Днес попаднах на едно
интервю с Константин Павлов - Комитата, в което се казват няколко елементарни, но много важни неща. Струва ми се, че в България много хора не си дават сметка за тях, затова реших да ги повторя. Ето какво казва Комитата за работата си:
Много ме учудва въпросът „А защо не направи..едикакво си”. Че защо да го правя аз? Ако някой иска нещо да се свърши, защо просто не го направи, а чака аз да го свърша вместо него в свободното си време с лични средства.
Другият цитат, който искам да пусна е добро начало, но както съм
посочвал и преди, това е само първа стъпка, която в България вече толкова време се случва прекалено плахо:
Напълно е възможно - необходима ни е критична маса хора с характер и последователност. Много по-важна е смелостта и силата на характера от ерудицията и дипломите. Най-лесно решимият проблем е това. Ако всяко добро същество започне по един блог и е готово да излезе на улицата за това, което смята за добро и справедливо, промяната може да е въпрос на месеци.
Тази тема ми напомня един анекдот, която се приписва на една американка, която беше в България когато бях малък. Тя била казала "Политическата обстановка тук ще се промени две правителства след като хората
наистина започнат да
държат сметка на политиците за решенията им."
Публикации
Хей, благодаря за цитирането! Аз често пиша по въпросите на промяната, например ето тук или тук
ОтговорИзтриванеЗа съжаление, масовото усещане е, че нищо не зависи от никого и поради тази причина не се прави и най-елементарното усилие (като например да се гласува), да не говорим за протести, инициативи и т.н. Всеобщото усещане е, че всеки, който прави усилия е балама, който ще бъде използван или използвач, който трябва да бъде наказан. И затова промяната ще се случи вероятно по единствения възможен начин - бавно и мъчително. ;-)