събота, 3 септември 2011 г.

Приватизацията на Булгартабак

Покрай приватизацията на Булгартабак отново избуяха разни мантри от времето на комунизма, които за моя изненада, се оказа, че срещат подкрепа сред хора, които смятам за интелигентни. Затова искам да коментирам една статия, която приятел ми прати. Може би извадени от цялостния текст параграфите не дават пълна представа за статията, но ето тези, които ми направиха впечатление:
Приватизацията у нас се оказа по-тежка от торнадото, което удари Ню Орлийнс, поне причини четири пъти повече щети и бедствия за дълго. Изведнъж се оказа, че идеалните инвеститори не идват тук, за да развиват производство, а за да източват предприятия. Не ги интересуват сферите в които има конкуренция, а с хищно настървение заизвадиха пари за покупката на монополните предприятия, защото знаеха, че по този начин стъпват на гърлото на потребителите и ги превръщат в свои пленници. Няма български пример за добро управление на приватизиран монопол. Хиляди семейства всеки месец се зареждат с валериан преди да проверят сметката си за ток или вода, защото знаят, че от малкото листче с хартия ще ги връхлети ужас, подобен на роман на Стивън Кинг. А трябва ли да припомняме болезнените случаи с авиокомпания „Балкан” и „Кремиковци”, за да видим, че в тази икономическа градска легенда нещо куца.
Явно не всички помним, че през комунизма нямаше сфери, в които има конкуренция, а грубото описание на пазара се изчерпваше с наше, руско и най-доброто - нещо от страните в Централна Европа. Всъщност пазар е неточно казано, защото вторите две алтернативи най-често не бяха достъпни в нашите магазини. Иначе поради липсата на държавна регулация, монополите наистина злоупотребяват с положението си. Но "Кремиковци" и "Балкан" са изключително лоши примери в случая, защото става дума за две крайно неефективни предприятия, които ако не бяха приватизирани, щяха да бъдат ликвидирани.

На фона на това е хубаво да си припомним, че Булгартабак не е монопол като доставчик на цигари, а като купувач на тютюн, което само по себе си е огромен проблем за общностите, които са зависими от тютюнопроизводството.
Друг въпрос. Никой никога не е бил в състояние логично да ми обясни защо трябва да се приватизира едно печелившо предприятие. Защо държавата да се лиши от един доход, който да разпредели по други пера и да го отдаде в частни ръце? Нима някой би подарил заплатата си доброволно, дори и ако му обясняват, че с това действие ще спаси душата си? Нали все пак държавата трябва да има ресурси за своето функциониране? Лишавайки се от тях, тя започва да става куха, недействена, все по-малко социално и в крайн сметка – изпразнена от съдържание. Но всъщност идеолозите на тоталната приватизация нямат проблем с тази идея. Проблем ще имат всички онези, които един ден ще поискат достъпно здравеопазване, образование за всички или поддържани влакове.
В глобализиращата се икономика нещо, подобно на приватизацията, е свойствено не само за държавите, но и за предприятията. В бизнеса това се нарича аутсорсинг и често се прави, за да може организацията да се освободи от дейности, които не са са основни и да пренасочи освободените ресурси към основните. За една държава такива дейности са например сигурност, управление на природните ресурси и регулация на вътрешните пазари. А що се отнася до това дали една тежка бюрократична машина с много функции може да е по-социална от едно фокусирано държавно управление, връзката е толкова далечна, че не смятам за уместно да коментирам тук и сега.

От друга страна е хубаво да си припомним, че в случая става дума за Булгартабак и тютюнопушене, при което перспективата е да бъдат въвеждани все повече ограничения и на практика държавата се освобождава от необходимостта да проявява своеобразната шизофреничност от една страна да ограничава тютюнопушенето, а от друга да поддържа предприятие, занимаващо се с производство на цигари.
Цялата схема на идеологията „приватизация на всяка цена” е политическа до мозъка на костите си. Не се оставяйте някой да ви заблуди, че тоталната приватизация е експертно-икономическа теория, това е политика и то възможно най-скапана. Защото нейните адепти на българска почва, икономическите сектанти, които всекидневно ни заливат с намръщени лица и размахани пръсти по телевизията, всъщност не могат да посочат почти нито един успешен пример за приватизация на стратегически сектор. Точно обратното – там, където се настаниха частниците услугите се влошиха, цените скочиха, бюрокрацията стана невъзможна, а клиентите са третирани единствено като дойна крава.
Като оставим манипулативния изказ настрана, бих искал да оспоря универсалността на последствията. За мен пример за положително развитие след приватизацията е БТК. Аз съм склонен да се съглася, че в този случай цената може да не е била изгодна за държавата. Все пак БТК беше компания, която не смогваше включи в мрежата си желаещите абонати. В крайните квартали на София, хората се сдобиха с мобилни телефони преди да бъдат присъединени фиксираната телефонна мрежа. Поради динамичната среда в комуникациите в момента Vivacom предлага пълния спектър комуникационни услуги, включително и телевизия и мобилен интернет.

За завършек ще използвам друг цитат от статията, който смятам, че я описва най-добре: "предпочита крясъка и многословието, за да скрие, че лъже". Това е подход, който преди години аз видях и много силно ме впечатли в предизборната програма на БСП.

Няма коментари:

Публикуване на коментар