Предприемачи за пример

Нещо безспорно, което всеки от нас може да направи за децата си, е да им даде положителен пример в живота, който да може да ги впечатли и те евентуално да могат да последват. Въпреки че по света има множество примери за подражание, когато те са по-далечни, децата срещат трудности да ги приспособят към своята среда. Затова и тези, които са по-близо, имат по-голямо влияние. За мен са много любопитни положителните примери на успели предприемачи в новата българска история.

А такива примери има много предвид кратките моменти от историята ни, когато това е било възможно. През българското Възраждане и младата българска държава има стотици хора, които са останали в историята със своето неконвенционално мислене и пробивност. Тук не става дума за идеализирани образи, а за хора, чиито отделни черти от характера и действия следва да бъдат разглеждани критично. Позволих си да разделя примерите на три условни категории, въпреки че лесно се вижда, че те преливат една в друга:

• Иноватори: Добри Желязков, Цветан Недков, Лалю Метев, Димитър Паничков


• Инвеститори: Стоян Бочев, Атанас Буров, Пенчо Семов


• Меценати: Евлоги Георгиев, Иван Денкоглу, Иван Калпазанов, Димитро Папазоглу, Димитър Ценов

За съжаление информацията в Уикипедия е оскъдна, но всички тези хора по една или друга причина са намерили място в категория „български предприемачи“. Те не са единствените от този период, достигнали до Уикипедия.

Едно от нещата, които си проличават и от изброените примери е, че хората не се изграждат само от формалната образователна система, но тя (със своето присъствие или отсъствие) неизбежно игре роля в живота на всеки. Друго, което ми прави впечатление е, че още тогава някои от тях са прекарали част от живота си извън България. По темата за предприемачите в България са писани и книги, напр.

• Й. Коев, Предприемаческата идея. Преглед и реинтепретация, Стено, 2005


• Р. Аврамов, Комуналният капитализъм, Фондация Българска наука и култура, 2007

Това, което ми харесва точно в тези хора е, че те могат да служат като модели за подражание не само на деца, но и на възрастни.

Кой притежава неплатените пенсии

По повод дебата за прехвърляне на индивидуалните партиди от професионалните пенсионни фондове към обща сметка в НОИ, Симеон Дянков днес е казал:

Тези пари принадлежат на държавата. Фондовете само ги управляват.

За съжаление това е много абсурдно мислене, защото тези пари не принадлежат на държавата или фондовете, а на съответните работници. Парите са внесени по лични сметки на работниците от техните работодатели заради това, което служителите са изработили. Жалко е финансов министър с претенции за дясна позиция да има такова разбиране.

Иван Костов демонстрира, че доста по-добре разбира как реално стоят нещата:

Това са пари на работодателите, дадени на работниците, а пенсионните фондове ги управляват, и никой не може да влиза в управлението на тази частна собственост.

Отворено писмо с призив за свобода на словото от висши партийни функционери в Китай

Уважаеми приятели,

23 висши партийни функционери на Китайската Комунистическа Партия са подписали отворено писмо, което приканва правителството да подкрепи свободна и независима преса. Цензурата в Китай трие копия на писмото от китайски сайтове и блокира международни. Направил съм копие на английския и китайския текст.

Моля публикувайте копия и разпространете този текст (не линка към него), ако можете, за да стане достъпен от колкото се може повече интернет адреси. Ще е добре да има и доброволци, които да преведат и преразкажат текста, така че да е по-трудно той да бъде цензуриран по съдържание.

Благодаря!

Орел, рак и щука

Трима души, които говорят на три различни езика. За съжаление най-некомпетентният и най-неадекватният (по собствено признание преуморен) от тях има последната дума. Положителното в случая е, че при него нищо не е за последно.

Кой реши, че такъв човек е най-добрият избор да управлява България?

Вече не е лесно и да си герой

Всички невидими деца*

* заглавието е взаимствано от едноименния филм.

Във връзка с една статия за липсата на грижа в домовете за увредени деца от днес изпратих едно писмо до прокуратурата. Наясно съм, че шансът то да бъде прочетено там е малък, затова ми се прииска да го публикувам (същинската част от него) и тук.

Уважаеми дами и господа прокурори,

Едва ли има възрастен човек в България, който да не е осъзнал, че ширещите се престъпност и безхаберие са нещо, в което всички по един или друг начин имаме пръст. Като че ли това е един затворен кръг, в който завързаните по един или друг начин ръце на всеки се преплитат с изгодното
бездействие и удобното оправдание за него. Това е дотолкова болезнено познато на всеки от нас, че ежедневно предпочитаме да мислим за по-прости и по-приятни неща или за собствените си по-специфични, но и по-малки проблеми.

В същото време всеки ден покрай нас се прокрадват милиони възможности, които да ни помогнат като спасителна сламка да се хванем за тях и чрез едно малко действие да задвижим една огромна обществена вълна на промяна, да изкупим поне част от грешките, които сме трупали през годините. Аз вярвам, че всеки от нас с усърдие и добре премерени действия може да започне поне една такава промяна, без да рискува конфликт между идеалите и ежедневието си.

Затова Ви призовавам, моля Ви, опитайте се да намерите начин да покажете, че както Вие, така и аз, сме част от общество, което носи отговорност за действията си и се грижи за слабите си.
Направете това, което ще помогне на родените и неродените ни деца, независимо от своите вродени особености, да получат възможност да преследват мечтите си, колкото и малка може да
е тя. Аз знам (надявам се и Вие) за примери, които подобно на завършека на статията, показват че положителна промяна у тези деца е възможна и вероятна.

Благодаря Ви!

За съжаление тази статия ми напомня на злополучния филм Баклава. Първоначалният замисъл на неговия автор е да снима художествен филм с участието на дете от дом за изоставени деца. Постепенно идеята еволюира в полу-документален филм за българската гротеска реалност. Когато българските институции видяха трейлъра на филма, единствената им реакция беше да го заклеймят, забранят и да преследват автора. Надявам се един ден да успеем да надживеем тази наша вродена комбинация от защитна реакция и лицемерие като общество. Трейлърът на филма може да бъде видян тук. Вие преценете дали в него има нещо документално, въпреки художествения сюжет:

Парадоксът на избора*

* заглавието е взаимствано от едноименната презентация на Бари Шварц.

От много години се впечатлявам от масовата неспособност на хората в България да демонстрират сравнително мислене, когато става дума за политика.

Преди няколко години се запознах с парадокса на избора според Бари Шварц (Barry Schwartz). Неговата теза много добре се вързва с добре известния факт, че хората могат да обработват в краткосрочната си памет около 7 обекта едновременно. Така избор между повече варианти на практика се оказва объркващ.

Днес гледах една лекция на Шийна Йенгар (Sheena Iyengar), която показва, че изборът в реалния живот е много по-сложен.



Ще се опитам да обясня трите предположения, които се оказва, че са необосновани допускания на западната (или по-точно повлияната от Америка) култура.

1. Изборът е индивидуален - в Далечния Изток има много примери, които показват че на избора се гледа като на общностно действие


2. Повече алтернативи водят до по-добър избор - тук се намества тезата на Бари Шварц. Нещо, което Шийна Йенгар допълва е, че в перспективата на ранната посткомунистическа култура, няма разлика между Кола и Пепси


3. Изборът е предимство - дали когато сме под влиянието на емоции или не можем да оценим алтернативите, не е по-добре да се доверим на други

Към края на презентацията си, Шийна Йенгар набляга на факта, че културното разнообразие е нещо, от което можем да научим, дори когато смятаме, че сме в по-добрата позиция.