петък, 22 февруари 2013 г.

За отговорите на трудните въпроси

Този път ще публикувам нещо върху което аз лично работя. Става дума за това как всъщност хората научават онези знания, които са сложни.

Разбира се, първият въпрос по темата е кои знания наричаме сложни. В друга статия вече представих различни опити за класификация на знанието. Там стана дума и за разделението на Сугрю, което разграничава три типа знание: декларативно (фактологично), процедурно и условно. Първите два типа се подразбират от името - декларативното знание е това, което е винаги вярно като това, че цялото общество избира парламента и президента, а процедурното знание се отнася до това как се прави дадено нещо, например че да се взима дадено решение е добре да бъдат разпознати всички възможни алтернативни решения, преди да бъде избрано едно от тях. От тези три типа условното е това, което е най-объркващо и тази статия е посветена на него.

Условното знание е онова, което дава различен отговор на въпросите според обстоятелствата. Но сложността идва не само от това, че обстоятелствата променят възможните отговори. По-трудното е, че най-често друг не може да ви даде верния отговор, защото за него той е различен. Разбира се някой може да се опита да Ви предложи решение, но той ням как да знае, дали то ще работи във Вашия случай. Вие трябва да го откриете сами за себе си.

Една от причините за тази трудност е, че в реалния живот (за разлика от точните науки) нещата рядко са черни или бели. Затова е важно да можем да мислим критично и да умеем да съпоставяме алтернативите пред нас една на друга. Например когато вкъщи се спука водопровод, въпреки че най-вероятно нито знаем как да го поправим, нито познаваме водопроводчик, ние няма как да оставим проблема нерешен и водата да тече - налага се да открием решение. Решението, което ще открием може да не е оптимално - може да се налага къртене, или цапане, което няма как да не остави следи. Но при всички обстоятелства ще трябва да направим нещо.

Не само в бедствени и неотложни ситуации е важно е да се взимат решения. Взимането на решения е и полезен опит, а човек се учи най-добре чрез практика. Защото дори едно решение да е грешно, това ни позволява да опознаем тази грешка, да знаем какво точно е грешно и в коя част на проблема да търсим ново решение. Както казва и Христо Стоичков с впечатляващия си житейски опит: "Който не играе - не печели." Ако Вие имате собствена идея, е сравнително по-лесно - трябва само да опитате да я приложите. По-трудно е когато на човек не му идва наум дори и идея. В края на статията ще предложа няколко начина за намиране на идея за решение.

За да илюстрирам написаното с примери, които да са разбираеми за повече хора, ще използвам динамичната политическа обстановка в България. Надявам се с това да не отблъсна онези, които не се интересуват от политика. Един много практичен подход, в ситуации когато не можем да намерим отговор, е да се опитаме да намерим други подобни ситуации и да видим какво е сработило тогава и какво - не е. Например случвало ли ви се е нещо подобно преди? Как постъпихте тогава? Бихте ли гласували за някой, за когото сте гласували преди? А за някой нов?

Ако не можете да намерите решение в собствения си опит, погледнете другите около вас. Търсете някой, който Ви е близък, в чиито решения имате доверие, чиято постъпка в подобна ситуация Ви е вдъхновявала. Няма нужда да се доверявате на този човек във всички ситуации. Достатъчно е да му имате доверие в подобни. В други можете да постъпвате по друг начин. Това умение на хората да избират селективно модели за подражание е обяснено в една от научните статии, които най-много са ме впечатлявали. Ако не можете да намерите примери от историята на България, които да одобрите, може да оцените това, което се случва в Исландия, или пък Италия или Гърция?

2 коментара:

  1. Д.М.: А какво би казал на по-младите поколения?

    К.К.: Ако питате за начин на организация, бих казал, че няма отговор. Днес това също е въпросът. Един от моите приятели от журнала Социализъм или Варваризъм, Даниел Моте – който все още е мой приятел – написа тази забележителна фраза: „Дори Римската Империя, при своето изчезване, остави след себе си руини; работническото движение, при своето изчезване, остави след себе си отпадъци.” Как да се организираме днес? Въпросът е „как можем да се организираме?” Този въпрос се натъква на същото препятствие, че хората не са достатъчно активни днес, за да направят нещо такова. За да се направи организация от този тип е необходимо да се жертва повече от един час всяка събота вечер. Това изисква значителни усилия и много малко хора са предразположени да направят това днес...

    http://lifeaftercapitalism.info/interviews/269-no-god-no-caeser-no-tribunus-castoriadis

    ОтговорИзтриване
  2. Рут Чанг обяснява защо трудните въпроси са трудни и как решаването им ни прави самостоятелни индивиди:
    "Така че, когато се изправим пред труден избор, не трябва да си блъскаме главата в стената, опитвайки да преценим коя възможност е по-добра. Няма по-добра възможност. Вместо да търсим външни причини, трябва да ги потърсим в нас. Кой искам да бъда? Може да решите, да сте носещият розови чорапи, обичащият зърнени храни провинциален банкер, а аз да реша да съм носещият черни чорапи, обичащ понички, градски дизайнер. Това, което правим при труден избор, много зависи от нас."
    http://www.ted.com/talks/ruth_chang_how_to_make_hard_choices

    ОтговорИзтриване