Добродетел

Добродетелта е посредата. Прекалено много разглезва, а прекалено малко не дава удоволетворение.

Ако сърцето ти е вулкан, как можеш да очакваш цветя да цъфят в ръцете ти?

За какво се харчи държавния бюджет

Попаднах на много интересна интерактивна диаграма за това как са се разпределяли парите от държавния бюджет през периода 2000-2009:

Барак Обама за новите реалности

В тазгодишното си обръщение към обществото в САЩ, Барак Обама обръща внимание на една промяна в съвременните реалности:

...мнозина американци си спомнят за времето преди глобализацията, когато беше достатъчно да се работи здраво, за да получиш прилични заплата и социални придобивки. Но светът се промени и за мнозина тази промяна беше болезнена...

Хубаво е повече хора да осмислят тази промяна, защото в новата реалност не е достатъчно да си работлив и усърден. Трябва и да можеш да допринасяш с нещо уникално, от което някой да има нужда.

Sofia, Bulgaria

Днес видях този нов рекламен клим за София:



Клипчето ми хареса, въпреки някои преувеличения в него. Все пак такъв му е стила.
Тогава обаче ми стана любопитно какво друго има в Youtube за София. Първото препоръчано видео вдясно беше това:



Welcome to Sofia, Bulgaria!

Популизъм и плагиатство - в примери

Една неприятна страна на примитивните, но самоуверени хора, е неспособността им да погледнат по-широко и да проумеят, че не те са открили топлата вода. Малко по-конкретно тук прилагам няколко примера:

• Последният (и повода за тази статия) си пролича в конфликта между Танов и Цветанов:

  ...По думите му, единствения проблем е, че понякога МВР си приписва заслугите за пресечена от митничари опит за контрабанда и това демотивира митническите служители. "Митническите служители имат нужда от сигурност и признание за да вършат добре работата си", добави Танов.

• За нежеланието на Борисов да признае, че е бил предупреден в един предишен случай писах покрай държавния бюджет за 2009 г.


• Третият е гражданската инициатива за нощен транспорт в София, която нуждаещият се от дейност зад гърба си бъдещ министър на транспорта не се поколеба да си припише. Но в бързината да обере славата, г-н Цветков така и не се постара да осигури устойчивостта на идеята, както тя беше замислена във Facebook групата.

Тази тактика сработва завидно добре пред аудитории, които идеализират личности и в последствие не подлагат на съмнение дори преувеличени самохвалства. Явно широкото разпространение на този феномен в България създава среда за популистски успехи.

Демография и образование

Едно мнение на Даниел Грос (за когото не бях чувал досега), което споделям и смятам, че при всяка възможност трябва да се повтаря:

За съжаление изглежда, че България съчетава една от най-тежките демографски тенденции в Европа с една от най-слабите образователни системи. Идните поколения не само ще бъдат по-малобройни, но и ще бъдат по-слабо образовани.

Населението на България вече е с около 10% по-малко в сравнение с преди 20 години. При запазване на сегашната тенденция то ще намалее наполовина към 2050 г. Това е по-зле дори в сравнение с Япония. Нивото на образование пък ще бъде много по-зле в сравнение с останалата част на Европа.

Преобръщането на тези две тенденции би трябвало да бъде приоритет за всяко правителство. За нещастие нито един от двата проблема не може да бъде решен с краткосрочни мерки. И двата изискват ресурси и основни реформи. Докато последните не бъдат приложени, България ще е щастлива, ако се отърве само със стагнация вместо с изоставане.

Аз бих го перефразирал така: не толкова циганите са проблем за България (както се палят много хора в страната), а фактът, че образователната система се срива и оставя все повече хора без реална перспектива да се развиват адекватно в обществото.

Да си изградиш средата

След като завърших училище, като много други младежи от България, заминах да уча в Германия. Там един познат направи форум на българските студенти в града и постепенно започнахме да обсъждаме в него всичко възможно от ежедневието и университетската бюрокрация до икономика и философия. Някои просто си задаваха ежедневните въпроси, а други имаха мнение по всяка тема. Очаквано там се палихме изключително много за щяло и нещяло от политически убеждения и лични симпатии до граматика и правопис. Опознахме се добре - много бързо си пролича кой е идеалист и кой циник. И въпреки тези различия всеки малко по-любопитен имаше възможност да се запознае със света в чуждите очи и да се обогати с това, което другите са прочели или преживяли.

Вече студентският форум ми е далечен, а когато се виждам с приятели от тогава се случва да си говорим колко наивни сме били когато сме писали по различни теми, но и колко много сме научили. А за мен лично това беше периодът, в който (без да съм бил запознат с понятието) аз за първи път усетих прекия ефект от социалния конструктивизъм - създаването на тясно и споделено значение на езика в нашата общност.

Сега, доста години по-късно, аз вече съм запознат с теориите цитиращи Пиаже и Виготски. Сега знам какво наричат лична учебна среда и практикуваща общност и как те допринасят за личното развитие. Вече не участвам толкова активно в студентски форум, но за сметка на това пиша в блогове и Уикипедия, дискутирам по новинарски и професионални форуми. Прилагам това, което научих там в една по-широка среда. Приносите, които правя сега не са в една студентска общност, а в по-широкото общество с членове с по-разнообразни разбирания. Защото съм твърдо убеден, че вместо да бягам от посредствеността и консуматорството в търсене на по-приятна среда, аз трябва да положа усилие и да я създам заедно с другите, които изпитват подобна необходимост. Убеден съм, че ние (тези които можем да си го позволим) трябва да създадем света, в който искаме да живеем.