Нещо безспорно, което всеки от нас може да направи за децата си, е да им даде положителен пример в живота, който да може да ги впечатли и те евентуално да могат да последват. Въпреки че по света има множество примери за подражание, когато те са по-далечни, децата срещат трудности да ги приспособят към своята среда. Затова и тези, които са по-близо, имат по-голямо влияние. За мен са много любопитни положителните примери на успели предприемачи в новата българска история.
А такива примери има много предвид кратките моменти от историята ни, когато това е било възможно. През българското Възраждане и младата българска държава има стотици хора, които са останали в историята със своето неконвенционално мислене и пробивност. Тук не става дума за идеализирани образи, а за хора, чиито отделни черти от характера и действия следва да бъдат разглеждани критично. Позволих си да разделя примерите на три условни категории, въпреки че лесно се вижда, че те преливат една в друга:
За съжаление информацията в Уикипедия е оскъдна, но всички тези хора по една или друга причина са намерили място в категория „
български предприемачи“. Те не са единствените от този период, достигнали до Уикипедия.
Едно от нещата, които си проличават и от изброените примери е, че хората не се изграждат само от формалната образователна система, но тя (със своето присъствие или отсъствие) неизбежно игре роля в живота на всеки. Друго, което ми прави впечатление е, че още тогава някои от тях са прекарали част от живота си извън България. По темата за предприемачите в България са писани и книги, напр.
Това, което ми харесва точно в тези хора е, че те могат да служат като модели за подражание
не само на деца, но и на възрастни.
Публикации
