоката е правилна - в смисъла на устойчива спрямо заобикалящата среда.

3 коментара:

  1. Марто, във видеото и агументите ти има истина. Действително гарантираните икономически свободи дават много голям стимул на хората да подобряват живота си и да спазват законите.

    Само че... има и лица, които активно избират да се преместят от държавите в Лист А към държавите в Лист Б. Тези лица не са хора, а международни корпорации и капитали търсещи по-ниски заплати, по-хлабави регулации и повече влияние над правителството. Скритото допускане на либералните пазарни икономисти е, че независимо от мотивите за такава глобализация, в крайна сметка икономиките и демокрациите и Лист А и на Лист Б се подобряват от нея, понеже бизнесът без да иска пренася и ценностите и културата си. Така ли е наистина? Не виждам поводи за пълна увереност. Според мен тази криза показва, че времето на "laissez faire" е свършило. И по-добре да помислим как да затегнем регулациите над банките, борсите и "биг" бизнеса (чийто интерес това видео предполагам обслужва), без да нарушаваме икономическите свободи на отделните граждани, вместо да очакваме че без регулация свободите и благоденствието ще продължат да ни сполитат от въздуха. Добра практика е днешното предложение за данъчна полиция, която щеше да е добре да е глобална. Друга добра практтика - добавяне на "екоцид" в списъка на престъпления, наказуеми от международния съд http://www.eradicatingecocide.com/thesolution/

    ОтговорИзтриване
  2. Много е трудно да даваш генерални решения без да си запознат с конкретните казуси. Затова и в статията се опитах да обясня, че всеки носи отговорност за средата си - ако вярваш в твоите решения, трябва да се бориш за тях. В крайна сметка целта е в спора да се роди истината. За това обаче е необходимо и двете страни, но и неутралните наблюдатели да са достатъчно ерудирани, за да могат да разграничат реалните от псевдо-аргументите. А това е огромен проблем в нашето общество.

    ОтговорИзтриване
  3. Иван Кръстев: "Дясното не е и не трябва да бъде просто представителство на бизнеса, то трябва да е представителство на всички тези, които са избрали живот, в който те ще решават и ще носят отговорност за решенията си. И затова дясното не са просто богатите, нито просто тези, които обичат богатите."
    http://www.capital.bg/vestnikut/klub_kapital/2004/01/24/224862_diasnoto_na_krustoput/

    ОтговорИзтриване