Остатъчен рефлекс

Вчера ходих на изложбата на Пикасо в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Коментарите се въртяха около наситеността в традиционното и пробивността на съвременното изкуство, за да намери своето уникално място.

Тази сутрин се събудих с една грандиозна новина за България представена като "турски кенеф" от Елена Желебова в изложба в Съвета на Европа. Естествено масовата реакция беше на възмута: от репортерката на Хоризонт, която многозначително заключи, нещо като "търсенето на сензация е прикриване на неспособност" до група във Facebook (основателят на която е избягал от България чак в Австралия), която призовава към отнемане на българското гражданство на авторката. Без да имам претенциите на кой знае какъв критик, аз страшно много харесах инсталацията и то именно, защото тя включва много силна символика, но също така тя е интерактивна - тя съзнателно включва всички тези реакции.

Относно символиката, всеки чужденец, който дойде в българско село е силно впечатлен от тоалетните, които почти без изключение са клекала. В тези тоалетни има и прагматика. Имам приятели, които са намерили проучвания, че клекалото е чисто физиологически по-полезния начин за ходене по голяма нужда заради стойката. Те дори бяха подготвили проект за производство на модернизирана версия, за който и в момента усилено търсят финансиране. Не на последно място, клекалото е значително по-хигиеничната инсталация на обществени места, където поддръжката е сведена до 0 - отново типично български пример. Но така или иначе никой не асоциира арт-инсталацията в Брюксел с това.

В България, по разбираеми причини, всеки асоциира "кенефа" с обществено-политическия живот. Хората са склонни да приемат, че България е последната дупка в ЕС, но се обиждат лично тя да е точно такъв вид дупка. Масовите реакции за политическия клип на рапъра Нино от Гърция бяха възхищение към съседите ни, но и разочарование, че в България това усещане липсва. По време на газовата криза България доказа, че е троянският кон на Кремъл (избягвам отъждествяването с Русия) в Европа, като остави Европа и Украйна без позиции да преговарят като равностоен взаимно-зависим партньор, а по-скоро ги вкара в ролята на заложник. А за символиката в епитета "турска" е достатъчно да се загатне зависимостта на политическата система от Ахмед Доган и по-големите интереси зад него.

И в същото време голяма част от обществото по инерция се почувстваха лично обидени от клекалото в Брюксел. Някак си никой не се поколеба да демонстрира своите провинционализъм, псевдо-национализъм, неспособност да се присмее на собственото положение и дори остатъци от тоталитаризъм. Дали трагичната липса на сцена за съвременно изкуство в България е също причина или просто следствие от това? За тази липса писаха в страхотното за мен списание Intelligent Life, което също загина поради липса на пазар...