Леверидж

В света на бизнеса е добре известно, че като цяло услугите носят по-голяма добавена стойност от продукцията: защо да продаваш една кола и да спечелиш еднократно, ако с години можеш да я даваш под наем и да печелиш продължително срещу поддръжка. Знае се и, че когато създадеш успешно функциониращ пазар (на англ. marketplace), неговата добавена стойност е още по-голяма. Така колкото повече оборот правят другите, толкова повече такси събираш в замяна на развитие на инфраструктурата. В някакъв смисъл това е което в бизнеса наричат леверидж (от англ. leverage или нещо като „използване на лостове”).

Но това не са принципи, които се ограничават само до правенето на бизнес. Независимо дали става дума за пари или хора, способността да бъдат ангажирани и управлявани повече ресурси за определена цел води до качествено по-добри резултати. Това се корени в основни социални и психологически феномени, които работят в свободните общества. В тях основното е, че всеки човек е свободен агент и въвличането му в определена кауза, води до това, че той или тя влага собствените си енергия, влияние, креативност, и разгръща потенциала си. Това никак не е лесно и затова тук ще споделя част от моя досегашен опит за това как тези принципи могат да се прилагат за целите на гражданското общество.

Участието в протести и собствения принос са един вид продукт в света на гражданската активност. А продукти също има различни. Разбира се, че е изключително полезно всеки един да присъства на протести и събирания за каузи, които споделя. Подобно на снежинките в една лавина, протестите събират достатъчно енергия да донесат промяна, едва когато са масови. Затова и често различни заинтересовани страни броят участниците по манипулативен начин. Но все пак, едно е да просто да присъстваш на един протест, друго е да внесеш в него нова енергия и посока, която да повдигне страстите, да накара хората да настръхнат от емоции, или дори да развесели присъстващите. Именно за да бъдем не просто бройки в тълпата, а за да изтъкнем и подчертаем нашето мнение, с група приятели направихме Ламята на корупцията през януари 2009 г. Тогава нашата поява привлече вниманието на медиите, укроти освирепялата тълпа и дори спечели леки усмивки от полицаите.

Един вид поддържаща услуга за гражданска енергия е да създадеш платформа за дебат с политиците, където хората да могат да повдигат темите, които ги вълнуват. Нещо такова направихме с Горичка.бг с нашия Кметски въпросник за местните избори през 2007 г. Тогава ние използвахме зелената платформа, която Горичка.бг представлява, за да привлечем вниманието на обществото и политиците към проблеми на околната и градската среда. Тогава с помощта на читателите на Горичка.бг събрахме въпроси за актуални проблеми на най-големите градове в България и ги изпратихме на основните кандидати. Нашата кампания беше отразена от няколко местни и национални медии, включително и от ефирна телевизия. За съжаление много неща около нашия екип се промениха с времето и едва успяхме да отразим кой как се е справил с изпълнението на поетите ангажименти четири години по-късно.

По време на едногодишните протести през 2013-2014 имах усещането че има достатъчно протестиращи, креативност, импровизирани медии и дискусии. Всичко това обаче като че ли се случваше само в София и Варна. Затова когато прибиращите се за зимните празници студенти и гурбетчии започнаха да организират протести на 26 декември 2013 година, аз с радост приех поканата да помогна в организацията, въпреки че аз самият не се прибирах. Трябваше да помогнем на шепата ентусиасти в множеството по-малки градове (много от които под контрола на едно единствено голямо предприятие) в България да усетят че не са сами в лудостта си да търсят отговорност от управляващите. Ние направихме всичко, което беше по силите ни, за да ги подкрепим: помогнахме им да създадат и популяризират местни организационни групи, създадохме карта, така че всеки да може да открие най-близкото до него място с организиран протест, дори поддържахме ежедневни графики, за да може всеки да види как неговия протест се сравнява с другите в страната. Не на последно място, организирахме фотоконкурс като начин да гарантираме, че всички събития ще бъдат заслужено документирани.

Разбира се, точно като в бизнеса, само със собствени ресурси няма как да се прави леверидж. Важно е да има съмишленици, които да бъдат също така мотивирани без да има нужда да им се обяснява всяка стъпка. А това не е едностранен процес. Всъщност, както казва Дерек Сивърс:

Лидерството е прехвалено... [инициаторът] ще получи всички овации, но наистина първият последовател беше този, който трансформира самотната откачалка в лидер. Така че, прилагането на идеята, че всички ние трябва да бъдем лидери, не би ни довело до никъде.

Към всички тези инициативи ние сме подхождали аматьорски и сме постигали само ограничен успех, без директно да довеждаме до желания резултат. Въпреки това сме катализирали невероятна обществена енергия около нас и сме привличали ценно медийно внимание. По моя преценка сме се проваляли да оползотворим това медийно влияние и то най-вече заради липса на време. Но в крайна сметка „колкото повече, толкова повече”...

Въображението

Един от филмите, които най-силно са ме впечатлили в живота им е Detachment, филм от 2011 година, чието заглавие сигурно се превежда като "откъснатост". Днес публикувам филма, защото преведох един от силните цитати в него.

Как бихте могли да имате каквото и да било въображение, ако винаги ви се натрапват образи?... Какво е "мисловен конфликт"... Целенасочено да вярвате на лъжи, знаейки, че са неверни. Ежедневието ни е пълно с такива примери: Трябва да бъда красива, за да съм щастлива. Нуждая се от операция, за да бъда щастлива. Трябва да съм слаба, известна, модерна. На младите мъже днес им се казва, че жените са курви. Предмети, които служат за чукане, биене, осиране, които трябва да се срамуват. Това е рекламен холокост. 24 часа на ден, през остатъка от живота ни, силните на деня работят денонощно да ни оглупят до смърт. Затова, за да се защитим и предпазим от това да станем част от това безумие, ние трябва да се научим да четем. Да стимулираме собственото си въображение. Да култивираме нашето съзнание. Наша собствена представа за това какво е правилно и какво - не. Ние всички се нуждаем от тези умения, за да защитим и предпазим нашите собствени съзнания.

Съжалявам, че сега нямам възможност да намеря или преведа и други откъси, които със сигурност си заслужават усилието. Дано някой ден успея.

Последователи

Защитаване на Пратеника ли е терорът?!

* Препубликувам статус във Фейсбук на Али Хайраддин, бивш районен мюфтия на София, който ДАНС, ДПС и свързани с тях медии нарочиха за ислямски фундаменталист през далечната 2007. Всъщност покрай писането на този коментар, открих, че г-н Хайраддин е един от подсъдимите и в нашумялото дело от 2014. Причината да публикувам този текст тук е защото съм убеден, че един от най-големите и нарастващи проблеми на нашето време е чувството за безизходица у изолираните от обществото. Макар и не един от обезверените, г-н Хайраддин е виден представител на малцинство в България, което много хора се опитват да изолират. Аз пък съм убеден, че необходимото и трудно решение на проблема с обезверените минава само през диалог и ограмотяване.

Атаката във Франция, пореден терор от името на религията. Когато мюсюлманин реши да отсъди за нещо, той търси довод от религията. А когато днес стане въпрос за религия, нещата се размиват, защото за едни религията са становища на учени, за други, преданията, а за трети постановеното от Аллах. В повечето случаи мюсюлманите се доверяват на казаното от видни личности днес, с верую в тях, че те не може да сгрешат, като това често води до объркване и лутане.

Мюсюлманите почти не се сещат да търсят отговор и решение на проблемите си при Аллах – в Неговото Слово, да го попитат какво казва Той, защото отдавна са излезли от опцията да търсят решенията си там.

Нека проверим какво Аллах Всевишния казва в Своето Напътствие до нас:

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях ¬– те са угнетителите. /60: 8, 9/

Основното послание тук, както и генерално на Корана е доброто и справедливостта. След това се изреждат три групи, които по определени причини, не могат да бъдат взимани за ближни:

1. Които воюват с вас в религията.
2. Които ви прогонват от домовете ви.
3. Които помагат за прогонването ви.

Никъде в тези постановки не се споменава за право, когато някой обижда или богохулства, да бъде убит? Някои на своя глава ще направят заключение, че това е война срещу исляма, заговор. Когато Аллах Всевишния е казал война, значи война и не е необходимо някой да Го поправя или да пояснява това, което Той е казал, защото тази е причината за множеството извращения и между самите мюсюлмани. Има много хора, които се поставят на мястото на Аллах и отсъждат от Негово име – съдружават с Него, а казват, че са Му отдадени.

В Своето напътствие Аллах Всевишния не е оставил празнина, която хората да допълват, защото както се е случва, те са готови да преобърнат истината според това, което душите им диктуват. Аллах се е произнесъл изрично и за случай на поругаване религията на Аллах:

Той вече ви низпосла в Книгата:

“Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с отричащите, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” /4: 140/

О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от отричащите, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте вярващи! /5: 57/

Разбира се, че на ислямофобските изблици по света мюсюлманите няма да ръкопляскат, но означава ли това, че те са повод за престъпване нормите на Аллах? Терорът си е терор и той по никакъв начин не може да бъде оправдаван. Извършителите, които си мислят, че защитават Пратеника и религията, всъщност прекрачват нормите постановени от Аллах, посяват разруха по земята и омраза срещу всички мюсюлмани."

Отвъд разбирането

Наскоро завърших докторантурата си, в която се занимавах с технологии, които подпомагат ученето. Вече съм писал за различните форми на знание и как може да се подхожда към тях. В тази статия искам да покажа един друг начин това да бъде обяснено. Донякъде тя се основава на статията "Отвъд разбирането" ("Beyond Understanding") на Дейвид Перкинс към сборник от изследвания за преломните концепти (threshold concepts).

Причината да напиша тази статия обаче е друга - днес видях една картинка, която обяснява голяма част от това нагледно:

@aquarry Correct!... knowing how to connect the dots makes all the difference. pic.twitter.com/W56DS4yUOq

— Ron Letkeman (@letkeman) March 4, 2014

Ето няколко примера, които илюстрират техники и платформи реализиращи тези категории. С декларативното знание (knowledge в картинката) е най-лесно. Това са просто факти и такива виждаме всеки ден в Уикипедия и новинарски хроники. Процедурно знание (в илюстрацията - experience) се съчетава в модели и инструкции. Такива са обикновените рецепти за готвене, но и други специализирани модели като тези от стопанското управление, математически методи или шаблони за дизайн.

Значително по-сложно е при това, което в картинката е описано като креативност. Това е онова, което Перкинс нарича проактивно знание. Когато видяхте котето, запитахте ли се "Защо коте, защо не куче, защо не футболен стадион или каквото и да било друго?" Това е точно онази проактивна форма на знание, която Перкинс описва, и която позволява на човек да знае кога, къде, с кого и защо да направи нещо. Не знам дали има прости техники, които могат да илюстрират тази форма на знание. Може би социалните мрежи и други технологии, които свързват хората, но при тях основното не е самата технология, а целта и съдържанието, с които хората ги изпълват. Именно затова страшно много се интересувам от специализирани мрежи за генериране на идеи.

Мъртви души*

* Взаимствам името "Мъртви души" от едноименната книга на Николай Гогол, защото смятам, че словосъчетанието добре описва феномена, за който пиша тук. Не виждах връзка със самото съдържание на книгата. След това се замислих и вече не съм толкова сигурен.

Наскоро гледах един филм, който развива на пръв поглед странен сценарий. Това е The Purge: Anarchy (преводът може би е: "Пречистването: Анархия"), а действието му се развива в САЩ. Филмът описва един свят от бъдещето, където има един ден в годината, в който всякакви престъпления, включително убийства, са разрешени. Сюжетът на филма се развива в този ден и в него се проявяват идеи за това как на този ден утайката на обществото се самопречиства. В него се вижда как нещата много бързо могат да излязат извън контрол и да се влошат още повече:

За съжаление това, което за някои е антиутопичен сценарий, за други днес се оказва реалност. Ето една случка, която намерих разказана във Фейсбук на руски. Според профила на авторката, тя живее в Новосибирск:

Соседский паренек занес ключи от квартиры.
- Надолго уезжаешь?
- Не знаю...
- Это как?
- На Донбасс еду, воевать...
- Господи, зачем?
- Я боец. Такие как я знают, что скоро большая война. Года через два... Надо готовиться, надо быть в форме.
- Будешь убивать таких же как ты украинских ребят, единоверцев?
- Мы в равном положении. Они тоже собираются меня убивать.
- А с кем будет большая война?
- Мне без разницы. Хотите анекдот? Заходит в Россию 5-миллионная китайская армия, неделю идут по тайге, вдруг деревня - пять домов. Все жители в одном доме гуляют свадьбу. Китайцы заходят в дом, видят жениха мордой в салате. Офицер объявляет: "Мы взяли вашу территорию под свой контроль". Жених поднимает лицо из салата и спрашивает: "А сколько вас?" - "5 миллионов" - "Ну, дела! Где ж мы вас хоронить-то будем?"
... Мне не смешно, и парень даже не улыбается. Ноль эмоций.
- Ты, допустим, идейный. А другие ребята зачем туда едут?
- Большинство от скуки спасаются. Побегать, пострелять. На войне хорошо - не надо ничего самому решать. Простая жизнь.
- А смерть?
- Смерть тоже простая. Лучше, чем дома заживо гнить... Мне пора. Ключи родителям отдайте. Они думают, что я гуманитарку повез и скоро вернусь. Не говорите, пожалуйста, про наш разговор.
... Что характерно - ни слова про Новороссию, бандеровцев, защиту русских...

Може би нямаше да приема този разказ толкова сериозно, ако и аз не познавах хора, които имат нагласата за някакъв подобен катаклизъм, по думите на един от тях: "Да ни дадат на всички по един пистолет и да останем само 500 човека". Наскоро роднина на една позната, българин живеещ в Швеция, се оказа убит в Украйна. Не съм разпитвал за обстоятелствата.

Преди време бях видял това описано и от един от т.нар. "киборги" - украинските войници, които са се окупирали в летището на Донецк и вече седмици отблъскват постоянните атаки на т.нар. "опълчение" на ДНР след сключването на примирието в Украйна. В интервю по време на ротацията му, Евгени "Маршал" казва, че Русия им стоварва "своя човешки боклук, така да се каже, за да ги почистим". Той добавя, че тези хора не умеят да воюват и дава примери за това. Можете да го чуете в 1:20-1:45 минута от това видео:

И това не е само в Източна Украйна. Новините са пълни с примери как хора от цял свят се стичат към зоните на военни конфликти по света. Правят го с най-различни мотиви, само някои от тях доловени от репортерите или засегнати във филма The Purge.

Тези истории ме карат да си мисля как въпреки привидното спокойствие, бездната между обществото и отчаяните от него се разтваря. Прочистването, като реакция от разтварянето на тази бездна е реалност днес. То не е регламентирано като ден в годината, а е избутано в зоните, които са извън контрол. Филмът показва само една много малка част от причините защо това не може да бъде оставено така. Най-вече, защото озверелите тълпи от аутсайдери за съвременното общество в безумието си взимат и невинни (дори нерядко - заслужили особено уважение) жертви. Но и защото вендетата, част от насилието, е подсилващ се порочен кръг.

Съмнявам се, че тези хора ще могат някога да живеят адекватно. Подобно на мечките-стръвници, когато зверствата и убийствата започнат да се повтарят и станат част от нечий живот, човек привиква към тях. Именно затова е важно да предпазим децата, имали досег с тази отровна среда (у нас това са най-вече бежанците) от развиване на подобни страсти. Трябва да им покажем, че ние като общество се грижим за тях и да им помогнем да се привържат към това общество така, че да могат да бъдат съпричастни с чуждото страдание.

Банкова ретроспекция на бавни обороти

Помолих няколко приятели, за които знам, че имат различно мнение от моето, да коментират предишната ми статия за банките. Няколко от тях казаха, че там смесвам факти и съмнения. За съжаление работим с непълна информация и не мога да препотвърдя това, което те определят като съмнения, спекулации или просто мнения. Моите наблюдения над процесите в България през годините ми дават увереност в това, което виждам, но в крайна сметка това е една субективна гледна точка. Затова тук ще се опитам да съчетая други мнения, които събрах, и които обясняват това, което се случи с КТБ през последните дни. Ясно ми е, че в момента всички очи са насочени към ПИБ, но за добро или лошо все още не мога да разнищя ситуацията там по подобен начин. На тези, които имат енергията да продължат да се ровят по темата, препоръчвам да прочетете целите статии, към които включвам препратки.

За начало на обощението си искам да използвам един цитат от Красен Станчев, който смятам, че описва какво се случи на много хора:

Много е трудно да се каже дали от днешна гледна точка на БНБ е трябвало да има намесва по-рано. Поради простата причина, че тогава, когато започнаха опитите за извеждането на депозитите на държавните предприятия, най-вече в областта на енергетиката, от КТБ, тя започна относително агресивна кампания за набиране на депозити на физически лица. Тоест, банката имаше намерение да замести депозитите на държавните предприятия с депозити на физически лица.

В един момент тези опити да се изтеглят депозитите на държавните предприятия по времето на правителството на Борисов спряха и след това бяха възобновени по време на служебното правителство през април-май 2013 г. Тогава кампанията за набиране на депозити на физически достигна до астрономически висини – лихвата за депозити стана почти 8 процента, което е невъзможна лихва. Но хората повярваха в обратното и мнозина внесоха своите пари там.

Частните депозити са се изравнили към края на 2013 г. с държавните сметки в КТБ. Сега опашките пред офисите на КТБ показват, че вложителите са осъзнали, че има опасност. И в момента, в който започва спор в медиите между двете основни фигури в банката – едното е политическо в лицето на Делян Пеевски, а другото полу политическо, което е и собственик на КТБ в лицето на Цветан Василев, хората разбират накъде могат да отидат нещата и започват да си теглят парите.

За по-пълен поглед над ситуацията ще се обърна към цитат от Кристофор Павлов, главният икономист на УниКредит Булбанк, когото съм цитирал и преди и, който описва същността на проблема преди той да изплува на вниманието на обществото:

„Качеството на вземанията остава основно предизвикателство пред банковия сектор и то ще бъде основният фактор, който ще формира оперативните резултати на банките не само през тази, но и през следващите няколко години“, заяви главният икономист на УниКредит Булбанк по време на участието си в предаването „Invest/Or?” по телевизия Bulgaria On Air.

Под "качество на взимания" Павлов има предвид възможността на банките да събират лихвите по кредитите, които са раздавали. Не е тайна, че вътрешната задлъжнялост в България е на критични нива. Изказването на Павлов е за предизвикателствата пред банките по принцип, а не конкетно за КТБ. Иво Прокопиев и неговите издания, от друга страна, от години следят работата на самата КТБ. Той изказва съмнения, че в тази банка проблемът, макар и сходен, все пак може да се дължи на злоупотреби.

Бизнесменът посочи, че при среден показател в банковата система за съотношението между лоши и общо отпуснати кредити от 17% при КТБ той е 1.28%. Това означава, че отношението на мениджмънта и на банковия надзор към понятието кредитен риск и неговото третиране очевидно е абнормално, коментира Прокопиев."

Докато Станчев, Павлов и Прокопиев изказват мнения като експерти, изглежда и прокуратурата (редовните читатели на този блог знаят, че аз съм изключително критичен към мотивацията на главните прокурори през последните десетилетия) вижда нещо подобно и се чувства принудена да реагира:

Подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление - не е упражнил контрол върху отпуснати 19 "лоши" кредита от "една банка", съобщиха от държавното обвинение в сряда. Неофициално оттам казаха, че обвинението към Гунев е, че като ръководител на банковия надзор не е наложил мерки за спиране на източването на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Един от многото отворени въпроси, които поставят под съмнение действията на прокуратурата в тази ситуация, е дали тя ще потърси отговорност на предшествениците на Гунев, защото има силни индикации, че проблемът няма как да е само от година (когато Гунев е бил назначен).

Мисля, че всичко това е обобщено много добре от Стив Ханке - международен експерт, който има много близки наблюдения над процесите в България:

Ханке призова хората да не се паникьосват и да не вярват на слухове. “Знам, че хората са обезверени, нямат доверие на институциите. Може би ще повярват на някого отвън, като мен, защото когато дойдох, обещах да се справя с хиперинфлацията и го направих”, каза още той...

По думите му БНБ е постъпила по най-правилния начин в ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ) и се е намесила веднага след като е видяла проблема. Що се отнася до разследването срещу подуправителя на Централната банка Цветан Гунев, Ханке коментира, че е важно то да бъде качествено.

Моето убеждение е, че този анализ за пореден път показва, че беззаконието в България е причината за това икономиката и обществото да не могат да функционират нормално. С това на мен ми се струва, че вината за новата порция страдания на българите отново се връща в тях самите за това, че не съумяват да осъществят контрол над процесите в собствената си държава.